Министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова, заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, кметът на община Благоевград д-р Атанас Камбитов взеха участие в бизнес форум за развитието на Югозападен район, част от кампанията „Региони в растеж“.
По време на срещата бе акцентирано върху възможностите за кандидатстване по европрограми за новия програмен период. Министър Павлова представи най-големите проекти за регион Югозападен, приоритетите в новия програмен период 2015-2020, както и новата оперативна програма "Региони в растеж". Участниците във форума имаха възможност да се запознаят с възможностите за кандидатстване по новите земеделски програми, които бяха разяснени от заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев. Той акцентира и върху липсата на възможност общините в Благоевградска област да кандидатстват с проекти за финансиране относно ВиК инфраструктурата. Причината за това е липсата на консолидация между самите общини. Бизнес форумът в Благоевград е финал на 6-месечна национална кампания "Региони в растеж", която срещна директно изпълнителна, местна власт и бизнеса в основните икономически региона на страната - Варна, Велико Търново, Русе, Враца, Бургас и Пловдив.
Форумът се организира от МРРБ, Община Благоевград и КРИБ. Преди началото на форума, който се проведе в зала 5 на Община Благоевград, кметът Камбитов и заместник-министър Грудев откриха Фермерски пазар пред зала „22 септември“.
Ако не започнем строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле най-късно през 2018 г. рискуваме да загубим цялото безвъзмездно европейско финансиране за проекта. За това алармира министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на форума „Региони в растеж“.
Министърът подчерта, че в момента се работи по 4 варианта на проект за преминаване на аутобана в дефилето, като част от стандартната процедура по изготвяне на необходимите екологични оценки, финансови и технически анализи.
„На национално ниво, експертите които работим за избора на най-доброто трасе, ни предстои да направим оценка на четирите проекта, да окомплектоваме документите и да проведем процедурите по обществено обсъждане и Оценка на въздействие на околната среда /ОВОС/. На тази основа ще започнем проектиране на отсечката и избор на изпълнител, за да изградим този участък. Надявам се да получим положителна оценка по ОВОС, след което ще подадем апликационната форма за финансиране пред ЕК“, изброи етапите на работа регионалният министър.
Павлова подчерта, че българската страна, а не Европейската комисия избира трасето, което трябва да отговаря на определени критерии – технически, екологически, финансови и др.
Регионалният министър уточни, че в малкото време, което имаме, трябва максимално бързо да изберем най-доброто решение за преминаване, съобразявайки се с всички изисквания. По думите й има компромисно решение, което удовлетворява изисквания на всички страни участници в процеса, като същевременно е безопасно за строителство, експлоатация и щадящо околната среда. Това е вариантът с изграждане на алтернативно трасе, което заобикаля дефилето за движещите се по посока Кулата – Благоевград и запазване на съществуващия път за пътуващите в обратна посока.
„Това е най-оптималният вариант за преминаване. Съществуващият път ще бъде запазен, като същевременно се направят инвестиции в подобряване на инфраструктурата за изправяне на завои и разширяване, включително и допълнителни мерки за предпазване на животните по трасето. За целта се планира модерна екологична система за преминаване на животински видове, включваща система от тунели и стени, които да отвеждат животните под пътя. Една част от тях вече се строят и до края на месец ноември ще са изградени“, уточни Павлова.
Специалните съоръжения ще отвеждат видовете далеч от пътя. По проект ще се изгради и нов пътен възел при Симитли, обходен път на града, който ще изведе тежкия трафик и ще улесни направлението към Банско, Гоце Делев и Разлог. В края на Симитли ще има тунел, от който трафикът ще поема в източна посока и така ще има два скоростни пътя за движение в една посока с проектна скорост от минимум 90 км. в час. Според министър Павлова изграждането на т.нар. източен обход през Стара Кресна ще е сложно начинание, заради релефа и голямата денивилация. За преодоляването ще се построят най-малко 7 виадукта и няколко тунела. Трасето ще заобикаля местообитания и хабитати, които се намират в планината.
Министър Павлова информира, че този вариант на преминаване е получил одобрение на последния комитет за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-202- г., като 25 от всички 27 екологични и неправителствени организации са го подкрепили.
„Надявам се, че до края на годината ще имаме готов анализ за съответствието на екологичните изисквания. Ще направим обществени обсъждания с бизнеса, гражданите, всички за които тази магистрала е важна, за да получим нужното разрешеше, за да стартираме процедурите за изграждане. Не го ли направим риска да не изпълним проекта е много голям, заради сложния релеф, а това значи, че ще загубим наличното европейско финансиране“, категорична бе Павлова.
Според нея не можем да говорим за икономически растеж и развитие на региона, ако не бъде завършен проекта за АМ „Струма“ и пътната инфраструктура с нея. „Безспорно в този програмен период до 2020 г. единственият проект, за който стигат финансите по оперативната програма, е довършването на магистралата. Целият бюджет от 670 млн.лв. евро ще ни стигне единствено да завършим успешно проекта. Затова трябва да се обединим и да намерим най-доброто техническо и икономически балансирано решение за трасе през Кресненското дефиле“, призова Павлова.
По думите казусът се превръща в 16 годишна битка. „Не започнем ли да строим участъка в Кресненското дефиле, най-късно през 2018 г., която чука на вратата ни, защото 2017 г. трябва да имаме проект, ОВОС, консенсус за избрания маршрут, ще загубим тези средства, с които да ги изградим“, категорична бе тя.
