Възстановка "продадоха Спартак като роб" се проведе на традиционния панаир в Санданското село Склаве

Пазарът на роби оживя в село край град Сандански, връщайки назад времето с две хилядолетия, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Възстановката се състоя в село Склаве, където се счита, че е роден и продаден като роб самият Спартак. Водач на въстанието срещу римската република през 73-71 година преди Христа. Старото име на Склаве е Славе, което произлиза от латинското "Slave", означаващо роб.

Възстановката по проект "Обогатяване на традиционен панаир в село Склаве с представяне на римски възстановки, свързани с местните легенди за тракиеца Спартак с цел валоризиране на местния фолклор и културно наследство за нуждите на туризма", е спечелен от Община Сандански чрез МИГ – Сандански и финансиран от Държавен фонд Земеделие към Министерството на земеделието и храните.

В нея участваха както местни младежи и девойки, така и групата за антични възстановки "Сторико романо" от Италия. От там за съжаление дойде и персонажът на самия Спартак. Гордият и свободолюбив тракиец, продаден като роб в родното си село, в случая бе чужденец. Неведоми са пътищата Господни. Може би, защото в региона не се намери толкова мускулест младеж.

Първоначално, на арената, очертана край стадиона в Склаве, излезе водещият и обясни как нахлуващите и добре въоръжени римски легионери попилели като пилци местните тракийци, облечени в конопени облекла. За сравнение водещият демонстрира нагледно как е облечен легионерът и с какво въоръжение разполага. То тежи 30-ина килограма, с него трябва да тича, да се бие, да прави 30-километрови походи, че и да строи лагер за 6 000 легионери. Въобще местните хора осъзнаха, че и легионер да си не е никак проста работа, камо ли пък роб.

След това на арената излязоха местните младежи, превъплътили се в роби. Ръчкани с мечовете от легионерите, те плахо пристъпиха да средата на арената. След оглед две господарки-майка и дъщеря, назоваващи се преди 2 хилядолетия "патрона романо" с премрежени очи избраха двама братя за домашни прислужници. Купиха ги сравнително евтино-за по 100 систерции всеки един от тях. Така братята, чийто родители бяха "убити" при пленяването им, поне останаха заедно. Ще живеят в двореца, за да задоволяват прищевките на господарките си, които ще го ползват по собствено усмотрение. И за каквото си поискат.

След това на арената излезе собственик на гладиаторска школа. Той хареса няколко роба, сред тях бе и някой си Спартак. Тракиецът веднага демонстрира буйния си нрав, налитайки с голи ръце и главата напред като биче срещу въоръжението с мечове легионери. След това започна обучението на робите в тежката и предимно смъртоносна роля на гладиатори. Е, проблем на организаторите създаваше липсата на електрически ток, та микрофонът не се чучваше от събралото се край арената множество, но това си беше дребна работа. Както казват хората този край: то и на баба попадия кусур ако речеш ще намериш.

А как ги е обучил треньорът, видяха само тези, които дочакаха тока. Щастливи са били древните римляни, гледали са си без прекъсване зрелищата на арените, без да им пука за някакъв си ток. Сред гостите, наблюдаващи робите бе и легендата в класическата ни борба Александър Томов, носител на три олимпийски медала и 5-кратен европейски шампион. Той е родом от Скалаве. В една от паузите, в очакване на тока, Томов поговори със Спартак. Естествено с помощта на преводач Бат Сашо обясни на италианския Спартак, че е ходил в Рим, където помагал на италианския национален отбор по борба. След което Спартак чинно се поклони на легендата в българската класическа борба. То горе-долу единствено Сашо Томов пасваше на габаритите на Спартак.

Целта на възстановката в Скалаве е утвърждаване на туристическата марка "Родната земя на Спартак", с цел увеличаване туристическия поток в мелнишко-санданския регион. Край арената имаше разположени ателиета на скулптури, ковачи, които дялкайки с длетата и размахвайки чукове, ваеха лица, надписи, и ковяха оръжия за предстоящите битки. На щандове пък се продаваха сувенири и оръжия, свързани с бита и традициите от това жестоко време на зрелища, битки и кръв.

Възстановката в селото, родило и продало Спартак, се проведе по време традиционния панаир. /БГНЕС