Директорът на благоевградското VI-то СУ„Иван Вазов“ Димитър Арабаджиев: Пристрояванията са наивни, временни решения за преминаване към едносменен режим на обучение
Димитър Арабаджиев е директор на благоевградското СУ „Иван Вазов“. 10 години е бил учител по български език и литература и 4 години заместник-директор по учебната дейност в Техникума по строителство, сега Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“. Три последователни мандата – 12 години, е бил председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета -Благоевград, а от почти 20 години ръководи училището в квартал „Струмско“.
Разговаряме с него по „злободневните“ теми в образованието, като преминаването на едносменен режим и предложенията за надстрояване, дострояване на училища, районирането и приема в 1 клас, необходима или не е оптимизацията на училищната мрежа и на средищните училища в Благоевград.
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се определи статутът на средните училища и те да станат основни, защото е факт, че гимназиалните етапи на СУ-тата са рехави
Грешка беше, че се инвестираха 2,5-3 млн. лв. в СУИЧЕ /Средно училище с изучаване на чужди езици/ при условие, че има Езикова гимназия, там можеше с 1 млн. да се изгради хубав спортен комплекс с басейн и физкултурен салон и другият милион да се вкара в I ОУ, което можеше да събере всички ученици, включително и да интегрира ромите
За да приемат повече ученици, много от училищата разрушиха специализираните си кабинети, за да вкарат масички и столчета, и върнаха образованието 20 и повече години назад
ЕГ и ПМГ нямат необходимата база, за да изпълняват училищните си учебни планове, това училище беше строено да поеме децата от разрастващия се квартал, а не за гимназия
– Г-н Арабаджиев, какви промени настъпиха в образованието с влизането в сила на новия закон за предучилищното и училищно образование от 1 август 2016 г.?
– Конструкцията на този закон са държавните образователни стандарти. Те задължително трябва да се спазват от всички – педагогически и непедагогически специалисти, работещи в училищата и детските градини, защото в противен случай ще се наклони конструкцията на системата. В този смисъл трябва да има диалог на общинско ниво с всички институции, ангажирани с образованието.
Положителното е, че след 4 май 2017 г. системата се управлява от финансист, който е завършил средното си образование в техникум по строителство. Тоест, министър Красимир Вълчев познава и общото, и професионалното образованието и транзакциите на парите. Казва се, че приоритет в държавната политика е образованието и това в последните няколко години действително се усеща.
Другото положително нещо, случило се още преди приемането на новия закон, са делегираните бюджети. Те продължават да бъдат отричани и от работещи в образованието, и от представители, и общинска администрация, медиите… но делегираният бюджет има своето положително място в системата, защото се следва движението на парите и те не стоят само в първостепенния разпоредител.
– Всъщност при делегирания бюджет парите следват ученика.
– Да, но това не трябва да бъде криворазбрано и делегираните бюджети да се ползват като оправдание.
В Благоевград учениците намаляват, били са и по 11 000, за да стигнат сега до 8000. Тоест, едно училище не може да се каже, че е малко, защото има малък делегиран бюджет. Средствата се осигуряват от държавата, но мястото на общините, които имат определена автономност и поддържат регистър от общински училища, е да се грижат и да дофинансират системата на образованието. Затова следва в инвестиционната програма на общината да се заложи финансов ресурс, с който да се подобри функционирането на системата на образованието.
– Казвате, че делегираните бюджети не трябва да бъдат криворазбрани и да се ползват за оправдание. Какво имате предвид?
– С въвеждането на делегираните бюджети много от директорите на училища взеха да злоупотребяват – да събират, къде с фейк нюз /б.р. фалшиви новини/, къде с „глашатаи“ повече ученици, а на някои даже им возят „готов продукт“ от определени населени места.
Всички училища имат акт за собственост, където ясно е посочено що е то 18, 22, 24, 32… класно училище. Когато погледнеш учебния училищен план, се вижда, че има учебни предмети – билогия и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, чието усвояване предполага да има кабинети. Затова училищата са строени, като са обособени такива кабинети. Не може в сграда, построена за 24-класно училище, да живеят 800 деца. Капацитетът е 24 клас, плюс необходимите кабинети по предмети. Когато обявяваш план-прием, задължително се съобразяваш с мястото, където ще провеждаш процеса на образование, възпитание, социализация и обучение. Този процес изисква материална база, отговаряща на деня, на времето, на съвременните образователни пътеки.
– Искате да кажете, че за да приемат повече ученици, някои училища са разрушили специализираните кабинети?
– Разрушили са кабинетите си, за да вкарат масички и столчета, тоест, да върнат образованието 20 и повече години назад. Липсата на подобни кабинети означава, че се неглижират тези предмети, а както е известно, природните науки са приоритетни.
Представете си 900 ученици в едно училище, което в 22-класно няма административен блок и голям физкултурен салон. Как се провежда часът по биология, по химия, как се провеждат часовете по физическо възпитание и спорт? Директорът казва, при това в национален ефир, че оформили някакви стаички. Всички може да оформим стаички. По тази логика да вземем да сложим масички и столчета в коридорите и учителите да преподават там.
