Проф. Михаил Константинов: През тази година няма да има предсрочни избори

Проф. Михаил Константинов, председател на борда на директорите на „Информационно обслужване“ и бивш заместник-председател на ЦИК, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“



Водещ: Проф. Константинов, забелязва се засилване на политическото говорене с оглед на предстоящите президентски избори, но имаме ли предизборна ситуация? 
Михаил Константинов: Предизборна ситуация в пълния смисъл на думата нямаме. Знае се кога ще има избори, това е датата 23 октомври, което означава, че до 23 септември трябва да бъдат известни всички кандидати за двойките президент и вицепрезидент. Това е, което е сигурно. Иначе приказки за предсрочни избори, имам предвид парламентарни, има, но никой абсолютно не иска такива избори. Ако някой политик ви каже в момента, че иска предсрочни избори, значи лъже. Ако все пак има предсрочни избори, в момента единственият сигурен победител е ГЕРБ, който вместо сегашните 84 мандата, най-вероятно ще има 95-100, а може и 105. Също така поне три от малките политически формации, които в момента са в парламента, няма да влязат в следващия парламент. Това обяснява защо никой не иска избори. Аз смятам, че такива предсрочни избори ще бъдат вредни за държавата като цяло. 
Водещ: А кои са малките партии, които няма да влязат? 
Михаил Константинов: Например партии от типа на „Атака“, АБВ и БДЦ, не знам как се нарича, той се разцепи последно. Това са, които сега в момента са с най-малко, които влязоха всъщност с най-малък процент в сегашното Народно събрание. Останалите 5 вероятно ще влязат. 
Водещ: Проф. Константинов, а технологично има ли време вече да се обявяват предсрочни избори? 
Михаил Константинов: Време няма никакво, а както вече Ви казах, няма и желание. Следователно предсрочни избори тази година няма да има. 
Водещ:А какъв е вариантът да има избори 3 в 1, но не предсрочни, а два референдума и президентски избори? 
Михаил Константинов: Аз не бих говорил за два референдума, а за един референдум, тъй като въпросите от двата референдума – на Слави и на Марешки – трябва да бъдат обединени. Всъщност избирателят трябва да получи две бюлетини на 23 октомври. Едната е с кандидатпрезидентските двойки, а другата трябва да съдържа 6, 7 или 8 въпроса. На всеки въпрос избирателят да избере как да отговори. Това е всъщност – едни президентски избори и един референдум. 
Водещ: Това няма ли да обърка избирателите? 
Михаил Константинов: Когато има да се мисли за две неща, е по-сложно, отколкото да се мисли за едно нещо, това е така. В този смисъл най-хубаво би било да има отделни избори, отделен референдум, но все пак надделява становището, че все пак трябва да правим и малко икономии. Един референдум струва между 20 и 25 милиона лева. На някой може да не му изглежда голяма сумата, но всъщност България не може да си позволява непрекъснато такива разходи. Да не говорим, че когато има референдум, пак имаме ангажиране на държавната машина, на партийната администрация, отклонява се общественото внимание. Един референдум си е като малки избори. Ние не можем непрекъснато да се намираме в състояние на избори. Така че, ако има референдум, нека да бъде както в Европа – да се прави, да се произвежда заедно с някой национален избор, какъвто, прочее, ще има сега на 23 октомври. На 30 октомври ще бъде вторият тур. 
Водещ: Проф. Константинов, а ролята на Конституционния съд като фактор в тези избори, защото части от Изборния кодекс са на Конституционен съд, на Конституционен съд са и въпросите за единия референдум?
Михаил Константинов: Конституционният съд трябва все пак категорично да се произнесе по въпроса за т.нар. мандатност на президента и вицепрезидента, която в момента е формулирана в чл. 95 от Конституцията по един крайно мърляв начин. Тя не е достатъчно категорична. Въпреки че повечето юристи, а и специалисти, са категорични, аз съм между тях, че не може да има трети мандат за един човек като президент. Въпреки това, благодарение на този текст се получават различни интерпретации. Думата „преизбран“ е тази, която създава проблеми. Ако вместо думата „преизбран“, беше написано „избран“, трябваше да махнат представката, тогава щеше да бъде категорично всичко, но искам само да напомня, че когато в една Конституция се допуска преизбиране, както е руската, изрично се казва: „Не може повече от два последователни мандата“. Слага се думата „последователни“, от което става ясно, че може да се прескочи мандат и отново да кандидатства лицето, както наблюдаваме в момента смяната между Путин и Медведев в Русия, но там Конституцията изрично е предвидила това нещо. Докато българската Конституция очевидно е замислена да няма трети мандат, но е записано мърляво. Това не е единственото мърляво нещо в България. Ние, между впрочем, страдаме в голяма степен от собствената си мърлящина, а после се чудим какво е станало. 
