Суши: Йероглифи на вкуса

24 Февруари 2018 | 21:59
0 коментара
Любопитно

Предполагам, че при споменаването на японска кухня в съзнанието на всеки съвременен европеец или американец се появява суши. Това просто на вид ястие от сурова риба и ориз е завладяло много хора не само заради добрите си вкусови качества, но и заради отличните си здравословни свойства.

Ниското съдържание на мазнини и високото наличие на протеини го правят идеалната храна за общество, дори цяло поколение, обсебено от съзнанието за идеално здраве и външен вид. В нашето време сушито е символ на здравословна и модерна хранителна култура и може би е това, което е било например млякото за Америка през 60-те.

 

суши
Снимка: Pixels

 

Днес суши-баровете са нормална част от интериора на всеки себеуважаващ се средно голям град в преобладаващата част от света. Цената на един обяд в тези ресторанти може да варира от десет до няколкостотин долара - в зависимост от качеството на рибата, ориза, квартала или това коя знаменитост обядва на съседната маса.

История
Всъщност, самото суши има съвсем прагматичен и не бляскав произход, който може да се проследи до IV век пр. н. е. в Югоизточна Азия. Като хитър начин за запазване на рибата, тя е била осолявана и оставяна да ферментира заедно с ориз. Причината за това е, че естествената ферментация на ориза помагала рибата да се консервира за по-траен период.

 

суши
Снимка: Pixels

 

След няколко месеца тя била готова за консумация, а оризът се изхвърлял. Така се ражда първообразът на днешното суши - наре-зуши.

Навикът да се яде рибата заедно с ориза възниква около VIII век сл.н.е. именно в Япония, където техниката за правене на наре-зуши била внесена през Китай. Поради популярността на ориза възникнал нов тип суши, наречен сейсей суши - при него рибата все още била полусурова и оризът бил годен за ядене, но имал възкисел вкус. С тези промени започва да се оформя версията на блюдото, така популярна днес.

Сушито е безспорният символ на японската кухня, дори от гледната точка на това, че съчетава двете емблематични за страната храни - риба и ориз, но тя далеч не се изчерпва само с него.

 

суши
Снимка: Pixels

 

Подобно на хранителните навици в много държави от Далечния изток, и в Япония вегетарианството е било силно застъпено през вековете. Около IV-V век сл. н. е. страната заимства голяма част от културата си от Китай. Вероятно най-влиятелната заемка е будизмът, който силно повлиява японската цивилизация във всичките ѝ направления. Скоро след това Япония изцяло започва да подражава на китайската култура под управлението на династията Тан.

Именно тогава възниква табуто относно консумацията на месо в страната. Разрешен е бил единствено дивечът, който бил особено важен за прехранването на населението тогава. Убиването на всякакви други животни обаче било забранено с декрет, престъпването на който означавало сигурна смърт. В това число било забранено и избиването на птици за прехрана, защото според тогавашните вярвания те били божии вестоносци.

 

суши
Снимка: Pixels

 

През VIII век били издадени и множество допълнителни декрети, засилващи мерките срещу убиването на животни, като включително била наложена забрана дори за риболов. Рибарите, чиято прехрана зависела само от улова, били компенсирани с ориз. През 927 г. била въведена наредба, според която всеки член на правителството или аристократ, консумирал месо, се е смятал за нечист в продължение на три дни и е бил лишен от правото да участва в шинтоистките ритуали в имперския двор.

 

Подобна спартанска диета не е била лесна за спазване от цяла една нация и скоро след упадъка на династия Тан в Япония се завръща яденето на риба. Документи от късния хейански период (XI-XII век) доказват консумацията на риба и диви птици, но приемът на други видове месо дълго време си остава табу.

Вероятно поради отсъствието на месо в японската диета подправките така и не са добили особена популярност. Пиперът, карамфилът и чесънът, внесени в страната за пръв път към VIII век от Югоизточна Азия, били използвани предимно за приготвянето на лекарства и козметика. Разбира се, както всяко правило, и това си има своите изключения, но за това - след малко.

 

суши
Снимка: Pixels

 

И така, предвид казаното дотук, рибата заема основно място в местния режим на хранене, а в островна страна като Япония тя присъства в изобилие. Този факт повлиява силно на множество ястия.

1, 2, 3
Именно от времето на периода хейан, когато се е възродила консумацията на диви птици и риба, датира и в известен смисъл традиционната подредба на японската трапеза. Храните, присъстващи на тогавашните банкети, били купичка с ориз, супа, и плато с малки ястия като сушена или сурова риба, птиче месо, туршия или ядки.

 

суши
Снимка: Pixels

 

Днес в един обикновен японски обяд или вечеря конфигурацията не е по-различна - купичка бял ориз (гохан), супа (суимоно), и няколко малки странични блюда като например задушен спанак със сусам, парче печена риба, и тофу, поръсено с фино нарязан зелен лук и няколко капки соев сос. Десертите не са така популярни, както на запад, но понякога се сервират сезонни плодове.

