Кристиян Шкварек: ПП ще поставят на Борисов неизпълними условия-те не искат правителство

- Политическите сили отново са изправени пред трудни преговори, тънки политически сметки и крехка надежда, че след петите парламентарни избори ще има редовно правителство. Според Вас има ли нещо ново в сегашната ситуация, ако я сравнявате с тази след 2 октомври?

- Голямото ново е, че партия „Възраждане“ е трета политическа сила с тенденция да върви към втора.
За първи път имаме политическа формация, която иска да изкара България от НАТО и тя върви към втора по влияние политическа сила.
Това прави ситуацията коренно различна. Нашият геополитически избор вече е под истинска заплаха. Да стане първа политическа сила не е много далеч от възможното, ако в България продължи да няма консервативни европейски формации. Тоест, ние поставяме българина пред избор - дали да избере консервативна антилиберална формация в лицето на „Възраждане“ или либералните евроатлантически формации.
Трябва да има голяма европейска консервативна формация, която да помага този избор да не отива изцяло при „Възраждане“.

- Безспорно е, че има един голям печеливш от вота - „Възраждане“. Протестен, антисистемен, проруски, антиевропейски ли е този вот, господин Шкварек?

- Всичко това плюс консервативен, реакционен, антилиберален, против джендъридеологията.
Трябва да се разбере следното: „Възраждане“ вече не е малка партия, която да е само едно от изброеното. Не е само малка проруска партия или само националистическа. Тя, ако използвам термин на английски език, е big tent party – партия, под шапката на която са събрани хора с различни възгледи. Можем да го наречем и политическа конфедерация от различни политически семейства – има комунисти, но има и антикомунисти, които обаче са антилиберално настроени. Има русофили, а има и русофоби, в интерес на истината - в България няма друга консервативна алтернатива и те правят компромис със своята русофобия.
Накратко – гласоподавателите й са различни хора. Общото е, че това е антилибералната формация на България и тази формация иска да изкарва страната от НАТО. За да има избор, трябва да има консервативна формация, която не иска да изкарва България от НАТО.

- Защо обаче проруското и антиевропейското, което взе формата на референдум за приемане на еврото, излезе на преден план в реториката на „Възраждане“?

- Референдумът излезе на преден план, защото сега в дневния ред е влизането на България в еврозоната. Когато цайтгайста, тоест духът на времето, беше Ковид, тогава „Възраждане“ следваше тази линия. Те винаги избират горещата тема, линията, по която могат да ходят сами. Да вървят необезпокоявано на терена, защото няма други партии, които да заемат тази позиция.

- Финландия влезе в НАТО, а България да излиза. Това не ви ли се струва нелогично?

- Струва ми се нередно, защото извън НАТО България може да се превърне в жертва на Турция, може да стане Армения на Балканите.
Иначе е логично формация като „Възраждане“ да расте, при положение, че в България ¾ от хората са консервативно и антилиберално настроени, а при партиите е обратното – ¾, да не каже повече, са либерални. Това е аномалия на представителността. Затова „Възраждане“ обира всичко. Ръстът им ще спре само тогава, когато някоя от големите формации в парламента направи консервативен завой.

- А как си обяснявате, че много българи, които живеят в чужбина, избраха партията на Костадинов?

- По същия начин. Това, че живеят на Запад, не предпоставя, че те трябва да са либерални. Напротив. Много от тях живеят на Запад е се разочароват от това, което виждат. Например, живеят в Париж или Лондон и виждат гетата с араби или африканци, вкарани от либералите в Европа. Виждат как тези градове и държави се превръщат в неевропейски гета и как местните правителства се занимават с въпроси за ЛГБТ, за гейпаради. И вероятно си казват, че не искат това да се случи и в България. Съответно гласуват за единствената антилиберална формация.

- Възходът на „Възраждане“ може ли да даде импулс за компромиси между системните партии, което да доведе до съставяне на правителство?

- Много е възможен такъв импулс. Възможно е и да дойде отвън, от някое посолство, което да настоява за евроатлантическо правителство.

- Липса на отговорен национален елит – това ли е дефицитът, който не знаем как да запълним, лутаме се, разделени сме?

