Защо правим същото като нашите родители

14 юли 2019 | 08:21
0 коментара
Защо правим същото като нашите родители

Разказвам от първо лице, защото така историята и посланието звучат лично. Разбира се, всяка прилика с действителни лица е неслучайна и непреднамерена. Надявам се да четете с чувство за хумор и честност пред себе си, защото само така написаното ще има смисъл.

“Много ми е трудно и не намирам смисъл в нищо. Смятам, че животът ми е скапан. Работата ми е скучна, отдавна не откривам в нея поле за изява и развитие, креативността ми е сведена до минимум. Не мога да се развихря, защото колегите не разбират дълбочината и оригиналността на идеите ми, а и системата е така направена, че мачка талантливите и дава предимство на посредствените. Кой ще разбере брилянтността на идеите ми? Шефът? Той има други приоритети. Експертите, които ме проверяват? Те са чиновници, които гледат да накажат някого, за да изглежда, че са си свършили работата. Страдам от липсата на колеги, с които да се разбираме, вдъхновяваме и  развиваме. Хората, с които работя,  се интересуват от заплащането, чакат да мине работното време, използват всяка възможност, докато са на работа, да свършат и някоя лична задача.

Но да беше само това! 

Качил съм 5 - 6 килограма. 

Така е, като продават само боклуци по магазините и в храната има консерванти, Е-та, ГМО и какво ли още не, което помпа тялото ми и ме разболява. С какво да приготвя домашна храна?! Как да се храня здравословно при цените в биомагазините? 

За последен път съм спортувал в 12-и клас, за да ми пишат оценка по физическо възпитание. Освен че от работа нямам време да тренирам, във фитнес залите ми е скучно, треньорите са скъпи, а и резултатът е никакъв. Едни приятели тренират от година с треньор и не виждам промяна. 

Имам нужда от почивка. 

Отидох на разходка в гората - то едни храсталаци, едни боклуци, а насекомите направо ме довършиха! 

Опитах да се занимавам с хобито си. Ама, извинявайте, вие знаете ли колко пари струват материалите? А откъде да намеря пространство да творя - детето, жената, работата, задълженията. То да го правя, за да продавам продукцията, че да знам защо хвърлям пари! Ама ако ме спипат данъчните? Иди обяснявай, че реализирам индивидуалността си и се себеосъществявам! 

Опитах и с пътешествия - хотелите скъпи, горивото също, а  пътищата направо разбиха колата. Да не говорим за шофьорите - засичат, карат както си искат - напрежение и стрес! Какво удоволствие от пътуването?! Ами качеството на обслужване в курортите? Под всякаква критика!

Опитах да се събираме с приятели у дома - и това не работи. Слугувам, готвя, чистя, на другия ден отивам уморен на работа, пък съседите ми се мръщят, че сме били шумни, че музиката ни не им била по вкуса и фалшиво сме пеели. 

След работа поканих жената да се разходим - ами няма къде! Коли, счупени пейки, обрасли пътеки и съмнителни индивиди сред дърветата. 

Тръгнах с приятели за риба миналия уикенд. Няма тишина, няма улов! Мръсотия и простотия навсякъде. Направо се изнервих и ми се срина самочувствието. 

От няколко дни не се чувствам добре, отидох на лекар - диагнози, лечения, лекарства. Няколко мнения поисках - вече не знам какво ми е. Те казаха да ида на психолог.” 

Познато ви е почти всичко в тази изповед. Чували сте се да го казвате, чувате го и от близките си. Всички ние бихме искали обстоятелствата в живота ни да ни съдействат, за да реализираме потенциала си и да живеем удовлетворени. Да не срещаме трудности (или ако ги има - да са редки и малки). Само че, както казват книгите по психология: “Каквото отвътре - такова отвън”. Във външния свят виждаме, търсим и намираме това, което ни е познато, близко и го носим в себе си. В живота си автоматично пренасяме вярвания, предразсъдъци, нагласи, модели на мислене и действие, получени от средата, в която сме живели,  и от значимите за нас хора. Правим това, което правят нашите родители и което са правили техните родители. Водени от лоялност към тях, не можем да си позволим да създадем и да живеем собствения си стил. Не можем да понесем вината да бъдем щастливи, ако родителите ни и предците ни не са били. За да живеем удовлетворени, е нужно да сме осъзнати, дисциплинирани и отговорни за своя живот и действия; да сме наясно с целите си; да приемем предизвикателството да сменим гледната точка и нагласата си към света с такива, каквито ще ни помогнат да осъществим живота си (тоест да реализираме желаното). Дисциплина и отговорност са нужни, за да видим възможностите и подкрепата и да “ги уловим”. Необходими са и смелост, и устойчивост, за да си разрешим да действаме различно от познатия ни модел. За да живеем живота, който искаме, трябва да приемем предизвикателството да работим усърдно и ежедневно за осъществяването му. За да сме удовлетворени и да се радваме на живота си, е нужно да намерим баланса между ум, сърце и тяло. И да се грижим ежедневно и за трите. Това може да звучи така: да намираме време за лично развитие; да открием баланс между работа и почивка; да намерим време за семейството (партньор и деца), родителите, приятелите; да спортуваме.

Да бъдем будни и да устояваме на инерцията да недоволстваме и мрънкаме

Да даваме, да получаваме, да споделяме, да сътрудничим. И не на последно място - да намираме ежедневни поводи да се радваме на живота си. В моментите, в които разбираме, че не искаме да живеем повече по досегашния начин, обичайно реагираме така:

Мислим, обмисляме ситуацията, в която се намираме, претегляме плюсовете и минусите и решаваме, че 

• положението ни не е толкова драматично, че да предприемем драстични промени. Мисленето и страхът от провал блокират действието и в резултат ставаме още по-недоволни, мрънкащи и песимистични.

• нямаме опит, знания, умения и ресурси, за да осъществим значима промяна. Не предприемаме действие, губим самоуважението си. Резултат - възможно е да започнем да завиждаме и/или да твърдим, че зад блясъка на успелите има връзки, интриги, компромиси.

• заявяваме, че когато обстоятелствата се подобрят, ще опитаме. Вече имаме цел и стратегия, но няма подходящи условия. Какво правим? Отлагаме. Докога? Докато дойде идеалният момент. Както знаете такъв никога не идва. Тогава какво правим всъщност? Не предприемаме действие. Резултат - постепенно губим самоуважението си, самочувствието си, мечтите си, възможностите да реализираме потенциала си, да изживеем любовта, за която копнеем или нещо друго важно за нас (да си купим къща на брега на морето например).

• решаваме, че няма как да успеем. За утеха избираме - храна, алкохол, психоактивни вещества (по малко, колкото за отпускане) или пък потъваме в работа, за да не мислим за това, за което копнее душата и сърцето.

• разболяваме се.

Един ден срещаме стар приятел (съученик, бившата си любов) и разбираме, че той е сбъднал мечтите си, удовлетворен е, а на всичкото отгоре изглежда добре. Тогава с ярост изниква въпросът: “Аз какво правих досега? Не живях ли в същата държава? Нямах ли същите трудности? Той как успя, а аз не можах?” Отговора го знаете. Щом четохте дотук, значи имате желание и ресурс да направите желаната промяна, имате и смелост. Това означава, че и подходящите условия ще се появят. Действайте!

Борянка БОРИСОВА, психолог /zdrave.to


Добавете Вашия коментар!