Да браниш името на един безродник и национален предател
Този вторник (31 октомври 2017 г.) председателят на 44-то Народно събрание Димитър Главчев се срещна със сръбския президент Александър Вучич, а една от повдигнатите от българската страна теми е връщането на старото име на Цариброд, прекръстен през 1951 г. по времето на Титова Югославия на Димитровград в чест на починалия две години по-рано лидер на Българската комунистическа партия Георги Димитров.
От разпространената след срещата информация стана ясно, че председателят на българския парламент е поставил този въпрос в резултат на искането на жителите на града в Западните покрайнини за връщането на старото име Цариброд. Много от тези хора са с българско етническо самосъзнание.
Сръбският президент е заявил, че няма проблем това да стане, след като хората го искат (през 90-те години на миналия век и в началото на първото десетилетие на ХХI век се правиха неуспешни опити за връщането на старото име чрез референдум, б.а.).
Веднага след това застъпничество от страна на Димитър Главчев обаче се намери организация в България, която се обяви и против историческата истина и дори се обърна писмено към сръбския държавен глава да не прави това.
„Антифашистите” от „Позитано” 20
Сигурно няма да се учудите, че организацията е Българският антифашистки съюз, който провежда конгресите си на в централата на БСП на „Позитано” 20 и е тясно свързан с наследника на бившата компартия.
Оставям на страна за какви „антифашисти” в България може да се говори, когато за разлика от други страни в Европа у нас никога не е управлявала партия или монарх, които да са изповядвали фашистка идеология.
А след 9 септември 1944 г. с клеймото „фашист” докопалата се до властта благодарение на съветската окупация комунистическа партия се разправя с хиляди достойни българи, включително и офицери, воювали на фронтовете на Първата и Втората световни войни.
БКП си измисли и „първото антифашистко въстание” (септември 1923 г.), когато създателят на фашистката държава в Италия Мусолини още не взел властта. Днес пък БСП разпространи декларация против поставения от Димитър Главчев въпрос, обвинявайки го, че това може да влоши двустранните отношения между България и Сърбия. Социалистите - бивши комунисти, не могат да изненадат никого, даже може да се каже, че реакцията им е позакъсняла.
Кого защитава Българският антифашистки съюз?
Но това е друга тема. Въпросът е кого защитава Българския антифашистки съюз? Георги Димитров, да, за тях и БСП той сигурно винаги ще си остане „вожда и учителя”, но историята ни показва, че става въпрос за политическа фигура, с която се свързани едни от най-големите престъпления към българската нация.
Достатъчно е да се припомни, че той е фигурата, която през 1944 г. нарежда от Москва, защото по това време той е там като съветски гражданин и съветски депутат, избиването на българския политически, военен и интелектуален елит чрез т. нар. народен съд („да не се проявява никаква милост” е едно от указанията му до БКП в София, написани на руски език, б.а.).
Георги Димитров е безродникът, който по нареждане на Сталин послушно изпълнява провеждането на насилствената македонизация в Пиринския край с насилственото прекръстване на българи на македонци. Това се нарича национално предателство.
Той е политическата фигура, която предава българските национални интереси, като подкрепя и провежда съветизацията на България.
Целият път на Димитров е посят с антибългарски действия. Роден през 1982 г. той е генерален секретар на БКП в периода 1948-1949 г., а преди това на БРП (к), министър-председател (1946-1949).
Известен е и като генерален секретар на Коминтерна (1935-1943). От 1933 г. Димитров е със съветско гражданство и в Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), депутат е в съветския парламент (1937-1945).
Разсекретени в началото на ХХI век британски архиви насочват на факти, че още след като започва да развива активна дейност като функционер на Коминтерна през втората половина на 20-те години на ХХ век той работи за съветските тайни служби под псевдонима „ДИАМАНТ”.
В началото на политическата си кариера е последовател на вижданията на социалдемократа Димитър Благоев, но от 1919 г. когато БРСДП (т. с.) приема ленинската идеология и се преименува на БКП (т. с.) Георги Димитров работи за болшевизацията ѝ и превръщането ѝ в секция на Коминтерна.
Проводник на Коминтерна за Септемврийските бунтове и дестабилизация на България
Той, заедно с Васил Коларов, са главните водачи на наредения от Коминтерна опит за вдигане на въоръжено въстание в България през септември 1923 г., чиято цел е да дестабилизира страната и довежда до кървави сблъсъци между властта и бунтовниците. Георги Димитров обаче не споделя съдбата им, а предпочита набързо да избяга през Югославия в Съветския съюз, където става сътрудник на Коминтерна и достига до ръководител на Западноевропейското му бюро (1929-1933). През 1926 г. в България той е осъден задочно на смърт.
