Лазар Причакпов: Допуснахме да бъдем натикани в паралелен свят, пирамидата, която изграждахме, се оказа пясъчен часовник, обърнат с върха надолу
Екскметът на Благоевград и бивш първи секретар на ОК на БКП Лазар Причкапов наскоро издаде автобиографичната си книга „Интервю със себе си”. Излизането на пазара на мемоарното четиво е повод за разговор с човека, изиграл историческа роля в обществено-политическите процеси в Пиринско.
- Защо озаглавихте книгата си „Интервю със себе си”?
- Заглавието е книгата, книгата е заглавието. Давам отговори на въпроси, които са мои придружители в мноогообразното ежедневие. Цялата сложност беше да формулирам въпроса. С него да предизвикам времето, родило проблема, да осветля истинската му същност и да се съглася с верността му. И най-важното - да го обясня и на другите логично и житейски справедливо.
- За Вас има поне две клишета: строителят на Благоевград и комунистически диктатор от тоталитарното минало. Кое от тях е по-вярното?
- Ако отговорността, взискателността, смелостта и политическата воля да изведеш съзидателното дело докрай, ако мотивираш хората за доброто им и за доброто на България са качества на комунистическия диктатор, то аз съм близко до него. А за второто клише, както го наричате, строителят на Благоевград ще отговоря с текст от книгата: „Имаше и морални строители, като възрожденеца Илия Куков, който даряваше безвъзмездно своята пенсия. Този текст и тогава, и сега е моралната духовна спойка във фундамента на новия град. Това трябва да се помни. Да се знае, че е имало и такива хора, които са изграждали българската държава с ум, сърце и дух. Всички, цялото население беше съпричастно към това дело”.
- В кой от двата Ви управленски периода - преди и след „демократичните промени”, се чувствахте по- уверен и пълноценен като ръководител?
- Без да отивам в подробности, по-уверен и пълноценен като ръководител съм се чувствал в социалистическия период. Изложеното в книгата за това е показателно. И няма как да не кажа някои неща, които вече съм споменал. Става дума за онова, което поколението преди нас за няколко петилетки успя да изгради. Върху развалините след края на Втората световна война през седемдесетте години беше започнала да се оформя перспективна индустриална картина, изискваща армия от добре подготвени управленски и изпълнителски кадри. Селското стопанство беше преодоляло първоначалното си текезесарско стъписване и поглеждаше с по-голяма увереност към новата форма на организация - аграрно-промишлените комплекси. Пазарът на труда като вакуум изсмукваше безработицата и даваше импулс да се търсят повече наука и интелект в развитието на отраслите. Това мотивира в максимална степен развитието на образованието, науката и културата.
Най-ценният капитал, който заварих, когато в началото на 70-те години навлязох в активния обществен и политически живот на окръга, бе неизтощимият ентусиазъм на хората, вярата им, че пътят, по който вървят, е правилен. Този ентусиазъм се чувстваше навсякъде. В сравнение със следвоенните години, в Благоевградски окръг имаше ръст в материалното производство шест пъти, на специалистите с висше образование пет пъти. За този период значително се бяха увеличили капиталовложенията, а промишлените предприятия от 47 нараснаха на 109. Промишлените производствени фондове от близо 28 милиона лева се увеличават на 639 милиона лева, тоест 23 пъти. В миналото бяха останали безработицата, гладът, високата смъртност, мизерията, масовата неграмотност, религиозният фанатизъм и битовият консерватизъм.
Моята реплика, вместена в контурите на това историческо време, е свързана с участието ми в изпълнителната власт близо десет години като заместник-председател и председател на Окръжния народен съвет, като депутат и първи секретар на Окръжния и на Областния комитет на БКП. Мога да разкажа как в района бяха инвестирани милиарди левове. В експлоатация бяха пуснати десетки предприятия от различните отрасли. Ускорено се изграждаше енергийната, пътната и социалната инфраструктура, строяха се болници, училища, пощенски станции, детски градини и ясли. В много отношения изпреварихме някои традиционно развити райони. Тютюневият комбинат стана водещ в страната в системата на „Булгартабак”. Промишлено-аграрният комплекс в Петрич изпреварваше по авангардно мислене и прилагане на новостите всички останали комплекси в страната. Културно-историческото наследство стъпи на сериозен научен фундамент и разкри в пълна сила традициите и богатствата на Пиринския край. Проучвателски и реставраторски дейности откриха за света града музей Мелник, Роженския комплекс, Самуилова крепост, Тешово, Долен, Ковачевица, Добърско и други.
От 1962 година, когато при откриването на първата текстилна фабрика в окръга Тодор Живков каза: „Тук, в Благоевград, в този край живее чистокръвно българско население“, до върха през 1987-ма година бяха изминали само 25 години. Толкова, колкото години сега продължава мимикрията, наречена преход. Ако приемем, че тя е един лош сън и се събудим отново в държавата на реалния социализъм, при темпото, което имахме, според икономически експерти сега вероятно брутният национален продукт щеше да бъде три пъти по-голям от онзи през 1989-та година, жизненото равнище на българите щеше да бъде два и половина пъти по-високо. Това означава, че средногодишният доход на човек щеше да бъде около 18 хиляди евро. Реалните приходи обаче щяха да бъдат много по-високи, защото свободното време и времето за лично усъвършенстване щеше да е много повече.
- Приемате ли се за историческа личност с влияние върху обществено-политическите процеси?
- Приемам се за изградена личност. А що се отнася до историята - там е много тясно.
- Кои са най-важните неща, които смятате за свой личен успех в полза на обществото?
