На площад "Съединение", пред едноименния паметник, хиляди пловдивчани и гости на града се събраха да почетат паметта на предците ни, осъществили Съединението на Княжество България с Източна Румелия преди 133 години.

Тържествената заря-проверка започна с приемане строя на почетните роти на поделенията на Сухопътни войски и Военно-въздушните сили на Пловдивския гарнизон от президента Румен Радев.

През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо - нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Онзи вдъхновен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност, отбеляза в словото си президентът Румен Радев.

"Някои избързаха да обявят нациите и държавите за отживелица. Махалото обаче се обърна и днес безродността вече не е модерна", каза още президентът.

"Гордеем се с миналото, като утеха за безпътното ни настояще.

Какво остава днес от Съединението? Защо потомците на тези от Източна Румелия и Княжество България, които извършиха Съединението, наричат днес България "тази държава", запита президентът Радев.

"Някои избързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в глобалния свят, но махалото отива в обратна посока и народите все повече се обръщат към себе си. Безродността вече не е модерна", каза още президентът на България.

"Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема. Не се гордее с чужди подвизи, а е тук и сега", допълни той.

"Българският 20 век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото.

Уви, дори демокрацията не успя да го излекува, защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване", посочи той.

"За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата, дори от живота им", заяви Румен Радев.

"Този зрял дух възроди България, той трябва да води и нашите стъпки днес, а остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас", каза още държавният глава.

Тържествената заря-проверка бе предшествана от възстановка на по-важните моменти на събитията от 6 септември 1885 г., реализирана от комитет "Родолюбие". В катедралния храм "Света Богородица" пловдивският митрополит Николай отслужи молебен за здраве и просперитет на целия български народ. В знак на признателност бяха положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на майор Райчо Николов.