БАН изследва чудотворния Св. Георги в Хаджидимово

Най-голямото богатство на Хаджидимовския манастир е чудотворна икона на Свети Георги.

Тя датира от XVIII век и е съхранена по волята на Бог и до днес. Първоначално тя се пазела в олтара и не била изнасяна за поклонение. Така постепенно била забравена. През 1961 г.  била изпратена в БАН за изследване. Според разкази на неврокопчани тогава е имало странни знамения с реликвата, за които учените не споделяли заради риска да попаднат под ударите на бездуховния комунистически режим. А именно странни сънища, аномални явления и други. При изследванията е установено, че тя е изографисана в периода 1750-1800 г. На 6 май 1961 г. е върната в манастира и изложена за поклонение. Оттогава светинята е помогнала на неизброимо много хора, пристъпили към нея с отворена душа и вяра. За нейната сила свидетелства и фактът, че само тя е оцеляла при пожара през 1979 г.

Както повечето манастири в България, и Хаджидимовският „Свети Георги Победоносец“, намиращ се до едноименното село в близост до гр. Гоце Делчев, е изграден върху по-стара църква. Според старите летописи това е станало около 1290 година. При османското нашествие храмът на няколко пъти е изгарян и в крайна сметка изоставен и напълно забравен. Святото място излязло отново на бял свят около средата на XIX в. след пророчески сън, който споходил овчаря Атанас Лазаров от село Горна Сингартия (днес квартал на Хаджидимово). Три пъти поред му се явява свети Георги и му нареждал да разкопае височината над селото. И на третата утрин дядо Атанас най-накрая отишъл на мястото, което било нива на местен турчин. Той обаче изпъдил овчаря, но тогава воловете му, впрегнати да орат, легнали на земята и отказали да му се подчинят. Тогава дядо Атанас бил извикан да се върне и да продължи да копае. В този момент животните се изправили, готови за работа. Слисаният турчин разбрал, че това е Божия поличба, и решил да дари тази си нива за вакъф (църковен имот).

Всяко лято манастирът е домакин на детски православен лагер.

По-късно дядо Атанас открил икона на свети Георги, която впоследствие се оказва, че е чудотворна. Новината се разнесла бързо и хората построили малък параклис в чест на светеца. След няколко години местните се сдобили и с ферман за изграждане на черква, за което съдействал местният бей. Според фермана храмът е трябвало да бъде вкопан два метра в земята, но се оказало невъзможно поради това, че под пръстта излязъл здрав камък. Наложило се беят да ходи до Цариград и да измоли за нов ферман. Изграждането на манастирския храм завършва през 1864 г., а е осветен в 1865 г. Стените отвътре са били покрити със стенописи, които за съжаление са унищожени от пожара през 1979 г.

Фреските са били дело на зографите Теофил Минов, Георги Димитров и Мина Марков от село Каракьой (днес в Гърция).  Част от иконите са били изписани през 1866-1870 г. от ръката на талантливия неврокопски зограф Серги Георгиев.  По време на балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря целият му архив. Впоследствие през годините черквата и манастирските сгради постепенно са обновени. На 29 юли 1979 г. в манастира избухва пожар, който унищожава изцяло храма. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения само за 8 месеца черквата е възстановена и на 6 май 1980 г. е осветена. Съществена заслуга за благоустрояването на манастира има тогавашният председател на църковното настоятелство Трифон Симидчиев, който моли за помощ Людмила Живкова. Молбата му към щерката на Тодор Живков била приета и за манастира са изпратени средства.

И мюсюлмани празнуват Гергьовден

През лятото на 1994 г. в Хаджидимовския манастир се провежда детски православен лагер - първият по рода си у нас след демократичните промени. След обявяването на Хаджидимово за град през 1996 г. празникът на манастира - 6 май, става и празник на града. По традиция всяка година в навечерието на Гергьовден в манастира се събират и пренощуват множество богомолци, сред които и много местни българи мюсюлмани.