B село Пирин ще лекуват наркозависими
Добре дошли в село Пирин ! Тук, в най-потайното кътче на планината, господари са тишината и … забравата. Тук вместо да се развие огромния потенциал за туризъм, който носи това вълшебно селце, ще лекуват наркозависими.
Според достоверна информация, стигнала до нас в село Пирин от известно време се създава напрежение сред местното население, след като частно лице търси имот, който да закупи за да основе наркокомуна. А това би довело до край с надеждата за развитие в селото според жителите наброяващи едва 120 души.
Ще съсипе ли това потенциала за туризъм който носи село Пирин?
Село Пирин е едно от най-красивите и живописни села в Пирин Планина. Намира се в историко-географската област Мървашко, на границата между Среден и Южен Пирин. Пътят до селото е отбивка на главния път, който свързва Гоце Делчев с долината на Струма. Самото село е отправна точка за х. Пирин и х. Малина.
Тук голям потенциал би имал селският туризъм. В България той е все по-популярна алтернатива за тези, които търсят спокойствие, чиста природа и докосване до традициите. Тази форма на туризъм предлага уникалната възможност да избягаме от забързаното градско ежедневие и да се потопим в атмосферата на малките, но уютни селца като село Пирин, където времето сякаш е спряло.
Тенденцията към селския туризъм не е нова, но в последните години забелязваме истински бум, благодарение на желанието на хората да се свържат отново с природата и с автентичния бит на село като Пирин. То предлага спокойствие, което е невъзможно да бъде намерено в големите градове, а връзката с природата става все по-ценна за хората, живеещи в забързана и дигитализирана среда. Друг важен фактор е възможността да се докоснем до автентичния български бит и култура.
След 40 -годишна кариера по българските и световните сцени, известната народна певица, Любимка Бисерова решава да се завърне обратно в родното и село Пирин и да се захване с туризъм. В нейната къща за гости отсядат пътешественици от цял свят. И снимачни екипи, защото дивата красота на селото разпалва фантазията на режисьори и сценаристи.
Сред тях е „Писмо от Америка“ и „Жалейка“. А в актьорския състав на продукциите с готовност се включили и местните баби. Идвали са и телевизионни екипи. Включително и екип на южнокорейската национална телевизия. Корейците луднали по специфичното двугласно пеене и заснели документален филм за него. „Гостите ми искат да знаят повече за пиринския фолклор. Затова им пея. Карам ги да ми държат „исо“, или да влачат долния глас, аз пък наслагвам горния. Имам автентични носии, с които ги обличам и те са щастливи да се въплътят в дрехи на невяста или на лазарка.“- обяснява певицата. Предполага се, че село Пирин съществува от 1150 г. – оттогава датират първите архивни данни за него.
Едно от най-интересните и любопитни места в района на село Пирин е Пещера “Змейова дупка”. Намира се на 4 км. от селото и е изключително удоволствие за катерачите. Но за съжаление не е достъпна за обикновения турист.
Друга от забележителностите на селото е възрожденската църква “Свети Никола”, която е обявена за паметник на културата. Тя е възобновена през 1885 година от Димитър Неделчев, върху основите на по-стар храм. Църквата представлява трикорабна псевдобазилика. Иконостът е рисуван и частично резбован, а свещниците са от ковано желязо.
През 19 век село Пирин е едно от най-големите села в Демирхисарската каза. Тогава то е наброявало около 120 домакинства и повече от 400 жители. Било е един от най-ясно изразените центрове на черна металургия. В селото са работели около 30 ковачници за подкови, пирони, клинци, земеделски сечива и други. В разцвета си, в началото на 20 век, селото се обитава от близо 1300 жители..
Сякаш орисница обаче е омагьосала изгубеното в Пирин планина село – да застине във времето, да опустее и да потъне в мълчание, да се сроди с вечността и да омае всеки който случайно замръкне тук. Самотата, бедността, разрухата и дори грозотата понякога придобиват необясним чар, който те хваща за гърлото, а меланхолията неканена се прокрадва в душата.
Днес, селото е със стотици изоставени къщи, грохнали под тежестта на времето и нищетата, накацали плътно една до друга по стръмните брегове на реката. Разнебитени покриви и прозорци с избледнели парцаливи пердета, зад които плахо надничат призраци от миналото. Разпадащи се зидове, а в цепнатините им вятърът си тананика зловеща мелодия. Малки дървени балкони с липсващи парапети или продънен под. Врати изкривени, стенещи на пантите си с гласа на плачещо дете. Сокаците – мрачни, тесни, едва проходими, почти клаустрофобични. И зад всеки ъгъл – очертанията на старата църква и тя самотна и безмълвна.
А в средновековието село Пирин било един от големите металургични центрове в околията.
Някога буйните потоци на река Пиринска Бистрица задвижвали колелата на 5 големи самокова /съоръжение за преработка на добитото в пещите желязо/. Пирин било огласяно от ударите на чукове, прииждащи от 30 -те селски ковачници. В тях се произвеждали подкови, пирони, земеделски сечива и пр.
Жалко е, наистина жалко вместо да развива своя огромен потенциал за туризъм, селото и до сега да бива пренебрегвано!