Сградният фонд трябва да отговаря на необходимите условия, изисквания и неслучайно това се съгласува с Министерството на регионалното развитие и благоустройство. За децата в начален етап е задължително да се осигури целодневна организация, но не учениците да бъдат държани в една класна стая, а трябвада има оформени кабинети за занимания по интереси, с каквито ние например разполагаме.
– Говорите за сграден фонд, материална база, а както знаем, една от най-коментираните теми е преминаването на едносменен режим.
– Едносменният режим е показател. Така или иначе това е разпоредба, с която трябва да се съобразим.
– Смятате ли, че пристрояванията, дострояванията на училища, каквито са предложенията, са най-удачният вариант за преминаване на едносменен режим?
– Не, не смятам. Най-малкото, защото целият сграден фон, обслужващ образованието – училища, детски градини, ясли, беше саниран преди 9 години. Първо, да се използва наличната база, да се оборудва, обезпечи и тогава да се мисли дали има нужда от пристроявания.
– Защото с тези надстрования, изграждане на нови етажи, ще се наруши целостта на сградите, санировкара?
– Не може да има пристроявания, достроявание, защото се променя конструкцията. Едно време ни бяха поставили задача да преместим училищните библиотеки от 2 и 3 етаж на първия, защото придаваха допълнителен натиск на плочите. Представете си сега за училище, построено за 16-класно, плюс 8 кабинета /които са задължителни, но ги няма поради криворазбраните делегирани бюджети/ да се дадат 2 млн. за надстроявания, да се пускат фусове отвън, да се променя конструкцията. Добре, ще се изгради още един етаж, а училищният двор накъде ще се разшири, до пощата или ще се махне някоя улица?
Пристрояванията са наивни, временни решения. В условията на демографска криза и при намаляващ брой на децата не е целесъобразно да се строят етажи, които след време да останат празни.
– А какво е решението според Вас?
– След влизането в сила на новия закон, а и преди това директорите на училища трябваше да изготвят стратегия за развитие за следващите 4 години с приложен план за действие и финансиране. Работещата стратегията изисква да се направи така нареченият слот анализ – силни, слаби страни, възможности и опасности. Аз съм сигурен, че титулните страници на всички стратегии са написани, включително и тази на общината има добре оформена титулна страница. Въпросът е какво пише вътре, събрани ли са всички референтни документи, като закон, стандарти, база, ресурс…
Редно е, ако действително образованието е приоритет, в инвестиционната програма да се направи една инвестиционна карта и тя да мине през принципала Общински съвет. Благоевградските училища могат да работят в условията на демографска криза и да поемат всички ученици при оптимално разпределение
– Какво имате предвид под оптимално разпределение?
– Трябва откритите през 90-те години средни училища да станат основни. Говорили сме си и друг път на тази тема -рейтингът на едно училище е каквото влезе на входа, да излезе подготвено със знания, умения и компетентности и на изхода. Ако приемаш 6 паралелки и на изхода не изведеш 6, значи някъде не си си свършил работата. Това го разбрах в процеса на моята работа и усещайки настроенията на живущите в квартал „Струмско” да насочват децата си към професионалните и профилирани училища, съм записал в стратегията, че VI СУ е с неусвоен статут.
– Това отговаря на въпроса защо сте СУ, а обучавате деца до 7 клас.
– Точно така. Гимназиалният етап предполага друга образователна среда.
– Казвате, че преминаването на едносменен режим трябва да стане на базата на стратегии, изпълнение със съдържание, план за действие и финансиране?
– Това е задължителното условие, като стратегията на едно училище трябва да бъде част от голямата стратегия, тази на общината. В този смисъл първото нещо, което трябва да се направи, е да се определи статутът на средните училища и те да станат основни. Факт е, че гимназиалните етапи на СУ-тата са рехави, а в VI и VIII СУ ги няма. Следва ли в условията на демографски срив да се подържат средни училища и там да се вкарва по един клас, а даже има и пропуснати години. Не е ли по-добре тези 120-130 деца да се дръпнат в професионалното образование например.
Смятам, че VII СУ е прекрасно за начално училище. След като са показали, че могат да събират деца в начален етап /приемат по шест паралелки, а имат желаещи и за 7, но в същото време излиза една паралелка в 12 клас/, значи ти си прекрасно начално училище, в което няма нищо срамно. И ако не начално, VII СУ трябва да станат основно училище.
Грешка беше и че се инвестираха 2,5-3 млн. лв. в СУИЧЕ /Средно училище с изучаване на чужди езици/ при положение, че там можеше с 1 млн. да се изгради хубав спортен комплекс с басейн и физкултурен салон и другият милион да се вкара в I ОУ, което можеше да събере всички ученици, включително и да интегрира ромите. Защо трябваше I ОУ да се дава на концесия на Колежа по туризъм, и в същото време да се изгражда СУИЧЕ, при условие че има Езикова гимназия?
– Тоест Вашето мнение е, че първо трябва да се използва наличната материална база, да се използват средства за нейното модернизиране, а не да се харчат милиони за нови строежи?