- Отделните политически общности в България имат свои представителства, свои партии. В тези партии има отговорни елити, които искат да прокарат линията на тази общност. Имаше и има редица леви партии, дори Асен Василев се опитва да прокарва леви политики. Тоест, левите има за кого да гласуват, имат национално отговорен елит, на когото да дадат своето доверие.
Либерални формации също има – Зелените, „Да, България“ и т.н., тоест и либералите има за кого да гласуват. Същото важи и за русофилите.
Проблемът е, че има една голяма общност – консервативна, но проевропейска, която няма своя елит, свое представителство и свои партии. Това е вакуумът, който или ще го запълни някой друг, или Костадин Костадинов.

- Как бихте разделили политическите сили по оста консерватизъм-неолиберализъм?

- Тук има един нюанс, който трябва да подчертаем. Когато говорим за една политическа партия, ние можем да говорим за нейната партийна структура и насока или за нейния електорат. Това са две отделни неща. Понякога те се припокриват, понякога - не. Например - в „Продължаваме промяната“ и особено ДБ има пълно припокриване. При ГЕРБ и ДПС отдолу има голям консервативен електорат, а на върха леко срамежливо имитират либералност пред западните партньори.
При „Възраждане“ и електоратът, и партията са консервативни и антилиберални. С този въпрос начертахте формулата на успеха – припокриването на консервативния електорат с консервативната партия. Ако формации като ГЕРБ искат отново да растат, трябва бързо да настроят политиките си към часовника на избирателите.  А те не са градски либерални хора. В по-голямата част от страната те са консервативно настроени.

- В изборната нощ се очертаха два възможни варианта за редовно правителство - голяма коалиция без ярки политически фигури или правителство с мандат на ГЕРБ плюс ДПС, БСП, евентуално ИТН. Но ПП заявиха, че няма да подкрепят кабинет с мандат на ГЕРБ-СДС. Тогава?

- Не вярвам, че ГЕРБ ще се съгласят да правят кабинет с така нареченото статукво. „Хартиената коалиция“ ми се струва невъзможна, а има и заявка, че с БСП няма да правят коалиция. Преди местните избори това би било най-големият подарък, който могат да направят на своите противници.
Но това, че Кирил Петков и Асен Василев казаха, че няма да правят коалиция с ГЕРБ, не означава, че друга част от коалицията не би я направила.
„Демократична България“ имат 25 депутати на тези избори. Кирил и Асен консултираха ли се със своите коалиционни партньори? Ако заявката при ДБ за най-отявлено антируската, анти-Путин, антикомунистическа и проевропейска сила в България е автентична, защо да не излезе Христо Иванов и да каже, че коалицията иска да свали Румен Радев, като участва в редовен кабинет – надпартиен, неполитически, с ясна европейска ориентация и подкрепа за Украйна.
Ако го направи, би ли спечелила неговата партия или би загубила? Аз не мога да кажа, защото не съм експерт по техния електорат. Но виждам как би могло да бъде начертано, ако те имат усещане за държавност.

- На първата пресконференция след изборите Бойко Борисов заяви, че най-стабилно би било правителство между двете големи партии. Какво спира ПП за коалиция? Има ли в партията различни фракции, които биха могли да се разделят и да я разцепят?

- Това, което спира „Продължаваме промяната“, са местните избори и нищо друго. Те искат да вземат колкото се може повече власт на местните избори без значение какво струва това на българската държава или на Европа.
ПП се създаде като краткосрочен стартъп проект и сега, когато изгубиха властта, най-лесната печалба може да дойде през местния вот, като вземат някои големи градове. Като бизнес проект нямат интерес да правят кабинет в момента.

- ПП все пак заявиха, че са готови за разговори. Какви условия биха могли да поставят?

- Неизпълними условия.

- Актуален стана въпросът и за различията между ПП и ДБ, които се долавяха и преди вота. Христо Иванов сякаш е по-склонен на компромиси, говорейки за възстановяване на конституционния ред в страната. Вашата прогноза - ще ескалират ли разминаванията?

