На Стефановден: Четвърт милион черпят със свинско със зеле

Близо четвърт милион българи ще трябва да почерпят близки и приятели със свинско с кисело зеле за Стефановден. Това повелява традицията за празника на 27 декември, която обаче могат да спазят не само имениците.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) 248 548 българи носят имена в чест на св. Стефан. От тях 153 371 са мъже, а дамите – 95 177. Те са първенци сред т. нар. Коледни именици, тъй като по брой изпреварват дори честващите на 25 декември с имена като Христо и Христина.

В народния календар празникът на третия ден след Рождество е ден за равносметка, бележещ края на старата и началото на новата година. В превод от старогръцки език Стефан означава “венец” и именно тази символика е една от основните причини денят да се приема като венец – завършек на старата 2021 година.

Стопанката на къщата става рано призори, за да приготви традиционните за Стефановден месни ястия, главното сред които е свинското с кисело зеле. Месят се и обредни хлябове, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и силна Нова година, както се прави и баница с месо. Прието е още на този ден младоженците да ходят на гости на своите кумове, кръстници и родители.

Все още на някои места у нас се практикува и празничният ритуал „Ладуване“. Това е обред, чрез който момите гадаят кога и за кого ще се омъжат. За целта те плетат китки, към които привързват пръстен или друга лична вещ, потапят ги в менче с „мълчана“ вода, след което ги покриват с червено було.

На следващата сутрин една от момите, облечена като булка, вади една по една китките, докато другите пеят обредни песни и гадаят коя мома за кой момък ще се задоми. Също така се вярва, че ако девойка сложи в нощта срещу деня на мъченик св. Стефан ечемик под възглавницата си, ще й се присъни бъдещият съпруг.

От Стефановден започват така наречените Мръсни дни, продължаващи до Йордановден (6 януари). В миналото се е вярвало, че всички зли сили бродят на воля в този период. Затова през тях не са се правили венчавки, кръщенета и опела. Неродилите и бременните жени не работили нищо за по-леко раждане.

Но и другите жени не бивало да вършат никаква домакинска работа – шиене, чистене, пране. Не се изхвърляли пепел и въглени на двора, за да не се плодят магьосници и бродници. Сексът също бил забранен, защото се вярвало, че децата, заченати през „Мръсните дни“, имало риск да се родят с недъг.

Иначе в понеделник повод да почерпят имат хората, носещи следните имена: Стефан, Стефчо, Стефко, Стефана, Стефка, Щифана, Тифани, Стефания, Венчо, Венцислав/а, Запрян, Стамен/а, Стан, Станимир/а, Станислав/а, Станчо, Стоил, Стоимен, Стоичко, Стою, Стоян/а, Теньо, Цако, Цанко, Цоко, Цонко, Цоню.