– Абсолютно. Ето сега получихме новите правила и насоки за преструктурирането на държавния план-прием след 7 клас. Според изисквания на МОН от предстоящата учебна 2019/2020 г. STEM профилите /софтуерните и хардуерните науки, математика, природни науки/ трябва да обхванат 50% от общия брой на учениците в профилирани и професионални паралелки, също така трябва да се повиши процентното съотношение на осмокласниците в професионалните гимназии. Благоевград има уникалния шанс да разполага с професионални и профилирани гимназии, обхващащи голям диапазон от професии и специалности, затова трябва да се инвестира вътре в училищата, а не в пристройки и надстройки. Оборудването е задача на общината, защото училищата са общински, само две са държавни. Това е записано в закона за предучилищното и училищно образование. В този смисъл, за да се развива професионалното образование, което е приоритет, трябва да има необходимата база за учебна практика и да се сключат договори с представители на пазара на труда .
Същото се отнася и за Приридо-математическата гимназия. За да следва насоките за развитие на природните науки и СТЕМ профилите и за да може да реализира образователните пътеки, ПМГ се нуждае от отделна 24-класна база.
– Но се помещават заедно с ЕГ в една сграда.
– Конкретно училището, в което се помещават Езиковата и Математическата гимназии, след 1990 г беше построено за основно /ОУ /, за да поеме децата от разрастващия се квартал, преди това се ползваше за нуждите на висшето образование. Факт е, че ЕГ и ПМГ нямат необходимата база, за да изпълняват училищните си учебни планове, защото нямат изградените кабинети.
Решението е не да се строи, а да се усвои базата на маломерните училища в Благоевград. Не може в трето хилядолетие в областен център да има маломерно училище. Базата на закритото I ОУ също отговаря на изискванията, още повече че Колежcj по туризъм би следвало да има взаимоотношения с висшето, а не със средното образование.
– Г-н Арабаджиев, какво мислите за предложението на общинския съветник и бивш директор на XI ОУ Валери Смиленов за актуализиране на списъка на средищните училища от настоящите седем на две – ръководеното от Вас и IX ОУ?
– Еволюцията на г-н Смиленов е закъсняла, защото докато той беше директор, 7 години се возеха деца от преобразуваното училище в село Церово в XI ОУ, без да е определено за средищно. По-късно XI ОУ стана средищно, но образователната среда не предполага да е такова. Отговорете си сами на въпроса: от кое най-близко по асфалт населено място до XI ОУ се извозват ученици, защото това е условието за средищно училище.
Но иначе г-н Златанов е прав като каза, че образователната среда не предполага средищните училища да са само две. При положение, че са закрити училищата в 15 населени места в общината и пътуващите деца са над 200, то няма как те да се съберат само в две средищни училища.
Но биха могли час от пътуващите над 200 деца да се извозват и до V СУ, още повече че училището разполага с необходимата база, разстоянието от гарата е 17 минути, а общината има 11 автобусчета. И тогава училищата, препълнени с по 800 и нагоре ученици, ще се разтоварят, като директорите следва да обяснят на родителите – вие искате при нас, но нямаме възможност да ви приемем, защото нямаме място, подчертавам работно място. Работното място не се свежда само до масичка и столче, а означава да се осигурят необходимите условия -пространство, светлина… за всяко дете, включително и то спокойно да може да ползва санитарния възел по време на междучасие.
– Не мога да не Ви попитам и за системата за прием в 1 клас и районирането. Работи ли то според Вас и как си обяснявате факта, че в централни училища са приети деца от кварталите?
– Както и от Церово в VII СУ. Обяснявам си го с това, че правилата и районирането не се спазват, или както има една приказка: “Преоблякъл се Илия, огледал се пак в тия“. Нищо, че РУО е определило със заповед как да се случват нещата. Трябва да подчертая, че Регионалното управление на образованието работи по правилата и това се усеща. Истината се къса някъде между директорите на училища и РУО, но вината не е в управлението. Те се стараят да изпълняват основните си задължения по закон – не само контрол, но и методическа подкрепа. Това не е оценка, а реалност и факт. Те си вършат работата, въпросът е ние какво правим надолу, коректни ли сме един към друг.
– През миналата години предложихте на община Благоевград цялостна стратегия за прием в 1 клас?
– Да, при това с прилежащи райони. Те трябваше само да определят докъде да свършат. В този смисъл, когато със заповед на кмета се назначават комисии, свързани с образованието, те трябва да включват компетентни хора. Не може горски работник, бил той и представител на синдикат „Образование”, да е член на такава комисия и да взема отношение по приема в 1 клас. Канят се и председатели на обществени съвети. Това обаче са нови структури, които тепърва прохождат в системата на образованието и те не вървят със своята експертност, а с емоцията си.
– Мислите ли, че електронният прием в 1 клас ще реши проблема?
– Да, защото ще има контрол и директорите няма да събират списъците с подлежащите на записване в 1 клас две-три години преди децата да тръгнат на училище. Това е факт и няма какво да се отрича, случва се на много места, но не и в моето училище.
източник: в.Струма