- Разминаванията между ДБ и ПП са поради простия факт, че ДБ е политически проект и се състои от политици, от хора, които дълго време са били в политиката. Те са по-старовремски, те са от второто съсловие, те са политическо животно по смисъла на Аристотел.
От другата страна - ПП, е проект, създаден от третото съсловие, от търговците. Това са хора, които не са политически активни, не са били политически изкушени през годините, хора, които дойдоха изведнъж от стартъпи, колцентрове и IT-сектора, не знаеха нищо от политиката.  
ДБ и ПП са като две отделни породи хора. Те генерално ще имат разминавания, независимо колко време минава.

- Видя се, че преференциите са сработили в полза на ДБ. Може ли да се каже, че ПП е големият губещ?

- Абсолютно. Това е точно така.

- Борисов изглежда готов на значителни компромиси заради една голяма коалиция, включително да не издига кандидати за кметове на някои места, за да елиминира фактора „местни избори“ от формулата за правителство. Защо е толкова важно да се състави редовен кабинет?

- Мога да изброя няколко важни причини. Бюджетът е най-очевидната. Без да се гласува общините няма да получат пари и ги заплашва фалит.
Трябва да се премахнат дотациите от Ковид-мерките. Безумно е да помагаме на бизнеси, които са на свръхпечалба.
Третата причина са законите за Плана за възстановяване, които трябва да се приемат. Не може ние да финансираме Брюксел, защото не получаваме парите оттам.
И най-простата причина - за да престане да управлява Радев.
Ние сме парламентарна република. Не може президентът, без контрол от Народното събрание, да управлява така, както не е управлявал премиер в новата ни история. При това - във време на война и на фона на позициите на Румен Радев.

- Има ли шанс да бъде реализиран вторият мандат, с който да бъде предложено правителство на малцинството с очакване ГЕРБ-СДС да го подкрепят?

- Ако е с политически фигури - не.

- А без политически фигури?

- Тук става интересно, но по-скоро съм скептик.

- Как тълкувате изявлението на Кирил Петков „обещахме на гражданите честни и свободни избори“?

- Като заигравка, че изборите не са били честни и биха могли да ги оспорят.

- Класическото ляво и дясно противопоставяне сякаш играе все по-малка роля в България, а и в други държави. Защо?

- Лявото и дясното постепенно постигнаха синтез, поне на Запад. Въпросът дали да имаш свободен пазар или частна собственост, дали да имаш социални мерки или не, придоби синтез между тезата и антитезата по Хегел в това да имаш свободна капиталистическа икономика, която изплаща силна социална система. Затова като сблъсък лявото и дясното се преобразуваха в либерално и антилиберално, в либерално и консервативно, в постмодерно и традиционно.
Тук връщаме нашия разговора към неговото начало – докато на Запад този сблъсък е налице, заедно с опциите да избираш между политически сили, които са негови носители, то в България ги няма и всички гласове отиват във „Възраждане“.

- Откъде идва масовата липса на самочувствие, че сме европейци и че България е европейска държава?

- Да си европеец се ражда като концепция още през 9-ви век по времето на Карл Велики и това е дълбоко християнска концепция. След като са загубили две трети от земите си в Близкия Изток, християните, притиснати на европейския континент, започват да се чувстват като отделна християнска цивилизация.
През Ренесанса тя започва да добива облика и на европейска цивилизация.
Следователно, да си европеец означава да си християнин. Това е фундаментална част от идентичността на този континент.
След като българите бяха дехристиянизирани по времето на социализма и в последвалите 30 години те до голяма степен изгубиха своята християнска идентичност и тя трябва да им бъде напомняна или да бъдат убеждавани в нея с други аргументи – икономически, географски и други. Но тези аргументи са неубедителни. Ако в кръвта си, в корена си, ако исторически те не се чувстват част от европейската цивилизация, е много трудно да ги убедиш, че са европейци, защото са в ЕС, или защото имат общ пазар, или защото могат да пътуват.
Това са либералните опити да се създаде нехристиянска почва, нехристиянска връзка. Но тя е мъртво родена.
Ако европейският континент изгуби своята християнска идентичност, тотално ще се срине концепцията за европейското, за европейците.

Накратко - нямаме самочувствието, че сме европейци, защото сме загубили цивилизационната връзка с това какво значи да си европеец.Епицентър.бг; автор: Таня Джоева снимка: 24 часа