За Александър Кьосев македонският език е книжовен, а българският – изкуствен

21 септември 2022 | 08:03
6 коментара
За Александър Кьосев македонският език е книжовен, а българският – изкуствен

За мен няма никакво съмнение, че македонският език е книжовен език, а не диалект. Историята на македонския език не започва от Коминтерна и от неговата хипотетична намеса през 1945 г. На тези, които твърдят, че македонският език е изкуствен, трябва да се каже, че и българският език е изкуствена конструкция. Той е създаден през XIX век. Това заявява проф. Александър Кьосев, историк на културата и литературовед, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, предаде репортер на БГНЕС.

 

Ръководеният от Кьосев Културен център към СУ организира превод от македонски на български и от български на македонски в зала „Алма алтер“.

Кьосев заяви, че има четири възгледа за отношенията между българския и македонския език.

Първият възглед е официалният български възглед и според него македонският език е една кодифицирана норма на българския език. Според Кьосев този възглед почива на някаква хипотетична езикова история.

Вторият възглед е македонският.

„Официалният македонски възглед, който не е само македонски, също определя македонския език и неговото отношение към българския през произхода. Само че не през историческия произход, а през произхода на обикновения човек. Защото езикът се ражда всеки път, когато се роди бебе и когато бебето научи своя майчин език и когато научи тази родна реч омайна, сладка. Тоест има едно вродено отношение на индивида към езика, което го прави роден език. Представете си ситуацията на хора, македонци, които са живели с тази родна реч, омайна, сладка, македонска и идва някой и им казва: „Това вашето не е език“, какво се случва след това, разбира се следват вицове“, заяви Кьосев.

Третият възглед е на модерната наука, който е подкрепен от Кьосев. Модерната наука изследва и е наясно как възникват модерните нации и как се кодифицират книжовните езици.

Смея да твърдя, че спадам към този възглед и на централното възражение на българска страна, че македонският е една изкуствена конструкция, този възглед казва нещо много просто – ами то и българският е една изкуствена конструкция. Той е една изкуствена конструкция, която е била създавана в течение на един век, XIX век, и която е кодифицирала езика така, че той да има идентичност – политическа идентичност, а не езикова“, подчерта Кьосев.

Четвъртият възглед е на славистите навсякъде по света.

„В световните университети също има езиковеди и кой знае защо те нямат никакво съмнение, че македонският език го има. Те някак си не намират обща гледна точка с българските езиковеди“, каза Кьосев и добави, че за тази немалка „академична общност“ македонският език заслужава да бъде изучаван, неговата фонетика, морфология, синтаксис, а неговата литература не подлежи на съмнение. За тези слависти по света българо-македонският спор е „много странен и почти неразбираем“.

За Александър Кьосев няма никакво съмнение, че македонският е книжовен език.

Сега аз казах къде съм. За мен няма никакво съмнение, че македонският език е отделен книжовен език и, че хората си го потребяват. Той не е диалект, защото диалектът се употребява в определени функционални сфери на обществото и това е да кажем вкъщи, във всекидневието, в битов план, на нивата, но диалектите не могат да обслужват всички сложни модерни сфери на живот. Те не могат да бъдат употребявани в болници, в училища, в дипломатически учреждения. Значи македонският език е пълноценен език от тази гледна точка“, категоричен е Кьосев.

Той смята, че историята на македонския език не започва от Коминтерна и неговата „хипотетична или нехипотетична намеса“ през 1945 г.

Започва много по-назад, когато източните и западните диалекти на говорещите български по тези земи започват да се раздалечават и да имат различна културна съдба. Който е чел списание „Македония“, знае какво пише Петко Славейков за македонския език там. С две думи казано македонският език по една или друга причина се е отделил, има самостоятелна съдба, обслужва цялото македонско общество, на него е написана страхотна поезия. Има традиции и който го отрича трябва да е сляп, и който свежда всичко до някакъв произход, трябва да си припомни, че думата произход има две значения – произход на рода и произход на индивида. Никой не може да отнеме на македонските първолаци усещането, че те говорят на родния си език“, категоричен е Александър Кьосев.

Александър Кьосев по произход е от Дойран. Неговият баща е братовчед на изтъкнатия комунист, историк, македонист и заместник-главен редактор на „Работническо дело“ Дино Кьосев. Той е член на ВМРО (обединена). През 1932 г. Дино Кьосев е един от първите, които поставят въпроса за признаването на отделна македонска нация. През 1933 г. емигрира в СССР и изнася доклади пред Коминтерна за необходимостта от признаването на отделна македонска нация. След разрива между Сталин и Тито признава, че понятието „македонски народ“ няма етнически смисъл и отхвърля съществуването на македонска нация преди създаването на югославската федерация.

Що се отнася до въпроса за македонския език Агенция БГНЕС припомня, че в изследването на проф. Стоян Ристевски от Охрид, бяха оповестени и разкрити достатъчно факти, разобличаващи политическите машинации на режима на югославския диктатор Тито и на Блаже Конески за отхвърляне на резултатите на първата езикова комисия (27 XI 1944 г. - 4 XII 1944 г.) и за трагичната съдба на нейния председател, авторитетният езиковед Георги Киселинов. Втората комисия (15 II 1945 г.- 15 III 1945 г. ), въпреки включването на съпругата на Лазар Колишевски, Лиляна Чаловска, не постига желаната цел, поради масовата съпротива на цялата македонска интелигенция. Едва след като дясната ръка на диктатора Тито Милован Джилас привиква в Белград Малинска, Конески и Венко Марковски и в присъствието на четирима сръбски езиковеди професорите Радомир Алексич, Радослав Бошкович, Михайло Стефанович и Радован Лалич, с внушенията на които са вмъкнати пет букви от азбуката на Вук Караджич и след категоричното отстраняване на изконния български знак „Ъ“, е създаден този сърбизиран вариант на македонската азбука. Доколко азбуката отговаря на фонетичните особености на възрожденския македонски говор, това също подлежи на сериозна научна дискусия, която неизбежно ще доведе и до нейната ревизия. /БГНЕС


Ванчо Михайлов публикува:
22 септември 2022 | 12:23
Кьосето да си трае, че да не му се случи случка и да го изпие месечината!
До израел публикува:
22 септември 2022 | 06:29
Дали си с професорска титла, или без образование, идиотите са си идиоти...
Troy Deeney публикува:
21 септември 2022 | 12:57
Не Ви ли става ясно за какъв измислен учуен става от написаната по-горе биография.Комуноиден индивид,повлиян от насажданата политика на Коминтерна за създаване на измислена македонска нация за да се дразни покорният български народ.Империята на злото винаги е била против българския национален интерес!
Писна ми публикува:
21 септември 2022 | 11:52
Ей такива като този се чудят как да се самиовъзкресят и защитават подобни тези. Очакваме продължение. Например "гръцкият език е диалект на македонския". Или "австралийският английски през призмата на македонската диаспора в Куинсленд"
МАКЕ публикува:
21 септември 2022 | 10:15
Македонски език не е имало и няма да има колкото и да им се иска на макетата.Това е все едно украйнците да казват ,че руския език е техен.
Izrael публикува:
21 септември 2022 | 08:34
Браво на проф Кьосев. Той за сега е единствен интелектуалец в България, който признава македонския език. Със сигурност ще го последват и други.

Добавете Вашия коментар!