Глобяват кметове, които крият че общината им е закъсала финансово

От 500 лв. до 2000 лв. глоба ще отнасят кметовете, които скрият, че общината им е финансово закъсала. Това предвиждат промени в Закона за публичните финанси, които бяха предложени за обсъждане от финансовото министерство. Основен акцент в тях е редът, който се въвежда за финансовото оздравяване на общините, пише в. „Монитор“.

Според проекта до 10 март всяка година кметът трябва да извършва оценка дали общината му не е с финансови затруднения. Оценката ще се прави по 5 критерия, определени от Министерството на финансите. Ако са налице повече от три от тях, то е сигурно, че кметството го е закъсало.

Един от признаците за това е, ако през последните 3 г. общината е с бюджетен дефицит. Друг критерий се отнася за задълженията по бюджета, които не трябва да надвишават 5% от разходите за последната година. Освен това ще се смята и дали неразплатените задължения към края на годината надхвърлят 15%, а поетите ангажименти за разходи – 50 на сто. С проекта последните две цифри обаче за завишени спрямо действащите норми, които са съответно 5 на сто и 30 на сто. Ще се отчита и това дали разходите през последната година са нараснали с темп по-висок от средния за последните четири години, както и дали плащанията по общинския дълг не надхвърлят 15% от всички приходи на общината за последните три години.

Ако оценката установи, че общината е във финансови затруднения, трябва да бъде открита процедура по финансово оздравяване и да бъде изготвен план за това. Общините могат да разчитат на временни безлихвени заеми от централния бюджет, ако плановете им са съобразени със становището по тях на министъра на финансите. Ако и те не помогнат, ще могат да се теглят заеми, но само след съгласие на министъра. Общините „отличници“ по справяне с финансовите си несгоди могат да се надяват на допълнителна субсидия от бюджета за изпълнение на оздравителния си план.

По данни на финансовото министерство към края на ноември миналата година общината с най-много просрочени задължения е Сливен – 19,3 млн. лв. В топ 5 се нареждат още Перник (13,9 млн. лв.), Кърджали (12,3 млн. лв.), Велинград (11,1 млн. лв.) и Видин (7,3 млн. лв.)

Номер едно по процент на просрочените борчове спрямо бюджета си е Белоградчик с близо 91 на сто. Стамболово е на второ място с 57,5%, на трето се нарежда Велинград (53,8%), на четвърто – Пирдоп (50,1%) и на пето – Симитли (49,9%), пише още в. „Монитор“.

Като цяло общините, които нямат просрочени задължения по бюджета, са 120, а тези, които не отчитат просрочия по сметките за средствата от ЕС, са 247.

С други промени в закона се заличава текстът, според който дефицитът за дадена година не може да надвишава 2% на касова основа. Остава европейското изискването той да не надхвърля 3 на сто на начислена основа. Наред с това, заради важни инвестиционни проекти и значителни структурни реформи, измененията в закона допускат структурният дефицит да надхвърли 0,5% от БВП. Това отклонение трябва да бъде коригирано в рамките 4 г.