Иване, Иване: 350 000 пъти "Честито!"
В деня след Богоявление православната църква празнува Събор на св. пророк Йоан Предтеча и Кръстител Господен. Денят е популярен като Ивановден и е сред празниците с най-много именици у нас - близо 352 хиляди българи.
Според новозаветното свидетелство сам Христос нарича св. Йоан „най-голям между родените от жени“. Пророк, Предтеча и Кръстител Господен, той има изключително място сред евангелските личности с рождението си и своето неповторимо служение - да проповядва покаяние и да кръщава хората, за да ги подготви да посрещнат очаквания Спасител.
В прослава на свети Йоан църквата е определила шест дни в годината и всеки вторник.
Най-тържественият празник е днес – денят след Богоявление, когато се почита главното дело на живота му - Христовото Кръщение.
Името Йоан и производните му означават „Божия благодат“.
Ивановден е сред празниците с най-много именици у нас.
Празникът е своеобразно продължение на Богоявление (Йордановден).
Докато на 6 януари се отбелязва явяването на Бог при река Йордан, на 7 януари, се почита светецът, извършил тайнството на кръщението на Иисус – Йоан Кръстител.
Наричан още Йоан Предтеча, заради това, че предрича явяването на Спасителя, Йоан се ражда в семейството на Закария и Елисавета. Двамата дълги години нямали дете, но Архангел Гавраил се явява на Закария в храма и му възвестява зачеването на сина му. Ражда се в същата година, когато се ражда и Иисус.
Когато навършил 29 години, Йоан започнал да проповядва и да предрича, а година по-късно кръщава Христос в река Йордан.
Интересно е как намира смъртта си. Юдейският цар Ирод се опитвал да съблазни жената на брат си – Иродиада. Станал свидетел на това, Йоан се обръща към него с думите „Ти не трябва да я имаш!“. След тези думи е затворен в тъмницата. На рождения си ден Ирод дава пиршество, а дъщерята на Иродиада – Саломе, танцува за него. След танца, в знак на благодарност, той се заклева да й даде каквото поиска. Саломе попитала майка си какво да поиска, а тя отговорила: „Главата на Йоан Кръстителя!“. За да изпълни клетвата си, Ирод издава заповед Йоан да бъде обезглавен, а главата му да бъде донесена на тепсия на танцьорката. Иродиада нарежда отсечената глава да не бъде погребана с тялото, тъй като се страхувала да не възкръсне. За това заравят главата му на тайно място. Но нейната придворна Йоана не може да търпи главата на един божи човек да стои заровена така безчестиво – изравя я и я занася в Йерусалим, където е погребана в Елеонската гора.
Ивановден като народен празник е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и имениците.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.
Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Имен ден празнуват: Иван, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана, Яна.
На празника се приготвя обредна трапеза с варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.