Историята на технологиите е пълна с предсказания, които днес звучат смешно. Един от най-известните примери е изказването на Бил Гейтс „640 килобайта трябва да са достатъчни за всекиго“.

Ранни предсказанията за това, как до няколко десетилетия ще имаме изкуствен интелект, който да ходи, да говори и да мисли като истински човек, не са по-различни.

Разбира се, в сферата на технологиите се наблюдава впечатляващ напредък, но изкуственият интелект все още не може да бъде сравняван с човека и това се дължи на един принцип, по-известен като „Парадоксът на Моравек“.

Можем да програмираме машините да решават трудни задачи, но лесните се оказват предизвикателство за тях.

Изкуственият интелект е способен на много неща –

да категоризира далечни галактики, да имитира гласове, да създава изкуство и други, но простото мислене не е едно от тях. Дори ходенето на два крака се оказва трудно за една машина?!

Изкуственият интелект може и да победи световен шампион по шах, но не и прохождащо дете при избора на правилната играчка и това съвсем не е новост за учените.

Още през 1980 г. компютърният учен Ханс Моравек

разглежда този феномен, известен днес като „Парадокса на Моравек“, и обяснява защо машините са имунизирани срещу влиянията на естествения подбор.

В човешкия мозък е закодиран милиарди години опит за природата и как се оцелява в нея. Съзнателният процес, който ние наричаме разсъждаване, е ефективен само защото е подкрепен от това старо и мощно, обичайно несъзнателно, сензо-моторно познание“, пише той в своя книга от 1988 г.

Нещата, които са лесни за човека, се дължат на милиарди години еволюция. Нещата, които са трудни за нас, са такива просто защото са нови. Уменията, които хората са придобили посредством еволюцията, не изискват съзнателно мислене и когато не трябва да мислим за нещо, за да го направим, би било изключително трудно да научим машина как да го прави.

Как да научим машините да мислят?

Според Моравек отговорът се корени в единственото нещо, което липсва на машините, а именно еволюцията.

Предполагам, че най-бързият прогрес може да бъде осъществен чрез имитиране на еволюцията..., чрез добавяне на нови и нови способности едни след други, така че накрая поредицата от поведения да наподобява способностите на животни с комплексна нервна система“, пише компютърният учен.

Прогресът при машините започва още по времето на Моравек

Програми, които наподобяват проблемите на животните в миналото – как да предвиждат и да се справят с евентуална опасност, са вече написани и се тестват върху роботи, които трябва да се изправят срещу несигурността на реалния свят“.

Този прогрес продължава и до днес. Един от примерите за това е как инженери учат изкуствени интелект на алгоритми за изследване чрез видео игри.

За да научим машините да мислят като хората обаче, трябва първо напълно да разберем как действа човешкият мозък. От друга страна пък без машините трудно бихме разбрали как функционира той.

Може би поради парадокса на Моравек машините никога няма да се научат да мислят и ще трябва да бъдат програмирани от хора, а може би ще успеят да „еволюират“ и ще изземат функциите на много хора, както някои от нас се боят.

Кой от двата сценария ще бъде изпълнен, ще покаже само времето. Дотогава хората просто трябва да бъдат благодарни за компютъра, който функционира в черепа им, защото той прави едни от най-сложните неща на света да изглеждат лесни.