Политическо послание на д-р Ахмед Доган

17 Март 2017 | 07:18
1 коментара
Политика

Раждането на обединителния патриотизъм на българска земя в демократични условия е уникален културно-исторически и политически феномен.

Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност.

Този Обединителен патриотизъм съществено се отличава от европейски и регионални национализми по това, че не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Върху тази основа са възникнали класическите национални държави.

Българският Обединяващ патриотизъм в днешното актуално политическо време се базира предимно на необходимостта от Заедност на различието, а не на елиминиране или на унифициране на другостта и различието в „нароченото гърне“ на етнонацията и на монолитната национална държава.

И за този политически процесинг са налице външни и вътрешни обстоятелства и фактори:

Външният свят, от който сме част и ние, е динамичен и нестабилен. Свидетели сме на геополитическо разместване на традиционни пластове на властовата система в планетарен мащаб. Това състояние на глобалното политическо време създава чувство на несигурност и тревожност.

Обстоятелствата и мотивиращите фактори във вътрешния ни свят са свързани с надградени проблеми във връзка с продължителният труден Преход, който излишно партизира и парцелизира публичното политическо пространство. Липсата на консенсус по основните приоритети на страната и хаотичната смяна на елитите е една от основните причини сега да плащаме висока социалната цена снисък стандарт, бедност и шантав популизъм.

Развитието на общественото съзнание и самосъзнание, и в частност на националното самосъзнание, не беше проектирано върху динамиката на националните интереси. Опцията на визията за бъдещето на България имаше за хоризонт включването ни в НАТО и в ЕС. Разбира се, това беше правилната стратегия и тя беше реализирана.

Но свръхочакванията за полагаема ефективност се отразиха негативно върху ценностния фундамент и дейностния мотив на Националното Самосъзнание.

В ежедневна консумация понятийното словосъчетание „ Национално Самосъзнание“ е абстрактно клише, използвано предимно за комерсиални политически цели на част от елита на страната.

В тази щекотлива тематизация понятийно-категориалният терен е много хлъзгав. За това аз изхождам от разбирането, че дълбинният носител на гражданското съзнание и самосъзнание е „работещо“Национално Самосъзнание. Защото е защитен механизъм на Цялото при кризи и критични ситуации за страната. С други думи, е политическа методология за опредметяване на гражданското самосъзнание в живота от позицията на националните интереси.

Затова стратегическото проектиране на матрицата на Националното Самосъзнание е предназначено да направлява възприятието, мисленето и оценъчно-избирателната ни способност да избираме какво е добро или зло за обществото и държавата не само от гледна точка на настоящето, но и в историческа перспектива.

Това е по-сложен и трудоемък подход, защото предполага: визия за развитието на света и на региона, както и поливариантно моделиране на различните геополитически таргети от позицията на устойчивото развитие на българските национални интереси.

През последните няколко десетилетия често съм си задавал въпроса: Защо пронационалистичните формации нямат прецизно дефинирано понятие за най-важният им инструмент за „събуждане“ , „въздействие“ и   „ насочване“ на обединителната национална енергия във формулата „Национално Самосъзнание“?!

Дори в първите години на прехода лансирах идеята за необходимостта от “ умерен и интелигентен български национализъм“, който фактически е част от тъканта на националното самосъзнание на всички европейски страни. За голямо съжаление не бях разбран... А сега Съдбата чука на вратата...

Европейските и регионалните национализми се основават на пикови ситуации в Историята, т.е. в миналото, и са кодирани за допомпване на архетипната памет за възход, или на травми от историческо снижаване, или падение.

И едното и другото водят до разделение, противопоставяне и търсене на исторически реванш, особено на Балканите.

Това, което наблюдавам в предизборните профили на различните политически партии, меко казано, ме озадачава, смущава и притеснява.

В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „ бивша“ на близки или на по- далечни съседи. За Балканите да не говорим...

Тогава за какво става въпрос? За правото на първия, или за правото на последния?

Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съобразно политическите катаклизми, или на капризите на историческото време? Ако това изчанчено разбиране се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бившите владения“, със сигурност световният ред отива към пълен разпад.

Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС. Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава- като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето.

Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!!

Ако подобна претенция е право на по-силния, историята ни учи, че ранглистата не е константна величина. Защото тя самата поражда собственото си отрицание в лицето на стената на плача, но впоследствие и на Заедността като противодействие на причината...

В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „ демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт...

И сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват.

Всеки от нас трябва да се определи, като направи своя вътрешен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис. Иначе за състоянието „ разкрачен стоеж“ се плаща много висока екзистенциална цена, и то поколения наред...

В това виждам силата на раждането на Обединяващият патриотизъм. Рядък феномен е, защото се събужда само когато има обща опасност за Цялото!

Няма как да се преборим с бедността, ниският жизнен стандарт и отсъствието на готовност за взаимно доверие, ако в душите ни бушуват разрушителните енергии на разединението, противопоставянето и омразата!

Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето.

Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!

С обич и загриженост:

Ахмед Доган

Добавени коментари

гражданин публикува:
17 Март 2017 | 18:24
Голям е!

Добавете Вашия коментар

TOP