Грозният „заден двор“ на центъра на Благоевград: буренясали и зарязани частни и общински имоти...
Благоевград наля милиони левове в тунинговане на градския площад, украса с цветя, чадърчета, хартиени пеперудки и воали, пейки, велоалеи и всякакви други придобивки, целящи да го покажат на гостите като съвременен европейски град. В същото време в идеалния център на града има гледки, които рязко констрастират с опрледелнията „съвременен“, „модерен“ и „европейски“. Буренясали дворове, рухнали стари фасади и рушащи се нови, изрисувани с грозни графити стени, мърляви витрини на магазинси, търсещи от години наематели, изпочупени лампи и нерегламентирани сметища по задните дворове на заведения оставят горчив привкус у всеки, който мине край тях. Още през 2012 г. община Благоевград обеща да премахне спешно 20 общински сгради поради лошото им състояние и да задължи собствениците на още 120 да ги приведат в добро техническо състояние или да ги бутнат, но до момента нищо такова не се е случило. Заличени бяхпа само графитите по стената на казармата и от фасадата на кметството, но всички останали си стоят и се множат с всеки изминал ден. Автобусните спирки са изпочупени и облепени с всякакви некролози, обяви за ремонт на покриви и реклами на туроператори за евтини екскурзии, по мостовете все още могат да бъдат забелязани портрети на кандидат-политици от минали избори, а глобени няма и чувството за безнаказаност е повсеместно.
Кои са най-дразнещите места в идеалния център на Благоевград?
Популярната като „Манярското“ сграда е вероятно под №1. Тя е на главната търговска ул. „Тодор Александров“, дори е залепена за най-атрактивната постройка в областния център на Пиринско – мол „Ларго“. „Манярското“ е една от най-старите сгради в Благоевград, построена от рода Манярски, които се преселват от македонското с. Смоймирево и в средата на миналия век построли на това място хотел. След национализацията на сградата тук се помещава бившата санитарна инспекция на Горна Джумая, а след като собствениците й си я възстановяват, тя започва да пустее. Преди години част от сградата заеднто с малката двуетажна къща зад нея купиха Иван Давидков-Яйцето и негов съдружник, който е собственик на чейнчбюро в Благоевград. Двамата са изкупили дяловете на някои от собствениците, един от които била съпругата на бившия премиер Огнян Герджиков, но са останали още 7-8 наследници на рода Манярски, с които не могат да се разберат какво да правят тук – да бутат или ремонтират. Фасадата отпред е що-годе добре, след като още през 2008 г. екскметът Костадин Паскалев намери собствениците Гюлка Манярска, Иван Манярски, Стойна Грънчарова, Христо Абаджиев и Любчо Абаджиев, и под стрх от глоба ги застави да я оправят. „Гърбът“ на сградата обаче е в отчайващо състояние. Според съседи всеки ден от задната фасада падат огромни парчета мазилка. Вътрешният двор на „Манярското“, през който се излиза на паркинга на „Ларго“, е бунище, с трева до кръста, а част от него е оградена с грозна разкъсана телена мрежа, зад която се мъдри открит и изгнил дървен навес за боклуци . В сградата има 1-2-ма наематели. По-рано бяха повече, но се изнесли, след като през 2012 г. избухна пожар в мазето, където се запалиха боклуци, трупани от клошари.
Северната част на въпросния вътрешен двор е заграден от друга „кръпка“ – сградата, в която се помещава Агенцията по рибарство и аквакултури . Тя е собственост на община Благоевград и на Министерството на земеделието и горите. След като през 2012 г. община Благоевград я обяви за опасна, собствениците на част от нея се съобразиха с предписанието и събориха източната половина на сграда, другата обаче остана. За съдбата на останалите руини няма решение ще се бутат ли или ще възстановяват с основен ремонт. Решението трябва да бъде взето съвместно между община Благоевград и държавата, но такова няма. Резултатът е, че от години едната стена и част от покрива стърчат назъбени, указвайки разделната граница между съборената и оцелялата част, а пешеходците внимават да не минават близо до нея, за да не се озоват в болницата.