Водещ: А що се отнася до Изборния кодекс и оспорваните текстове в него? 
Михаил Константинов: Вижте, в Изборния кодекс нищо особено няма променено. Това наистина е много шум за нищо. Даже бих казал много, много шум за нищо, нищо, нищо. Хайде да видим какво се е променило всъщност. Щяло да има до 35 секции в държава. Ами какво от това? То и сега, с изключение на Турция, повече от 35 секции няма. Така че изобщо абсолютно нищо не се е променило. Държавата трябва да упражнява контрол при гласуването в чужбина и това е категорично. Има държави, в които не допускат гласуване в чужбина. Така че, независимо какво пише в нашата Конституция, ние не можем да го осигурим това нещо. Има държави, в които в столицата има по 5-10 българи, пак не можем да осигурим гласуване. Така че някой ако си мисли, че това е универсално право да се гласува в чужбина, отговорът е не, не е. А да не говорим, че повечето държави по света пък не допускат такова гласуване. Ние сме с най-либералния закон, казвам го абсолютно категорично и отговорно. Българският закон по отношение на гласуване в чужбина е най-либералният. Въпреки че аз бих препоръчал да се въведе по-бързо електронното гласуване, имам предвид интернет гласуването, и всички тези разговори ще се прекратят – кой къде е и кой има право да гласува. 
Водещ: Да очакваме ли изненади все пак при гласуването със задължителното гласуване? 
Михаил Константинов: То не е задължително, защото няма санкции за негласувалите. Това е някакъв пълен нонсенс. Някой, който не гласува, вие ще го накажете с това да го махнете от списъка, за да може хептен да не гласува. То това е напоителна глупост. Така че няма нищо задължително. Нещо става задължително, когато за неговото неизпълнение се налагат санкции. Например задължително е да си продупчите билета в трамвая. Разбира се, ако не сте циганин. Ако сте циганин, не го дупчите. За българите е задължително да си дупчат билета. Ако не го дупчат, ги глобяват. Толкова е просто. Ще имаме задължително гласуване, когато има санкции. В момента санкции няма, задължително гласуване няма. По отношение на гласуването в чужбина фактически промяна няма. Ситуацията е дефинирана от Шекспир като „Много шум за нищо“ и също така е дефинирана от Иван Вазов като „Радини вълнения“ – пак много шум за нищо. 
Водещ: Откъде идва убеждението тогава за неизбежен втори тур на президентските избори? 
Михаил Константинов: Е, ще има втори тур. Най-малкото, защото ще има няколко силни независими кандидати. Вие виждате, господин Жорж Ганчев вече, който е заедно с Кольо Парамов двойка. Много вероятно е господин Слави Трифонов да участва. Въпреки очевидната комичност на някакви подобни двойки, разбира се, нямам предвид тези, не искам да обиждам никого. Наличието на много такива, да ги нарека, независими кандидатпрезидентски двойки разсейват гласовете на първи тур и това прави почти сигурно произвеждането на втори. Освен това, десницата ще излезе с двама кандидати, левицата ще излезе с двама или трима. Ами как някой да спечели при това положение? Няма как. Затова почти сигурно е, че на 30 октомври ще има и втори тур – кандидат на обединената левица срещу кандидат на обединената десница. Това просто човек може да го предскаже, без изобщо да мисли. 
Водещ: Ще очакваме ли интересни предложения, анонси от партиите по време на кампанията? Тъй като досега всички се въздържат. 
Михаил Константинов: Аз не очаквам нищо интересно. Искам само да отбележа, че времето за кампанията свърши. До края на юни каквото кажат – кажат. Защо? Ами юли и август някой прави ли политика в България? Ако тръгнете да правите политика в България през тези месеци, ще ви се смеят. Политиката започва през септември и то 15-ти септември, когато тръгнат децата на училище, а на 23-ти септември трябва да бъдат кандидатите представени. Каква предизборна кампания? Някой вижда ли такова нещо? Е, остават последните 30 дни преди изборите, когато всеки ще си хване своя кандидат и кандидатите ще обиколят големите градове на България да съберат своите поддръжници, които там да махат байрачета. Това ще бъде кампанията. Ако искаме да гледаме интересна кампания, трябва да си пуснем СNN и да гледаме американската кампания. Там действително е интересно.