Първият директор на „Почивно дело“- Банско М. Белчински: Златни имоти се продадоха на безценица, хотел „Рила“ на Семково, лифта от хижа „Г. Делчев“ и хижа „Безбог“ взеха за 500 000 лв.

Михаил Белчински е първият директор на комплекс „Почивно дело и Михаил Белчински е първият директор на комплекс „Почивно дело и  курортно лечение“ – Банско. Назначили го през 1980 г. и изкарал в  структурата до 2014 г., 14 години след пенсионирането си. През всичките години на управлението си водел дневници кога, какво и от кого е направено. Той бил инвеститор при изграждането на почивната станция „Рила“ в Семково, като директор сключвал сделките за продажба на част от базите. От Сапарева баня е, но жена му, известна учителка по математика, е банскалийка и вдигат къща в родния й град. Преди 20 г. основава единственото по рода си сдружение „Петел пее“ само за мъже, в което политиката била тема табу.   М. Белчински поиска думата от вестник „Струма“ заради скандалния казус с двойното стопанисване на хижа „Вихрен“.

– Г-н Белчински, кога е строена хижа „Вихрен“ и каква е историята около нея?

– Няма човек, който да знае кога точно е построена „Вихрен“. Още преди 1981г. съм разпитвал възрастни банскалии туристи и никой не помни. Около 1938-40-та година е било и едно е сигурно, строили са я банскалии. Столовата и съседната сграда до нея ги е нямало, те после са направени. Висшето училище по физкултура, станало после институт и академия, е създадено през 1942 г. Хижа „Вихрен“ беше малка и ВИФ-аджиите ( б. р. от Висшия институт по физкултура, сега Национална спортна академия) решили да направят до нея друга сграда, за да я ползват за алпиниади, обучения, състезания. Старата хижа се стопанисваше от „Почивно дело“ за нуждите на екскурзионните летувания, които организирахме. Към нея Профсъюзите бяха направили столовата и кухнята, които и сега се ползват. В хижата имаше 200 места, в това число и наровете, но имаше години, в които кандидатите за екскурзионно летуване започнаха да се увеличават. Затова през 1980 г. монтирах 10 бунгала на поляната до хижата. През 1993 г. бях готов да дам под наем хижа „Вихрен“ за 1 лв. Само от нея бяхме 600 000 лв. на загуба. На една Нова година изпратих 28 човека там, а домакинът ми отчита за 6 нощувки 90 кг прах за пране и 60 крушки, да не говорим за други консумативи. Предложих му да я наеме за 1 лв., скочи да се съгласи, но като се усети, че всички пари, които дотогава са прибирали, сега няма откъде да печелят, се отказаха. Напусна сам, да не го уволнявам. В онези години държавата субсидираше и стопанисваше хижите.  През 1996 г. дадох предложение на шефа ми в София Иван Евтимов да дадем на БТС хижа „Вихрен“. Никой от ВИФ по онова време не се поинтересува колко ремонти сме правили на тяхната сградичка, която бяха построили.

– Как тогава единият етаж от старата хижа се оказал собственост на НСА?

– И аз не знам и съм изумен от този факт. Разбрах го наскоро, преди 3-4 години, като се качих с гости на хижата, на която не бях се качвал няколко години. Тогава се изненадах, че има двама управители. И като викачите по заведенията, в Банско двамата управители причакват туристите – срам! Кога и как е станало не знам, но лицето Димитър Бърдарев от Банско, всички му викат Митя, предполагам, че има пръст в тази работа. Той беше от алпинистите, които качваха Еверест с Проданов. Като алпинист стана преподавател във ВИФ. Как е станало така, че ние в „Почивно дело“ нямахме нотариален акт за хижата, а те изкарали някакъв документ за собственост и са го представили пред нотариус, не мога да проумея! В БТС явно е имало някой, който е съдействал. Там секретарите са платени, председателите – не, но ако влязат двамата комбина, могат да направят много неща! Подозирам, че нещо се е случило да се представят документи, за да се сдобият с нотариален акт за хижата! Пенсионирах се през 2001г. и съм сигурен, че не е станало по мое време. Още повече аз останах на работа, докато не се разпродаде всичко, имам предвид обектите на „Почивно дело“, и аз сключвах сделките като директор в района. Като се реши да се прави приватизация, направих постъпки да извадя констативни нотариални актове на всички хижи. Но за „Грънчар“, за старата почивна станция на Семково и за „Вихрен“ нямаше такива извадени. Затова ги отстъпихме на БТС. На всички е ясно, че хижата не е почивен дом. Хижа се прави в затънтено място, високо в планината, да може в нея туристът да пренощува, да се затопли, да пие един чай, да хапне и се подслони. Затова най-логичното беше да се дадат на БТС. Това стана с постановление на МС 775 от 1 август 1996 г. Тогава се дадоха много обекти на БТС в цялата страна. През същата година започна и приватизацията. Не знам защо и общината не се е намесила, като са разбрали за „Вихрен“. Не че има много възможности, но поне да кажат, че хижата е строена от банскалии.

– Колко бази продадохте?

– 22 обекта бяха. Това беше линия на държавата. Направиха ни семинар дори в тази връзка. Помня как вечерта по време на вечерята дадох на дисководещия 5 лв. да пусне песента „Продават се, мамо, белите манастири“. Директор беше инж. Орозов и няма да забравя как ме гледаше, докато звучеше песента.

