Започнаха Вълчите празници

Започнаха  т.н. вълчи празници. Те са съществували в народиня календар още преди християнството, смятат се за езически и не са възприети от църквата. Днес тя чества деня на свети Мина, а към вълчите празници няма никакво отношение.

Вълчите празници са защита от вълците и продължават цели 10 дни. Очевидно, в древни времена тези хищници са били особено опасни за пастирите  и животните, затова хората са се опитвали да ги омилостивят, като им посвещават предзимните дни. Не случайно са избрани тези дни, когато вълците слизат в полето и нападат кошарите и току-що родените агнета.

Всеки от десетте дни си има име. Първият ден е наречен Зверин ден, следват Натлапан и т.н. Последният, който се отбелязва на 21 ноември, е наречен  Куцулан или Вълча Богородица. И до днес стари баби знаят точно какво се прави на всеки от тези дни.

Общото им име е Мратинци и през всичките жените не пипват никаква къщна работа – не се преде, плете,тъче, крои, шие и т.н. Не се рабоит с ножици и клещи, а в някои села  дори ги завързват, за да  затворят устата на вълците - да не плашат хората с воя си и да не нападат домашните животни.

Един от дните - 14 ноември, се отбелязвал като ден срещу кокошата  болест мратиняк. На него колели черно петле, наречено мратинче,  за трапезата. Краката и перушината му пазели дълго – за лек.

Именници през десетте дни са Вълчо, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана, които се срещат често в Северозапада като фамилни имена. На шега имената им се осъвременяват  като Лупи и Лупо. Лупо се среща в румънския език, но в превод означава също Вълчо. Лупи като прякор получи и един днешен политик, макър да не се казва Вълчо.