През 1933 г. е арестуван в Германия, като един от подсъдимите по Лайпцигския процес българи комунисти, обвинени в подпалването на Райхстага. Ораторското му майсторство и опонирането му на нацистките обвинения го превръщат в „героя от Лайпциг”, който комунистическата пропаганда многократно използва. Оправдан е по-основното обвинение, но е осъден на 9 месеца затвор за незаконно пребиваване в Германия с фалшиви документи.
Креатура на Сталин – ръководител на Коминтерна
След излежаване на присъдите получава съветско гражданство и се установява в Москва, където оставя до края на Втората световна война. По време на сталинските чистки през втората половина на 30-те години не се застъпва за сънародниците си и комунисти политемигранти в Съветския съюз, много от които са избити, а други са изпратени в концлагерите на ГУЛАГ.
Разсекретените през 1994 г. съветски архиви разкриват, че след подписването на Пакта Молотов-Рибентроп на 23 август 1939 г. Димитров, като ръководител на Коминтерна, е поискал от Сталин указания за това какви директиви да сведе на комунистическите партии в европейските страни.
Сталин му отговаря, че „не би било лошо, ако чрез Германия се поразклатят позициите на най-богатите капиталистически страни [по-специално Англия]. Без сам да разбира и да желае това, Хитлер обърква, подкопава капиталистическата система”. След тези указания препоръката на Коминтерна за антифашистки народен фронт е изоставена.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и окупирането на България от съветската армия Георги Димитров не се завръща веднага в страната, а дава указания от Москва каква политика да изпълнява БРП (к). Сред тях е указанието как да се проведе т. нар. народен съд (виж повече – ТУК), проявявайки политически реваншизъм и неоправдана жестокост.
Ликвидирането на политическата опозиция в България
Завръща се в България на 4 ноември 1945 г. със съветска охрана. Избран е за министър-председател през 1946 г. Оцелелият от сталинските чистки служител на НКВД полк. Павел Судоплатов свидетелства, че Димитров е единственият ръководител на комунистическа партия в Източна Европа, който е унищожил цялата политическа опозиция в страната и не е имал организирана опозиция извън нея.
По време на разправата с опозицията в страната Димитров разчита на безрезервната подкрепа на 250-хилядна съветска армия, останала при окупацията на страната през 1944 г. до края на 1947 г.
Със съгласието на Димитров СССР слага ръка върху добива на българска уранова руда в мина Бухово и благодарение на секретно изнесения от България уран Съветският съюз пуска първия си атомен реактор.
Съветизацията на България и насилствената македонизация на Пиринския край
Политиката на Димитров води до пълната съветизация на България и тоталитарен режим. Посланието му, че дружбата на България със СССР е „жизнено необходима, както слънцето и въздухът за всяко живо същество”, е най-точното изражение на пълната зависимост от Съветския съюз, под която България изпада.
Освен съветизацията Георги Димитров провежда и политика на насилствена македонизация на българското население в Пиринския край и присъединяването му към подготвяната югославска и македонска република. Той следва модела, начертан от Коминтерна за изграждането на Балканска федерация още преди войната, но след разрива между лидера на Югославия Тито и Сталин не се стига да този срамен за българската нация акт (виж повече – ТУК).
Димитров е разкритикуван от съветска страна за курса си на сближаване с Югославия и е извикан в Москва под предлог на лечение. Умира там след 4 месеца, като му е поставена диагноза „сърдечна недостатъчност и чернодробна цироза”.
След промените съветски изследователи на архивите допускат хипотезата, че той е бил отровен от Сталин. След смъртта тялото на Димитров е балсамирано и изложено в специално изграден за случая Мавзолей в центъра на София.
Комунистическата пропаганда го обявява за „любим вожд и учител на комунистическата партия и целия български народ“, а също го нарича „верен ученик на Ленин и Сталин“.
След краха на комунизма в България тленните останки на Димитров са извадени от музея и погребани в Централните софийски гробища през лятото на 1990 г. Мавзолеят е съборен през лятото на 1999 г.
Повечето улици с неговото име в страната се сменени, а паметниците му днес се намират там, където трябва да се намират – в музея (на социалистическото изкуство).