– Разкажете за някои емблематични сделки.

– В Семково големият хотел „Рила“ го построихме за 19 млн. долара. Продаде се за 960 000 лв. Купи го човек от Сандански, подставено лице на варненската групировка ТИМ. Хотелът в центъра на Белица се дари на общината, ние го строихме и аз бях инвеститор. В Добринище старата почивна станция на трудещите се селяни с 18 дка земя се продаде за малко над 600 000 лв. На сделката при нотариуса се яви младо момченце с пяна на устата, дето се казва, на 24 г., трудова книжка дали е имал не знам. Помня, че лифтът от хижа „Гоце Делчев“ го строи „Почивно дело“, продадоха го заедно с хижа „Безбог“ за 500 и няколко хиляди лева. На Папаз чаир имахме хотел, „Катарино“ също… И аз изповядвах навсякъде сделките за продажба. Фирмата ни на няколко пъти се трансформира и преименува и последно през 1991г. беше „Социален отдих“ към социалното министерство по времето на министър Коралски. През 1998 г. станахме „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД. Открих едно листче, на което съм отбелязал, че съм сменил 15 директори на централното управление. Не знам дали знаете, но под мое ръководство през 1984 г. се положи асфалтът от моста при „Бъндерица“ до „Вихрен“.

– Как намирате забраната на движението на автомобили от „Шилигарника“ до „Вихрен“, наложена от общината това лято?

– По-разумно е да има забрана за движението на коли от хижа „Бъндерица“ до хижа „Вихрен“. Преди години имаше такъв знак там и всеки го спазваше. Кажете ми, къде има такова нещо – да кацнеш с колата си точно до хижата?! Къде до Мусала има асфалтиран път?! На Бъндерица има удобен паркинг, там е най-добре да се оставят колите. До асфалтирането на пътя снабдявахме хижата с една уазка и само тя минаваше бариерата със специално разрешително до широкото място под хижа „Вихрен“. Оттам всичко се носеше на ръце. Едно време пуснах докладна до Изпълкома да ми разрешат да бетонирам пътя от каменната кариера над Банско. Там имаше една станция на Промкомбината, до поляната при хижа „Дамяница“. Бях изчислил, че за 7 г. ще го направя. Хижата се снабдяваше с коне, а хранехме по 130 човека всеки ден: закуска, обяд и вечеря. Един възрастен човек, бай Драган, ме обвини, че не обичам конете, затова съм искал да бетонирам пътя. Казвам им: „В кой век живеем!“, но така и  не ми разрешиха. На „Вихрен“ не ми даваше Константин Икономов, беше шеф на парк „Пирин“, но успях да го направя. И преди няколко години отидох като гражданин на заседание на Общинския съвет в Банско на обсъждане на един проект за разширяване на ски зоната в парк „Пирин“. Председателят тогава Радко Лечов първоначално не ми даде думата, но накрая я получих и им казах, че проектът може да е много хубав, но цитирах моя опит. Казах им: „Сега благодаря на онези, които ме спряха да бетонирам пътя. Съжалявам, че не послушах Икономов та положих асфалт до „Вихрен“, защото, ако могат, с колите си ще се качат и до „Окото“. Трябва да се мисли и за екологията! Туризмът не е за колите.

– Как се задържахте на ръководно място близо 35 г. в системата на „Почивно дело“?

– Два пъти ме сменяха. Първия път член на бюрото искал да е на ръководна работа и си харесал моето място. Викат ме: „Можеш ли да работиш с него““, викам „Мога с всеки да работя“. Три месеца работихме заедно и ме преместиха в общината като гл. специалист по строителство. Общо 2 г. съм бил в общината, като единия път бях и директор на БКС. И нощен възпитател в общежитието на Учебното производствено предприятие бях през 1997 г., тогава ме поканиха да се върна в „Почивно дело. Направих го и като изплатих заплатите на хората в най-голямата криза, никой не ме трепна повече. И съм единствен, който работи до 2015 г. , в това число 14 г. и 5 месеца след пенсия. В трудовата си книжка имам и 13 г. като учител и още някоя година наляво-надясно, та общо 52 г. стаж. Само работа, това е истината.

– Създадохте и 20 г. по-късно разтурихте едно уникално сдружение „Петел пее“…

– През 1997 г. го създадох, идеята беше за сдружение без политика, само за вицове, сбирки и приятелство. Аз бях председател, 7 души бяхме първите членове. Писах устава и в него се забраняваше политиката. Мъжете бяхме длъжни по тоя кодекс като се приберем вкъщи след сбирка на сдружението да изпълним семейните си задължения в леглото. Броят ни стигна над 100 човека, само мъже. Като ме питаха защо няма членове жени, отговарях: „Жените да си кротуват, защото мъжът уморен не може, а жената и уморена може! Затова да си гледат жените къщата. Преди 2 години обаче видях, че започва да се политизира. Започнаха да идват на сбирките ни кандидат- депутати да агитират. И си подадох оставката. Оттеглих се окончателно миналата година на 2 февруари, като им казах: „На петела гребенът му падна“. Сега тая година не съм ходил, но разбрах, че на традиционната ни сбирка на 2.02. са се събрали само 7 човека. 20 години „пяхме“. Нали знаете, на петела като му потъмнее гребенът, се коли, не става вече за нищо. Та така и аз (смее се).

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА/ в.Струма