Първан Симеонов: Президентът Радев започна опасна игра. Борисов с право се притеснява
Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок “Добро утро, България“ на Радио “Фокус“.
- „Изказването на президента Румен Радев е вероломно нападение без причина срещу правителството“. Това коментира премиерът Бойко Борисов, по повод изказване на президента Румен Радев за възникналото напрежение между двамата. До къде ще стигне спорът между премиер и президент? Какви са сценариите за развитие на този сюжет? Наш гост в следващите минути е политолога Първан Симеонов, добро утро!
- Добро утро!
- Поредна размяна на остри реплики. Господин Първанов, как можем да си обясним този спор?
- Не се случва нищо различно от това, което съм си позволил да прогнозирам много от отдавна чрез вашия ефир. Говорили сме, че президентът Радев има почти два пъти по- високо доверие от премиера Борисов. В такива случаи, когато премиерът види конкурент, се опитва да го приобщава. Говори ли сме също, че Румен Радев ще се опитва да излиза от тази мечешка прегръдка, като атакува Бойко Борисов. Споменавал съм също, че партията ГЕРБ, а не самият Борисов, ще атакува Радев, но както скоро се случи президентът усети това и реши да изведе на тепиха самия Борисов. Премиерът се опитва да приобщава всеки, който по някакъв начин може да застраши неговия политически монопол. Той се опита да приобщи Трифонов с мажоритарното гласуване, както се опита да направи опит да приобщи и Мая Манолова, която е подгласник по рейтинг на Румен Радев. Единственият, който не успява досега да приобщи, това е Корнелия Нинова. Очевидно е, че президентът Радев също не иска да бъде приобщаван и ми се струва, че това е логично поведение, защото в противен случаи президентът Радев би влязъл в чужд сценарии.
- Според депутата от ДПС Делян Пеевски не е сериозно премиер и президент, от висотата на тяхната позиция, да го използват в опит за разрешаване на съществуващите между тях, или между техните администрации, проблеми. Какво иска да каже Пеевски, как да тълкуваме това изказване?
- Всъщност президентът така да се каже „ хвана бика за рогата“ и назова онова, което не се назовава. Знаете, че има две теми „ табу“ в България по отношение на Борисов, като едната е неговото бизнес минало, другата тема е тази с г-н Пеевски. Знаете, колко неприятно се почувства Борисов и имаше 3- 4 месеца политическа неизвестност. Категорично се намираме в нов етап и то не просто в отношенията президент – премиер, но нов етап изцяло на политическия терен. Всъщност това е нещо, което сме предвиждали, като още преди месеци си позволих да нарека отношенията между президент и премиер „ променлив ток“ – с желание за приобщаване от страна на Борисов, с топли моменти, но и с такива резки обръщания, които правят атмосферата доста по остра. Всъщност, г-н Пеевски много умело с или без желание помогна на г-н Борисов с това свое изявление. В коментара на г-н Пеевски един вид се казваше „момчета, разберете се“ и господстващият сюжет в медиите стана, че „ не президентът артикулира най- накрая голямата въпросителна спрямо Борисов, която виси от месеци и години, а внушението беше „ ами те двамата се скараха за любовта на Пеевски“ и т.н. Едва ли това ще се хареса на Радев, но без съмнение това беше добър кризисен пиар от страна на г-н Пеевски и струва ми се, че до голяма степен помогна и на г-н Борисов в тази ситуация.
- От двамата беше засегната и темата за предстоящата среща на 26 март на върха между ЕС и Турция на която страната ни е домакин. Как се тълкува ролята на България в тази среща според Вас?