- Няма личен успех в политиката и управлението без общ успех. Не са ми известни личности, успели без мощна обща опора. Личен успех считам това, че ми беше даден шанс от съдбата да посветя политическата и професионалната си кариера на града и окръга, който обичам, и хората, които уважавам.
- Кои са Вашите най-големи разочарования в политиката? Кога сте се чувствал предаден?
- В политиката не се влиза, за да се очароваш или да се разочароваш. В политиката или има градеж, чрез който народът живее добре, или разруха, след която има слаба държава и нещастен народ. Не се чувствам предаден, свободен съм. Защото съм изминал път на съзидание заедно с народ със силен дух. Такъв народ не се предава.
Но когато говоря за всичко онова хубаво, което приехме от нашите предшественици, трябва да повторя вече казани неща, че поколението преди нас беше обременено от редица тежки грехове. Беше понесло сталинските удари заради колебанията по отношение разбирането и прилагането на диктатурата на пролетариата като принцип на управление на социалистическата държава. Носеше моралната, а някъде и реална отговорност за субективизма и реваншизма в работата на Народния съд, за недообясненото коопериране на земята и стадата, размило границата между убеждение и принуждение. Към всичко това за нашия край се добавяше и най-тежката грешка - отворената рана и трудно лечимата болка от интернационалната манипулация за македонизация на населението. Аз бях едно от децата, на които беше натрапвано от новите учители, че „Аз съм българче” вече е „Аз съм македонче”.
По-късно, а и сега нямаше и няма как да обясним защо нашите прогресвни идеи не кореспондираха с нашите национални идеали. Можехме само да работим по- активно и по-отговорно, за да заличим негативите. Такова беше и нашето извинение - реални действия да възстановим справедливостта и националното ни самочувствие.
И сега, когато някои политически фигури в мигове на коалиционно умиление се извиняват за „партийните вини” по отношение на „възродителния процес”, биха могли да помислят дали не дължат извинение, ако не на цялото население от нашия край, поне на тия деца, които объркани подсмърчаха в подножието на националното ни унижение. Аз бях от тази партия, но аз бях и едно от тези деца. Преживяхме го. Не беше за дълго. Но политическата мимикрия и целесъобразна амнезия все повече ме дразнят.
- Гласувахте ли на последните избори? Заради тоталното превъзходство на ГЕРБ ги сравниха с БКП и отново сме с тежки съмнения за купен, манипулиран и недемократичен вот. Какъв е Вашият анализ?
- Вярно е че в „онова време” БКП постигаше високи резултати в изборите. Неин съюзник и коалиционен партньор /да използваме сегашен политически език/ беше Българският земеделски народен съюз - дългогодишна политическа партия, с дълбоки исторически корени, доказала своето участие в обществено-политическия и стопанския живот в България. Със своите структури на всички равнища БЗНС беше активен фактор и в международната дейност. С подготвените си и компетентни кадри тя допринасяше за цялостното развитие на страната, особено в създаването на модерно селско стопанство.
БКП, БЗНС, Движението на жените, Професионалните съюзи оформяха общия блок на Отечествения фронт. Като общонародна формация, ОФ обединяваше волята на политическите и масови организации в определянето на актуалните проблеми на страната и обсъждането им преди изборите. Листата беше обща с представители на всички формации, утвърдени от самите тях. Една листа, една държава, един народ. Ето откъде идваха големите изборни резултати. Той, народът, чрез ОФ беше отговорен за изборите.
- Като човек, роден в Белица и участник в така наречения „възродителен процес”, добре познавате нагласите на българите мохамедани, които изповядват исляма. Има ли опасност от радикализация и от създаването на така наречените „ спящи клетки”?
- Ще започна със „събудените клетки”, които вече двадесет и пет години очакват осезаемо протегнатата българска ръка да почувстват доверие към тях. Защото каквито и манипулации да се правят, изповядвайки исляма, те са били, са и ще си останат българи.
- В графата незададени въпроси в „Интервю със себе си” остава въпросът за покаянието и прошката. За какво бихте поискали прошка и кому бихте простили?
- Разбира се, грешки сигурно е имало. Който не работи, само той не греши. Грешките, които се допускаха, бяха продукт на високото темпо, на търсенето на бързи и ефективни пътища, на липсата на опит и на излишество от младост и енергия. Но в голямото, което изведе Благоевградски окръг и хората му на широк друм на себедоказване, не сгрешихме.
Нямах и петдесет години, когато пирамидата, която изграждахме, се оказа пясъчен часовник, обърнат с върха надолу. И ние се озовахме в паралелен свят, в който изтичат песъчинките на надеждата, която с толкова труд бяхме изградили. Сега тази нова виртуалност се опитва да ни убеди, че сме живели в илюзия, че нищо не е било такова, каквото изглежда. Само че колкото повече се отдалечавам от онова време, все повече се убеждавам, че всичко е било истинско и че грозната илюзия е точно този паралелен свят, в който допуснахме да бъдем натикани.
В първото ми обръщение към гражданите на Благоевград след Десети ноември 1989 година, кандидатирайки се за независим кмет, отразено в книгата, изповядвам: „... Аз заставам пред вас с открито лице, осъзнал грешките си, но и горд, че през целия си досегашен живот честно съм служил на България и имам зад гърба си дела, които ми дават право да ви гледам, без да се срамувам. Ако вие ми дадете вашето доверие, клетвено ви уверявам, че няма да пожаля нито ден, нито час, за да направя живота в този град и тази община по-щастлив, по-достоен, по-сигурен”. Струма