По отношение на другите подучастъци на магистралата между Благоевград и Сандански министър Лиляна Павлова информира, че се работи активно. За отсечката между Благоевград и Крупник, има избран изпълнител. До края на годината се очаква да приключат процедурите по отчуждаване на частните терени, археологическите проучвания и техническото проектиране на конкретните части от обекта. „Очакваме през 2017 г. да започне активно строителство на магистралата и максимално бързо да се изгради“, увери Павлова.
В ход е и тръжната процедура за избор на строител на тунел „Желеница“, към която има голям интерес, но се очаква до края на годината да се избере фирма изпълнител. Тунел „Железница“ ще е най-дългият тунел в България, с 2.5 км дължина.
Участъкът от Кресна до Сандански се строи реално в момента. Там са приключени по-голямата част от отчужденията и по 24-километровата отсечка се работи активно.
С пакет от мерки Югозападът ще има достъп до безвъзмездна финансова помощ за обновяване на образователна, социална и здравна инфраструктура, обяви Павлова.
Благоевград има огромен потенциал за развитие, като в последните години се очертава като един своеобразен хъб за туризъм, транспорт, икономика, логистика и притегателен център за младите. Благоевград е сред населените места с най-голяма концентрация на млади хора и това развива потенциала и дава още по-големи възможности на региона. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на форума „Региони в растеж”, който се провежда в югозападния град.
Министърът подчерта, че Югозападният регион за планиране в момента е най-силно развитият в страната, което се дължи основно на столицата, но веднага след нея с добри показатели се нарежда и Благоевград. „Кметовете на общини в региона са важен фактор за развитието на икономиката, земеделието и туризма. Искаме да постигнем още по-добър растеж и по-добри показатели за развитие и това до голяма степен се покрива с приоритетните политики на правителството и европейските фондове“, отбеляза още тя. Регионалният министър изтъкна, че благодарение на доброто управление, усвоените евросредства и подкрепата от държавата Благоевград е част от големите градове, двигатели на растежа. По-малките населени места в региона като Кюстендил, Петрич, Дупница, Сандански, Гоце Делчев и др. също са важни опорни центрове за правилното, балансирано развитие на страната като опорни градове.
„Безспорно няма да можем да постигнем ефекта на балансираното регионално развитие, на градското развитие, нито да можем да подкрепяме различните сектори на икономиката, затова имаме целенасочени инвестиции не само в Благоевград, но и в по-малките населени места, всеки със своя приоритет, всеки със своята значимост“, отбеляза още Павлова.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството поясни, че в програмния период до 2020 г. само по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ югозападният район може да разчита на инвестиции за над 414 млн. лв. като директна целенасочена подкрепа по интегрираните планове за развитие на градовете. За община Благоевград, например, средствата по това перо са в размер на 44 млн. лв. за проектите за градска среда, градски транспорт, социални жилища, образователна инфраструктура и др.
По-малките градове са с гарантирани средства за инвестиции в енергийна ефективност на публични и жилищни сгради, което е важен приоритет на програмата. Отделно 200 млн. лв. са средствата за инвестиции в обновяването и оборудването на професионалните гимназии. Те са приоритетни обекти, тъй като в последните години се усеща, че професионалното образование в страната ни „куца“, а то е това, което произвежда най-нужните кадри в бизнеса, в икономиката във всички сектори на развитие.
Министър Павлова запозна представителите на бизнеса и местната власт с възможностите на програмите за териториално и трансгранично сътрудничество. В настоящия програмен период МРРБ управлява 12 програми с бюджет от над 1 млрд. лв. като възможности за инвестиции в пограничния регион. „Проектите, които в момента са подадени, са много повече от възможностите за финансиране, което показва натрупания опит“, отбеляза министър Павлова и напомни, че в Благоевградско са реализирани доста успешни проекти през миналия програмен период.
Тя фокусира и възможностите на бизнеса и неправителствения сектор към финансовите инструменти за нисколихвено кредитиране на проекти, допринасящи за подобряване на градската среда, разкриването на работни места и източник на доходи. „Всяка добра идея може да бъде подкрепена с дългосрочно нисколихвено финансиране“, отбеляза Павлова и даде пример, че това може да са проекти в областта на спортната, културна, туристическа и др. градска инфраструктура. До края на месец ноември, ще подпишем споразумение между МРРБ като управляващ орган и Фонда на фондовете към Министерство на финансите за създаването и трансферирането на 270-те млн. лв. стартов капитал. Надявам се най-късно до пролетта на следващата година, след процедура, Фондът да избере трима оператори – фонд мениджъри, които да управляват фондовете, след което на ход е бизнесът, общините – заедно или поотделно, да предлагат проекти, които да подкрепим в дългосрочен план“, отбеляза министър Павлова. Като част от тези фондове ще има подфонд, който е свързан с развитието на туризма, на туристическите атракции и инфраструктура.
Министър Павлова напомни, че в предходния програмен период със средства по оперативната програма са обновени и социализирани 145 туристически атракции. Сега това не е възможно, защото европейските фондове като безвъзмездна помощ не могат да отиват директно за туристически атракции. За това е взето решение развитието на туризма, туристическите атракции и културните паметници да се подпомагат чрез фондовете за финансов инженеринг. През фонда за градско развитие проектът може да бъде финансиран на 100% , коментира още Павлова.
