"Сървайвър" в кв. "Еленово" на Благоевград: Лунни кратери зеят с години на улица "Хвойна", потърпевши: Кметът къде е?

Над 30 семейства от квартал „Еленово” в Благоевград седем години живеят в мъчителното очакване на това улицата пред жилищната им кооперация да бъде асфалтирана.

Разтревожени, те потърсиха  Pirinsko.com с молба да помогнем за по-бързото решаване на проблема им.

Хората са изгубили всякаква надежда, че нещо ще се промени, въпреки това обаче не се отказват да търсят начин.

„Става въпрос да бъде асфалтирана улица с дължина от прибилзително 1 км. Това направо е абсурдно и смешно. В кой век живеем, защо не можем да се чувстваме като бели хора?”, възмущават се живеещите на ул. „Хвойна” №5 в един от най-големите квартали в Благоевград.

„Къде ли не ходихме да се оплакваме, какви ли не жалби депозирахме в общинската администрация и нищо – отговор няма.Вече имаме подадени много жалби, но няма оправия, не става така, не се живее по този начин. Всеки път е едно и също - обещания, лъжи и пак обещания от страна на общинската администрация в Благоевград. Сега очакваме пак да ни излъжат, нали есента има избори, а лъжите по това време са задължителни”, огорчено допълват потърпевшите.

Майки на малки деца пък шеговито подхвърлят, че след дъжд положението с улицата е като в „Сървайвър”.

„Няма никаква разлика”, казва Бойка, служителка в магазин, намиращ се в иначе модерната жилищна кооперация.

„Падне ли дъжд, слагаме ботуши, за да пресечем, то не се върви при сухо време, а какво остава при дъжд. Направо пълна излагация. Кметът Камбитов,  къде е ”, пита младата дама.

Думите й са подкрепени и от нейната приятелка Миглена, която пък твърди, че дори в Камбоджа улиците за живеене са по-добри от тази пред домовете им.

Магазинерката в хранителен магазин на улица „Хвойна” № 5 Таня Найденова е повече от възмутена. „Работя и живея тук от 7 години. Положението е непоправимо, никой не го е нито грижа, нито еня.

За да стигнат, където са тръгнали, хората заобикалят дупките дори при сухо време

Хората от жиилщната кооперация на ръце сами пренасят и заравят дупките по улицата, ей така на добра воля. Аз лично също съм го правила, но дали това е наша работа? Изгубих клиенти, тъй като не могат да стигнат до магазина, защото по улицата трудно се върви, а при дъжд знам, че денят ми е изгубен, тъй като няма кой да влезе. И да иска, не може да пресече от едната до другата страна”, казва Таня. 

Репортерска проверка по случая на наш екип на място установи, че в действителност улицата се нуждае от поправка. Докато бяхме там, попаднахме на майки с бебешки колички, които си помагаха взаимно, за да вървят.

А товарните автомобили, които зареждат със стока магазините на улицата, едвам стигаха до тях.

„Сами не излизаме, няма как да се справим, ако не дай си боже колелото на количката заседне в някоя от дупките”, каза Мая Петрова, майка на 5-месечно бебе. Освен всичко останало на улицата няма и осветление, довериха ни живеещите там. Хората обаче са се примирили, надяват се само на асфалтиране.

Но дали въобще ще има и такова, предстои скоро да разберем.