- Тази среща беше нещо хубаво за България, защото потвърждава да бъде балансьор, посредник и дори диспечер. Нещо, което е част от политическата природа на Борисов и част от политическия капитал завещан от нашите деди с местоположението на страната ни. България трябва да бъде не просто географско обстоятелство, а политически фактор заради кръстопътното си положение и това е един от случаите в които тя може да го направи. Точно заради това президентът Радев, като че ли включи острота тук, като каза, че „ ние няма да сме фактор, а ще бъдем обстоятелство“. Напомни една много болна тема и доста позабравена – обезщетенията на тракийските бежанци, което е доста сериозен „препъни камък“. Освен всичко президентът Радев всъщност омаловажи не просто голяма част от външнополитическите положителни знаци, които България дава, но и голяма част от икономическите достижения, които несъмнено има, напомняйки темата с инвестициите. Президентът Радев се позиционира политически по един доста умел начин, защото в България има две опозиции и той се мъчи да говори и на езика и на двете, като прави опити по този начин да бъде острие на цялата опозиционност в България. В нашата страна има една консервативна опозиция, каквато е БСП, но има и една либерална опозиция, която е извънпарламентарна, но гласовита и доста креативна, която влиза в телевизорите и пълни улиците почти всеки ден през последния месец. Тези две опозиции се опитва именно да съчетае в патоса на своето говорене, Румен Радев. Забележете, че в един и същи ден той връща закон, който позволява застрояване на морето, което е либерална тема и в същия този ден казва „ не приемайте Истанбулската конвенция“. Той разсекретява заседанието за КТБ, говори за Закона за концесиите, поздравява Доналд Тръмп. Това са все теми от либералния синьо – зелен дневен ред. Казва, че демокрацията е в опасност, говори за съдебната реформа, а в същото време президентът държи отворена и вратата към Русия. Той се опитва да говори и на двата опозиционни езика в България и да се превърне в главната опозиция. Това донякъде е добре, защото той и затова е избран, защото той беше издран и като коректив на ГЕРБ, но е и много опасно. Първо все още остават много години до края на мандата му, а това са години в които всички партийни войници на ГЕРБ ще извадят всичко за което се сетят за президента. Най- важното обаче е, че съдбата на Плевнелиев е все още пресен спомен. Когато той си позволи да застане срещу правителството през 2013 година, той загуби половината българско общество. Когато си президент ти трябва да имаш подкрепата на цялото общество, защото иначе разделяш вместо да обединяваш. Тази острота в момента е на ръба и това е много амбициозна даже да не кажа, че е и дори опасна политическа игра.
- В резултат от тези сблъсъци, можем ли да кажем, че „ изпада“ някаква истина, която би могла да се открои, а иначе нямаше да се случи?
- Искрено се надявам, че е така. Знаете, че премиерът Борисов е човек, който отдавна е доказал, че се вслушва и съобразява с общественото мнение. Ролята, в която той изпадна преди няколко дни, беше доста неприятна и видях голямо количество нервност. Ако има нещо хубаво във всичко това, то е, че ще бъдат изговорени, какви ли не неща, ще бъдат свалени много карти и могат да станат известни някои подробности или обществената чувствителност към такъв тип теми може да се повиши. Това е начинът – постоянен граждански натиск и постоянно говорене, за да може обществото ни малко по- малко да укрепва. Намирам това за позитивно, но има и много негативно, защото ако трайно свикнем с този институционален сблъсък, политическата атмосфера в България ще бъде отровена. В крайна сметка трябва да отчетем още един факт, че този сблъсък до някъде е нормален, защото Бойко Борисов досега през всичките години на своето управление нямаше край себе си силен президент. Помните, че в първите години на неговото управление беше Георги Първанов, но той беше в края на втория си мандата тогава, когато политическата харизма е най- износена. Спомняте си, че ГЕРБ положи доста сериозни усилия да минимизира влиянието на г-н Първанов. После дойде г-н Плевнелиев, който не беше убедителен в своята критичност към управлението и макар тя да му липсваше. Сега, като че ли най – накрая има по-пълнокръвна президентска харизма, която много прилича на подобрена версия на Борисов.
С две думи Бойко Борисов вижда много сериозна политическа конкуренция и не просто сега и тук, а занапред. Борисов ще трябва да намери начин след края на този мандат и преосмислянето на Европейското финансиране или за продължение на своята политическа кариера, или за достоен финал. Тук се намесва вече и президентът Румен Радев, който може да осуети всичко това и Борисов с право се притеснява.
- ПГ на ГЕРБ започна събиране на подписи с искане за оставката на депутата от БСП Валери Жаблянов като зам.-председател на Народното събрание. Как ще коментирате поведението на г-н Жаблянов?
- Всъщност от един месец насам БСП се върна при себе си, за добро или зло. Спомняте си, че някъде около празниците, като че ли либералната и червената опозиция зазвучаха в един глас. Малко по – късно обаче БСП се върна там, където я помним от последните парламентарни избори, като една сила, която някак си не гледа с много добро око на демокрацията – заговори за Народни съдилища, за комунизма. Това са все теми, които връщат БСП при корените и може би и помагат да заличи вътрешни опозиции или я стягат, но във всеки случаи я затварят и не и дават периферия. Ако трябва да бъдем до край коректни БСП загуби последните парламентарни избори точно в момента, в който разбра, че е недотам съвместима с Европа, като в момента БСП се опитва да се върне пак там Това е прелюбопитна игра на БСП, която звучи автентично за редовия социалист и е в тон с консервативната и произточна вълна в целия Западен свят. Струва ми се, че при това положение БСП трудно би събрала периферия, така че случващото се е политически противоречиво, да не кажа и грешно.