10% от работещите са под линията на бедност
24 Август 2023 | 11:08
0 коментара
Общество
България
Всеки пети у нас живее под линията на бедност. Синдикатите настояват от догодина размерът на линията на бедност да стане 526 лв. От КНСБ настояват за реален ръст на доходите, а не само покриване на инфлацията.
"У нас всяка година се определя нова линия на бедност.
От 2021 г. сме с нова методика. Тя съобразява българската линия на бедност с линията на бедност, съобразена с изследването на Евростат.
Синдикатите надигат глас България да поиска промяна в европейската методика. Статистиката е тревожна - 23% са под линията на бедност, това са над 1 млн. и 600 000 души", каза бившият социален министър Христина Христова в студиото на "България сутрин".
Тя определи като тревожно, че 10 процента от работещите хора са под линията на бедност.
Пред Bulgaria ON AIR икономистът Юлиан Войнов отбеляза увеличението след промяната в методиката.
"За миналата година увеличението беше 90 лв. Линията на бедност беше от порядъка на 420-430 лв., стана 504 лв. Заради тази промяна увеличението беше чувствително. През тези две години на сериозен инфлационен натиск голяма част от плащанията на държавата към населението се увеличиха. Проблем са българските условия. Доходите са ниски и линията на бедност също е на ниско равнище", коментира Войнов.
Според него действащата методология достатъчно прецизно измерва ситуацията в страната.
По думите на Христова първият ефект ще бъде за хората, които ще получат целеви помощи за отопление. "Много кардинални промени има в Закона за социално подпомагане. Те са свързани с линията на бедност", допълни тя.
Ръстът на доходите трябва да е обвързан с производителността на труда в държавата и развитието на икономиката, категоричен е събеседникът ѝ.
"Опитът да се влияе върху върху доходите на населението чрез увеличаване на всякакви помощи и заплати натоварва бизнеса. Статистически доходите в България са едни от най-високите, дори България е на първо място в ЕС по увеличение на доходите. Трябва да се създадат условия за по-добро икономическо развитие и привличане на инвестиции", подчерта Войнов.
Христова напомни, че минималната работна заплата през 2000 г. е била 65 лв., а сега е 780 лв., което е значително увеличение.
"През 2005 г. имаше доклад на Световната банка, който искаше да измери бедността в България. Критериите може и да са били различни, но стигат до обективни заключения. Тогава 16% от населението беше под линията на бедност. Сега сме на 23% - не е добра тенденция", смята бившият социален министър.
Войнов коментира и темата за Бюджет 2024 ч. "Основният дебат, който трябва да бъде воден за бъдещия бюджет, е за неговата структура", уточни икономистът.
"У нас всяка година се определя нова линия на бедност.
От 2021 г. сме с нова методика. Тя съобразява българската линия на бедност с линията на бедност, съобразена с изследването на Евростат.
Синдикатите надигат глас България да поиска промяна в европейската методика. Статистиката е тревожна - 23% са под линията на бедност, това са над 1 млн. и 600 000 души", каза бившият социален министър Христина Христова в студиото на "България сутрин".
Тя определи като тревожно, че 10 процента от работещите хора са под линията на бедност.
Пред Bulgaria ON AIR икономистът Юлиан Войнов отбеляза увеличението след промяната в методиката.
"За миналата година увеличението беше 90 лв. Линията на бедност беше от порядъка на 420-430 лв., стана 504 лв. Заради тази промяна увеличението беше чувствително. През тези две години на сериозен инфлационен натиск голяма част от плащанията на държавата към населението се увеличиха. Проблем са българските условия. Доходите са ниски и линията на бедност също е на ниско равнище", коментира Войнов.
Според него действащата методология достатъчно прецизно измерва ситуацията в страната.
По думите на Христова първият ефект ще бъде за хората, които ще получат целеви помощи за отопление. "Много кардинални промени има в Закона за социално подпомагане. Те са свързани с линията на бедност", допълни тя.
Ръстът на доходите трябва да е обвързан с производителността на труда в държавата и развитието на икономиката, категоричен е събеседникът ѝ.
"Опитът да се влияе върху върху доходите на населението чрез увеличаване на всякакви помощи и заплати натоварва бизнеса. Статистически доходите в България са едни от най-високите, дори България е на първо място в ЕС по увеличение на доходите. Трябва да се създадат условия за по-добро икономическо развитие и привличане на инвестиции", подчерта Войнов.
Христова напомни, че минималната работна заплата през 2000 г. е била 65 лв., а сега е 780 лв., което е значително увеличение.
"През 2005 г. имаше доклад на Световната банка, който искаше да измери бедността в България. Критериите може и да са били различни, но стигат до обективни заключения. Тогава 16% от населението беше под линията на бедност. Сега сме на 23% - не е добра тенденция", смята бившият социален министър.
Войнов коментира и темата за Бюджет 2024 ч. "Основният дебат, който трябва да бъде воден за бъдещия бюджет, е за неговата структура", уточни икономистът.