Над 70 имена празнуват имен ден днес
Неделя на Всички български светии е най-новият подвижен празник в нашия църковен календар. Празнува се в първата неделя след Петдесетница - през 2022 г. на 19 юни.
Този ден е посветен и на тези светци, чиито имена днес не знаем. Измолва се молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци.
Те са били хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време.
На този ден възпоменаваме и безбройните неизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят с невидима светлина от небесния небосклон.
Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век.
Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: „Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя…“. Действително не изминали и 30 години и цяла България се покръстила.
Канонизираните за светци българи са 104. Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
На празника Всички български светии имен ден честват българските имена, които нямат конкретен светец покровител. И нямат дата за имен ден.
Това са: Албена, Аргир, Асен, Аспарух; Бела, Биляна, Бисер, Бистра; Виолина, Вълко, Галин, Господин, Грозьо; Десислава, Диана, Деян, Добри, Драган; Жельо, Желязко, Желязка, Запрян, Красимир, Красимира, Краса; Крум, Кубрат, Лъчезар, Лъчезара, Люцкан; Милка, Милко, Момчил, Найден, Орлин, Огнян, Огняна; Панайот, Пресиян, Пресияна, Преслав, Преслава; Продан, Първан, Първанка; Ренета, Румен, Румяна, Руси, Руска; Свилен, Свилена, Силва, Силвия, Снежан, Снежана, Снежанка; Стамат, Страхил, Траян, Траяна, Харизан, Чавдар, Щерьо.
На 21 юни тази година се падат и Петрови заговезни, които предшестват Петровия пост и Петровден.
Петровият пост се нарича още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница" по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят, пише БЛИЦ.
Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения.
Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.
Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост кога е било Възкресение Христово. Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли.
Днес е последният ден, в който могат да се ядат месо, яйца, мляко и млечни продукти.
Днес имен ден празнуват и Панайот, Пантелей, Панчо.