ВЯРА: Росата на Гергьовден носи бебета и здраве, на 6 май който се претегли на кантар, няма да боледува цяла година

Гергьовден (6 май) е най-любимият български народен празник, по-почитан дори и от Великден.

В редица народни песни се пее: “Хубав ден Великден, но още по-хубав Гергьовден!“. Той е петият най-празнуван имен ден в България, отбелязван от 162 512 мъже и 57 977 жени. У нас се чества тогава и Денят на храбростта, и празникът на Българската армия. Светията се почита още като закрилник на земеделци и овчари. Денят се почита от мюсюлмани и от роми с имената Хъдърлез и Адрелес.

От Гергьовден започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Затова Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието. Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен. Затова поговорката гласи, че на 6 май „всяка капка носи жълтица“.

По изгрев

В нощта срещу празника хората отиват на някоя ливада, където се търкалят в утринната роса. Според народното вярване по това време на годината всичко е „повито с блага роса“. Неслучайно по-рано търкалянето в росата се е правело и на голо. Други ходят боси и си мият лицето и ръцете с росата или я пият. Вярвало се е, че гергьовденската роса помага на безплодни жени да се сдобият с рожба. А на онези, които имат някакъв здравословен проблем – да оздравеят. И днес на някои места в България още се пази обичаят росата да се събира и да се носи вкъщи, защото има особена целебна сила. Някъде се къпят в реки и извори, от които се носи „мълчана вода“, с която се замесват обредни хлябове. Възрастни хора казват, че на този ден дори мечките се къпят за първи път в годината.

Според друга традиция хората берат свежа зеленина по изгрев. С нея се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слага се на завивките на децата и върху хомотите на добитъка, правят се венци за главите на домашните животни.

Любовни закачки

Ергените, пък кичат със зеленината дворните врати на любимите си, а момите слагат китки и венци в косите си. В Кюстендилско девойките още берат репей и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях, а в Чепеларско търсят любовното биле делидилен, за да се закичат с него. Различните фолклорни групи към местните читалища днес възкресяват игри и люлки. При тях ергените люлеят момите, което е съпроводено с песни и закачки с брачно-сексуална насоченост. Вярва се, че който се претегли на кантар за празника, ще бъде здрав, жизнен и весел през цялата година.

Първо мляко

Според народните представи Св. Георги е и най-могъщият покровител на стадата. Затова на Гергьовден се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша. На този ден се прави и първото доене на овцете. Която излезе първа от кошарата, украсяват главата й с венец и я издояват. Ведрото се закичва със зеленина и мартеница. Млякото се издоява през сребърен пръстен, кравай, венец или речен „гергьовски камък“ с естествен отвор, а първите капки мляко се изливат на земята. Овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове, а овцете се захранват с обреден хляб, приготвен от жените. В миналото не на Великден, а именно на Гергьовден е ставало и първото вкусване на мляко и млечни продукти за годината.

Курбан

Разбира се, празникът Гергьовден е немислим без печеното агне. То, съгласно библейското предание, е първото родено мъжко животно. Агнето се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, сол и с обреден хляб, прекадява се с тамян или свещеник му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето се е колело в къщата при огнището и по дебелината на кървавите пръски по стените се гадаело плодородна ли ще е годината или не. С кръвта му се мазвали децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината, а също и праговете на вратите и ъглите на стаите. Останалата кръв се събирала в съд и се заравяла в земята на чисто място - където не се стъпва. Други ритуални изисквания за жертвеното животно гласят, че то трябва да се коли под плодни дървета и да се следи кръвта да попие в земята или да изтече в река. След празника костите също се хвърлят в течаща вода, „за да тече млякото като вода“, или се заравят в мравуняк - „да се въдят овцете като мравки“. От останките се запазва само кокалчето от предния десен крак, което стопани използват на следващата година при украсата на обредните гергьовски хлябове. На някои места в България се пази и предната плешка – с нея се лекуват децата от уроки. В Родопите по предната плешка се гадае за плодородието през годината и съдбата на стопанина.

Замерят със сирене младоженците

След изпичането агнето се освещава в църква или на общоселската трапеза. На нея се слагат освен агнетата обредни хлябове, прясно издоено мляко и подсирено от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън. Край празничната трапеза отново се изпълняват обреди, свързани с плодородието и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб. Другаде хвърлят бучки сирене за плодовитост и по младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната й сватбена дреха, като я забражда с женска забрадка вместо носената дотогава булчинска.

Магьосници крадат берекета

Вярва се, че рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова точно сега те се берат открай време. Също така на този ден са се правили магии за обиране на плодородието от чуждите имоти. Затова в нощта срещу празника магьосниците (бродници и житомамници) правели своите ритуали за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока, а също и „издояват“ месечината. За да се предпазят от това, хората гледали да убият змия в деня преди Гергьовден, а на самия ден пръскали мляко през устата й.

На този ден стопаните вземат първото червено яйце, обикалят с него нивата и го заравят в средата й за берекет. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места край селището, за да не удрят гръм и градушка.