Отминаха 114 години от Крупнишкото земетресение
Точно преди 114 години, на 4 април 1904 г., край Крупник става най-силното земетресение в Европа. От 150 години насам, откакто се измерва силата на земните трусове, земетресението при симитлийското село в началото на Кресненското дефиле се смята за най-силното на Балканите и в континентална Европа – 7,8 по Рихтер. Само 23 минути преди него е имало друг, по-слаб трус – 7,2 по Рихтер, а между двата земята се е люляла още 51 пъти. Голямото земетресение е било усетено на площ от 1 400 000 кв. км, в цяла Егейска и Вардарска Македония. Данните сочат, че то е усетено чак в Будапеща.
Селата Крупник и Симитли са били изравнени със земята, но за късмет жертвите са били малко. Обяснението е, че тогава районът е бил слабо заселен, а къщите ниски, кирпичени, така наречените „плетарки”. Тогава повече щети са нанесени в Горна Джумая сега Благоевград, Банско, Разлог и Пехчево. Според тогавашния горноджумайски вестник „Вести” в градчето са загинали двама души, а четирима са ранени. Срутили се военната болница и турската казарма. Навсякъде в района се отворили пукнатини по пътищата и бликнала червеникава кална вода.
В Пехчево, сега в Македония, убитите са над 60, ранените над 40.
В Крупник напълно разрушените къщи са 250, в Симитли – 200. В Банско били сринати до основи 200 къщи, загинали десетина банскалии, пише в тогавашния вестник „Вести”.
В Крупник от поколение на поколение се предава разказът на овчаря дядо Стойне. Този ден по обед той се случил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и Струма спряла до там. Водата започнала да потъва в недрата на каньона. Околните ридове се свлекли за секунди. Дядото се спасил, защото се случил най-високо и прибирайки се към Крупник станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му.
Няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера. После си проправила сама съвсем ново корито. Целият ландшафт на района е променен от земетресението, казват от музея в Крупник. И сега ясно се очертават пресечените като с нож хълмове из Кресненското дефиле и тези над Крупник.
За водната пещера се носят легенди, заслужаващи да се филмират. По време на Междусъюзническата война през юли 1913 година, когато българската войска е отстъпвала, а гърците се полакомили да стигнат до София чак, точно в тази част на дефилето българските воини затварят в обръч цяла гръцка дивизия. Убитите нашите ги хвърляли в Струма. После с облещени от почуда очи гледали как труповете потъват и изчезват. Същото се повторило и през 1925 година, когато на това място станала развръзката на една непозната война между гърци и четите на ВМРО, т.н. “Петрички инцидент”. Цял гръцки полк изчезнал по същия начин във водната пещера с помощта на доброволци и комитите от ВМРО. В наши дни има 1-2 случая на катастрофирали коли, които изчезвали заедно с хората.