Лили Иванова на 81. Валерия Велева: Лили е не само любов. Лили просто е България!
Лили Иванова ще бъде обсипана днес с много цветя, с вълнуващи честитки и хиляди поздравления. Примата отбелязва своя рожден ден – силна, енергична, емоционална и вдъхновяваща.
Много е писано за нея, а тя си остава все така необхватна за перото; за чувството, което предизвиква; за стихията, в която те въвлича; за тръпките, с които те пронизва, когато изправи мощния си глас пред теб.
Тя е звездата, за която не днес, а утре е важното; не постигнатото, а неизвървяното; не преходната слава, а мястото в историята. И ако я попитате как се чувства като звезда, тя ви отговори: „Звездите са на небето. Аз съм просто Лили Иванова. Винаги съм имала нужда да се доказвам и не съм спирала да търся нови автори и хора, с които да работя. И в момента е така”.
Лили е единственият творец у нас, който успя да накара три поколения българи да живеят с песните й и да преживяват емоциите й.
В българското изкуство има собствена територия, белязана със знака на педантичен професионализъм, завоювана с пълно отдаване на сцената и на публиката. За нея няма умора. Няма насищане от концерти.
Съчетава изключителен талант, дарба от Бога, уникална жизненост и най-важното поглед напред – смелост да експериментира, да прокарва жалони и да бъде новатор.
И така да остава вечна. За всяко време желана и търсена.
Сравняваха я с Едит Пиаф, Тина Търнър, но тя отдавна е наложила своя неподражаем стил. Гласът ѝ е Божият инструмент на любовта и романтиката, но хъсът й за работа и стремежът за съвършество прави този глас да звучи мощно повече от шест десетилетия!
Изпяла е най-нежните песни за любов. А носи железен характер, който, по нейни признания, никой не може да прекърши. „В моя вътрешен свят няма място за компромиси, но има много място за любов.“ И така години наред. Преминава от епоха в епоха, доказвайки, че за таланта и волята да го развиваш няма политическа конюнктура.
Качила се веднъж на върха, тя стои непоклатимо там, недокосната от бури и ветрове. Отминава с достойнство сплетните, злобата и лошотията. Казва, че те я стимулират непрекъснато да се доказва с работата. „Това е моята сила и това разбива опонентите ми.“
Създала си е суров режим на живот, на който малцина биха издържали. Не скучае, не мързелува и не тъгува. Покори парижката „Олимпия“, взриви софийската „Армеец“, триумфира и в Операта, в последните няколко години (както никой друг творец) неуморно обикаля страната със своите концерти. И залите винаги са препълнени. И насищане за песните ѝ няма. Сега очаква новото предизвикателство - поредното турне. И понеже то се отлага във времето, Лили измисли нов продукт „The secret photo: Филм-анкета с Лили Иванова”. Резултатът е тайна снимка на времето. Документ, надхвърлящ моментите на слава, слабостта на преходното и титанични битки посветени на едно име и едно изкуство.
В този объркан свят Лили остава непроменена – стимул за живот, за работа и съзидание, с непроменени принципи за добро и лошо, за ред и дисциплина. За нея щастието е препълнена зала, подаръка – нова песен, изпитанието – новия запис. Кажете й: Може да пеете довечера в еди кой си град, и тя тръгва веднага.
Тя не познава чувството на самосъжаление. Тя е воля и железен характер. Нейните мечти са нейните цели. Които следва, докато ги постигне. С всеки свой концерт тя дава урок на всички свои колеги, как след десетилетия шеметна кариера и стотици песни можеш да си в крак с времето, да не се облягаш за секунда дори на стари лаври и
да вървиш нагоре, дори когато си се надигнал на пръсти на самия връх.
Тя се съревновава само със себе си!
Мрази невежеството, лицемерието, лъжата, омразата и предателство...
С годините се научи да не обръща внимание на негативното, да пази чувствителността си за по-хубави усещания.
Обича да казва: „Помня добре всичко, но не си го слагам на сърцето”.
При нея самотата не е изпитание, а зареждане.
Всяка песен, която изпълнява и кара публиката да изтръпва, е нейното вътрешно преживяване - винаги различно, независимо от колко време е в репертоара ѝ.
За разлика от много други творци, зад които стоят цели екипи и продуцентски къщи, Лили е самосъздал се творец, който не спира да търси нови автори и музиканти, с които да работи.
Кой я създаде?
„Това го направи моята публика, която не спря да е с мен в концертните зали през всички тези години независимо от катаклизмите, които ни поднесе животът. По-голяма оценка от тази не бих могла да получа”.
Лили не е съвсем права тук. Да, публиката я издигна на пиедестал, но след като видя един творец - космос, една магия, неподвластна на годините. А зад всичко това стои много труд, труд, и само труд.
Във времето, когато идолите са сринати, лидерите - низвергнати, политиците - обругани, хората търсят иконите си другаде - в изкуството, в мистиката... За последните 30 години, когато в България всичко се оплюваше и оттичаше в канала, Лили си остана на пиедестала.
Сама с ветровете. Разпъваха я, ненавиждаха я, сриваха я, но тя все намираше сили да се изправи. И днес всички се чудят - откъде извира тази енергия? Откъде идва този стоицизъм? Попитаха я, защо прави три концерта? Защото много по-лесно е да напълниш отново зала "Арена Армеец" и за два часа да удариш три заека. "Защото обичам трудностите, за мен те означават, че човек е спечелил повече в живота и ти помагат да вървиш само нагоре!", казва тя.
А аз се питам - Къде нагоре? Къде е върхът на Лили? Не го ли е достигнала още? Какво да очакваме още? „Можете да очаквате всичко“- е лаконичният ѝ отговор, който предизвиква поредният възторг. И оставаш безмълвен.
Има и още нещо – Лили пее само на български, изпя любовната лирика на българските поети, нейният български език е съвършен, фразата е перфектна и в това отношение няма компромиси.
Тя не се увлече по фалша, не измени на българската душевност, не предаде българските корени.
Лили Иванова си остава най-българската певица.
Вечното момиче на България, което тича босо по сцената, раздавайки се докрай на публиката, гмуркайки се в нестихващите й аплодисменти и истински сливайки се с нея...
Лили е не само любов. Лили просто е България!
Честит рожден ден, Лили!
Автор:
Валерия Велева/ Епицентър