Общинска е и сградата на ул. „Арсени Костенцев“ срещу Държавния архив. През социализма тук са били офисите на общинската фирма „Рехома“, поради което и до момента благоевградчани я наричат така. Според нейни бивши и настоящи обитатели вътре е пълна „гробница“, външен човек обаче не може да надникне, защото входната врата е със счупена брава и достъпът до сградата става само с ключ. Общината редовно прави търгове за многобройните помещения в сградата и държи да прибере парите – между 50 и 100 лв. месечно в зависимост от размера на съответния офис, но като хадяин никога не е пращала вътре бояджия или електричар, за да смени някоя крушка. В момента в „Рехома“ наематели са 3-4 счетоводни фирми, а от 3 г. тук е и сдружението на селските кметове „Асоциация за европейско развитие на българското село“. Първите обаче се мяркат много рядко, а селските кметове държат офиса само за да могат да кандидатстгват по различни проекти, защото по повечето от тях собственият офис е основно изискване на финансиращите органи. Пълната мизерия в сградата прокуди дори благоевградските наркомани, включени на методонова програма, които няколко години получаваха оттук методана.
Друга пустееща и грозна сграда в центъра на Благоевград е двуетажната постройка на ул. „Васил Мечкуевски“, която води от паркинга на мол „Ларго“ към съда и е в непосрествена блидзост до ресторант Синята къща. Тази сграда също беше общинска собственост и по времето на кмет Елиана Масева в нея живееше коалиционният партньор на СДС Кемал Демиров заедно с 3-мата си синове. Преди доста години общината обаче я продаде на частници и много скоро след това в сградата избухна пожар. Сега оригиналната някогашна архитектура на друетажната къща със заоблени фасадни стени е напълно скрита от бурени, трева и самоизбуяли храсти и дървета. Собственици на съседни магазини пък изхвърлят в двора непотребен амбалаж, поради което всичко е заринато с изпочупени щайги и стъкла.
Грозна гледка е и родната къща на покойния проф. Кирил Стефанов на ул. „Арсени Костенцев“, която излиза на площада пред пощата. След смъртта му през 2005 г. тя усилено започна да се руши и сега е буквално руина с изпочупени прозорци, буренясал двор, „разкрасени“ с цветни спрейове фасади. Състоянието на родния дом на известния композитор, диригент и дългогодишен главен художествен ръководител на Ансамбъл „Пирин” е заради имотни спорове между двамата му синове и други техни родственици.
От 1978 г. сградата е част от групов паметник на културата от местно значение, но видимо няма кой да задължи наследниците поне да оскубяхт бурените от двора, за да не грозят сравнително добре изглеждащата улица.
На основната пътна артерия в Благоевград – ул. „Александар Стамболийски“, положението е трагично. На спирката срещу Младежкия дом като грозна кръпка стърчи несанираната кооперация на един от бившите кметове на Благоевград – Стоица Николов, чийто внук Сашо Николов бе сред основателите на СДС в Благоевград, а от много години живее в САЩ. Сградата е на един век и вероятно от построяването й не е ремонтирана. Лицето й е към Младежкия дом, гърбът – към река Благоевградска Бистрица, но и двете части са в ужасно състояние, за което основна причина е неразбирателство между съсобствениците й.
Плавна връзка със съвремието в тази част на центъра пък прави кооперацията срещу „кметската“. Тя е измазана, при това сравнително скоро, но от седмица в подножието й има купчина тухли, паднали от фасаден фриз под покрива. Явно това е станало през нощта, защото не се е чуло за пострадали, иначе тротоарът пред нея е доста оживен и през деня има голяма вероятност да стане беля.
Задният двор на кафенето под сградата на читалището и Камерна опера на пл. „Македония“ е превърнат в открит склад за непотребни вещи . Официалният наемател Георги Грънчаров-Джорджо е обособил няколко квадрата в сметище за изпочупени пейки, картони и всякакви боклуци, оставащи видими за хората, влизащи в библиотеката и операта, но скрити за посетителите на заведението. За пълен разкош точно до тях има ръждясала и неработеща от години декоративна улична лампа , която някой чистник е превърнал в кошче за отпадъци. Същото никога не е било почиствано от служителите на „Биострой“, защото лампата не се води кошче за смет.
До паркинга на съда има дънер на отрязано дърво , който живеещите на улицата видимо по лична инициатинва са оградили с баластра, за да запълнят дупката, останала от корените му. В дънера непрекъснато се спъват минувачи, а при всеки дъжд маскировъчната баластра се оттича по посока на съда. Единственото успокоение на падащите като зрели круши минувачи е изкуството наоколо – докато събират вещите си, разпилели се по тротоара след падането им, те могат напълно да се потопят в графитите на съседните олющени фасади ./в.Струма