Експеримент на фамилия "Кенеди" с биотор хвърли в тревога собствениците на имоти в района на „Метро” край Благоевград
Експеримент с биологичен тор, извършван от благоевградския фермер Йордан Димитров-Кенеди, разтревожи собствениците на имоти в околността заради неприятна миризма, която се носи от две седмици в района на хипермаркет „Метро“ в Благоевград.
20 души, предимно собственици на жилища и имоти в полето, на цехове и магазини в района, подадоха колективна жалба до редакцията на вестника, РИОСВ, полицията, кмета на Благоевград и РИОКОЗ. В жалбата на потърпевшите е написано:
„През последните няколко дни в местността Средния път с цел наторяване на взетите под аренда земи от фермера Йордан Димитров, известен като Данчо Кенеди, около 20-30 товарни камиона, тип „гондола“, с пернишка регистрация изсипаха тонове естествени торове. В следващите дни в района се разнесе смрад и воня, появиха се рояци с мухи. По неофициална информация предстои насипването в същото землище на още 300-350 подобни „гондоли“, с което вонята ще обхване много повече райони и се предполага, че ще се усеща и в града. Товарът с неизяснен произход по неофициални данни представлява фекални отпадъци от някоя пречиствателна станция. Днес, 16.08.2015 г., въпросният ползвател на имота пред наш съсед е зяавил, че вонята ще продължи до изораването на земите, настлани с „естествен тор“.
За опазването на околната среда в землището на града и здравето на гражданите молим оторизираните органи и благоевградската общественост с предоставените им права да извършат проверка и да не допуснат допълнително внасяне в земеделските земи на града на нови отпадъци от пречиствателни станции”, пишат потърпевшите. Те настояват още извършителят да бъде задължен да направи незабавно нужните агротехнически мероприятия, за да спре вонята.
„От две седмици живеем в такъв кошмар, че с думи не можем да го опишем, до въпросните ниви имаме цех за дограма, в който имаме и жилищна част, където живеем през голяма част от годината. Вече не можем да спим, след 21 ч. вонята изпълва цялата къща, не можем да отворим прозорците. През деня към „аромата“ се прибява и терорът на пълчищата мухи, дори в цеха за дограма работниците са принудени да работят на затворени прозорци. Пръскахме с дезодоранти, слагахме си кърпи на носа, повръщахме, нищо не помага”, разказаха за патилата си пред репортер на „Струма“ семейство Елисавета и Славчо Димитрови, собственици на фирма „Комфорт строй“. Те са сред 20-те души, сложили подписи под жалбата.
„Първоначално помислихме, че като са прокарвали трасето за АМ „Струма“, са спукали някакъв канал от свинекомплекса в Зелен дол, надявахме се за ден-два всичко да отшуми, но кошмарът се задълбочи. Споделихме притесненията си с хора от района, които също се оплакаха от миризмата. Така стигнахме до подписката”, обясни Елисавета. Аналогичен разкази представи пред вестника и собственикът на борса „Виктория“ Николай Николов, неговият имот буквално граничи с нивите на Кенеди. „Ние сме предприятие от хранително-вкусовата промишленост, наличието на такава миризма и пълчища мухи в съседство е направо недопустимо”, възмущава се Николов.
Вонята се усеща и на касите в „Метро”, свидетелстват клиенти, които били направо озадачени откъде идва миризмата. Срещу входа на хипермаркета има магазин за детски колички, аксесоари и храни „Боби“. Продавачът Красимир Червенков потвърди, че от седмици миризмата притеснява клиентите им, същото е положението и в съседния магазин за специализирано работно облекло „Бултех 99“. „Трябва да се вземат мерки и институциите да си свършат работата”, категоричен е мениджърът на фирмата Крум Калайджийски.
„Проблемът е дори по-голям от миризмата, ако това са човешки фекалии от пречиствателна станция, те се обработват с химикали, всичко това отива в почвата или в житото, което фермерът вероятно ще посее на мястото. Нека институциите да проверят какво ни дават да ядем, отделно може да се замърсят и подпочвените води, а съседните имоти разполагат с 30 собствени кладенеца, нитратите и химикалите ще се оттекат в тях”, притеснява се Славчо Димитров.
Хората са настръхнали и се надяват институциите да си свършат добросъвестно работата, защото от два дни, след като се вдигнал шум, Йордан Димитров разпоредил багер да разнася из полето струпаните фекални маси и веднага след това трактор да оре и да зарива, и миризмата намаляла.
„Това е биотор, каквито са на практика утайките от пречиствателни станции, които разнесохме преди няколко дни експериментално върху място от 30 дка, като специално избрах терен, който да е максимално отдалечен от къщи”, обясни арендаторът на нивите Йордан Димитров-Кенеди. „Като разбрах, че причинявам неудобство на хората, макар да се съмнявам, че е било в мащабите, в които ми описвате, веднага започнах да заоравам, въпреки че земята е много суха и рискувахме да счупим техниката. Последно остана да почистим само пътното платно, откъдето са минавали камионите.
Убедиха ме за първи път да използвам утайки от пречиствателните станции за наторяване, те са предварително обработени да неутрализират евентуални вредни отпадъци и честно да си призная, не съм сигурен какъв ще е резултатът, но да се надяваме, че професорите от София, с които говорих, да не са ме излъгали и ефектът да е добър. Нашите почви досега са наторявани с химикали, но ако 5-6 години поред използваме тези утайки и да изключим изкуствените, един ден може да развиваме биоземеделие”, каза Й. Димитров. „Добре беше още няколко дни да стои тази тор върху земята, преди да се заоре, но не искам да дразня хората, затова го направих”, заключи той.
Утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води не само че не са опасни за почвата, но са и много по-полезни и хранителни, обясниха специалисти. Те са своеобразна биологична тор, която е много по-щадяща земята от изкуствените торове. В поднормативни документи на МОСВ и МЗХ използването на утайките е ясно регламентирано както в Закона за управление на отпадъците, така и в Наредбата за третиране на биоотпадъците, Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез оползотворяването им в земеделието.
Практика в европейските страни е утайката от пречиствателните станции за отпадни води да се използва в няколко направления: за производство на биогаз /когато утайката има висок коефициент на калоричност/, за рекултивация на стари сметища и бивши мини, за укрепване на свлачища и за наторяване на земеделски земи. За да се използва утайката в селското стопанство, тя трябва да е отлежала не по-малко от 12 месеца, след което е на разположение на земеделците.
Стопаните, от своя страна, трябва да дадат проба от почвата, която обработват, за да се прецени как и колко утайка да използват в конкретно посочените от тях ниви. В зависимост от резултатите те получават разрешение за използване на утайките като тор. Дозите се предписват от Министерство на земеделието и храните. Утайките от пречиствателните станции имат характеристиките на биологична тор, която е напълно безопасна, категорични са експерти.Източник:Струма