Японците не вярват в сервирането на блюдата в определен ред, което е от особена важност на Запад. Там всичко се поднася заедно, така че човек да се наслади на всичките вкусове едновременно. Според тамошната традиция съществуват пет вкуса - сладко, кисело, горчиво, солено и умами, което няма съвсем точен превод на много езици. Умами е дума, която обединява качеството на вкуса на солените ястия. Може би измислям нова дума, но ще го нарека вкусност, защото значи именно това.

Оризът
Известно е, че в Япония всеки ден се яде сварен на пара бял ориз. Вероятно все по-малко присъства на закуска, но всеки редови японец консумира ориз поне веднъж дневно. Не така известен на всички чужденци обаче е фактът, че е важно да е бял и да остане такъв, докато не бъде изяден до последното зрънце.

 

суши
Снимка: Pixabay

 

Символиката е силно заложена в японската култура, а оттам и в кухнята, и оризът е символ на чистотата. Освен ако не е част от малкото оризови ястия, в които се смесва с други продукти, той трябва да остане чист. Много чужденци, привикнали на силни подправки и вкусове, трудно приемат вкуса на белия ориз. Или по-скоро липсата на такъв, според тях.

Но самите японци потръпват в ужас, когато видят чужденец да излива соев сос върху ориза си (вкусно е, съгласна съм, но нека оставим това за китайската храна), или, не дай си боже, да го дави в майонеза.

Това за последното зрънце е самата истина - японските майки казват на децата си да изядат ориза до последно, защото във всяко зърно ориз живеят 7 божества и ще им се разсърдят сериозно, ако бъдат оставени.

Допреди няколко години, когато чуех за ястие без подправки, лук или чесън, се сещах за това, което съм чела в книгите за английската кухня - безвкусно варено зеле и картофи. Представата ми обаче се промени след първите ми няколко месеца престой в Япония.

Поради липсата на месо в менюто, а с него и придружаващите го подправки, японците от древни времена са се научили да почитат естествения вкус на храната. Начинът им на хранене може и да е бил спартански според западните вкусове, но все пак са имали изобилие от риба и други морски храни, както и много зеленчуци. Поразително е колко различни на вкус ястия могат да бъдат приготвени с тези прости съставки и съвсем малко подправки.

Може би двете вездесъщи подправки в японската кухня са мисо - паста от ферментирала соя, и даши - бульон от изсушена риба тон. Последният служи за основа на почти всички супи и варени ястия и японската кухня е немислима без него. Даши няма вкус на риба, а по-скоро придава на ястията леко опушен вкус, който е много приятен и ненатрапчив и чудесно изтъква вкуса на продуктите, варени в него.

 

суши
Снимка: Pixabay

 

Според японците тяхната кухня не би била същата без даши и много от тях си носят гранулираната версия, когато пътуват в чужбина. Този бульон понякога създава сериозни притеснения на вегетарианците, посещаващи Япония, тъй като много трудно човек може да намери блюдо, сготвено без него.

Сезони

Япония особено се гордее с ясно изразените си четири сезона - нещо, което обикновеният европеец трудно може да си представи. Но тамошното уважение към природата и стремежът за хармония с нея са завещани на тези хора още от предците им. Интересно и възхитително е как успяват да го спазват, заобиколени отвсякъде с метал и бетон. Желанието за хармония с природата силно е повлияло и кухнята им.

За тях е нещо обикновено да отразяват сезоните в храната, която приготвят. През пролетта, например, е съвсем нормално група приятели или семейство да отидат на излет и да съберат млад бамбук, който после да сготвят така, че да се усети вкусът му. Друга типична пролетна храна са японските миди.

 

суши
Снимка: Pixabay

 

През лятото пък се почитат пресните зеленчуци като домати, млади картофи, бамя и се похапва лаврак. Есента е чудесен сезон за типичния японски плод наши - вид круша, който наподобява смесица между европейска круша и ябълка. Друга есенна храна в Япония са сладките картофи, които се продават както преди 30 години - от бавно движеща се кола, от която се носи омагьосващо сладостна миризма. През зимата се отдава дължимото на превъзходните японски гъби мацутаке, които по аромат и миризма биха могли да се сравнят със западните трюфели.

Сезонността на кухнята им достига всякакви измерения - да речем, през пролетта спокойно можете да си купите "Кит-Кат" с вкус на вишнев цвят.

Японците ценят това, което им дава природата, когато им го дава, и го сготвят с възможно най-малко изменение на вкуса - и наистина е божествено. 

от Кристина Николова за списание "Меню"

Edna.bg

Добавете Вашия коментар

TOP