ИСА: България в края на 2019 - без визия и реформи, с екобомби, водна криза и социални трусове

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец декември 2019 година под заглавие:

 

БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА 2019-а: СТАБИЛНОСТ, НО БЕЗ ВИЗИЯ И РЕФОРМИ,
С ЕКОБОМБИ, ВОДНА КРИЗА И СОЦИАЛНИ ТРУСОВЕ

ПРЕМИЕРЪТ - ПРЕД ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ИЗПИТАНИЯ

ПРЕЗИДЕНТЪТ – САМО С КРИТИКА КЪМ ВЛАСТТА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

 

ГЕРБ - РЕГИСТРИРА ПОБЕДИ НА ИЗБОРИ, НО И СПАД НА ДОВЕРИЕТО

БСП – ПРЕД ПРЕКИ ИЗБОРИ ЗА ЛИДЕР, НИНОВА Е БЕЗ АЛТЕРНАТИВА

 

ДПС – АХМЕД ДОГАН ПРЕДЛАГА РЕСТАРТ НА МОДЕЛА ЧРЕЗ ЕЛИТА

БРЕКЗИТ НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ИМА, ТРУСОВЕТЕ ПРЕДСТОЯТ

Предлагаме ви резюме на основните изводи и прогнози:

В края на 2019 година, въпреки добрите икономически показатели, България продължава да е в състояние на застой във вътрешното си развитие и на „снишаване“ в турбулентната международна обстановка, доминирана от глобалните противоречия. Правителството отчете успехи по всички нива и сектори на държавното управление, но това не спира разрастването на критичната маса от недоволство. 

Светът върви напред с динамични темпове, като оставя зад себе си общества, които не могат да настигнат или да бъдат в крак с неговото развитие. 

Глобалната политическа среда е нестабилна и това ще продължи и през следващата година. България се нуждае от висша дипломация и от рязко подобряване на всичките си показатели (стандарт на живот, индекс на корупцията, върховенство на закона, медийна среда), за да успява да прокара интересите си в международен и регионален формат.

 

Политическият елит е неспособен да реши проблемите, пред които е изправена страната. Разпада се общностният конструкт на държавата, а критичните послания стигат до стесняващ се кръг от граждани.

Обществото все повече узрява за нуждата от пример, стратегия и визия, за да мобилизира енергията си.

 

Българският политически и чиновнически елит се е превърнал в отделна каста, което е характерно за тоталитарни и автократични режими.

 

Дефицитът на демократична и политическа култура се задълбочава. Българите привикват с очевидното и губят рефлекси за съпротива. Летвата на гражданската взискателност към демократичните стандарти пада.

Народното събрание окончателно загуби рефлексите си на водеща институция в условията на парламентарна демокрация.

 

Реформи няма и за управляващото мнозинство остава чистият популизъм и прокарването на популярни решения.

 

Политиката, която премиерът следва през цялата година, може да се определи като „търсене на златна среда“ в отношенията със САЩ и Русия, но в рамките на съюзническите задължения към ЕС и НАТО. През февруари той използва израза „прокарвам държавата през иглени уши“ във връзка с енергийните проекти. Това „прокарване“ продължи до самия край на 2019-а.

 

Във вътрешен план Борисов има срещу себе си силни, но разединени политически противници.

 

Победата на изборите – европейски и местни, дадоха глътка въздух на Борисов, на управлението и на партия ГЕРБ, но не и рестарт на доверието.

Борисов поддържа политическото разделение по оста дясно-ляво и възпрепятства консолидация по оста статукво-промяна. На този етап стратегията му носи успех.

Войната Борисов-Радев не може и няма да бъде затворена и причината не са само евентуални амбиции, насочени към следващите президентски избори. Конфликтът е дълбок и засяга основни принципи на държавното управление.

 

Идеята за конституционни промени, лансирана от президента Радев, априори е обречена. За реализацията на толкова мащабен проект първата задължителна крачка е сондиране на мненията на парламентарните партии, от които зависят промените.

Президентската институция разфокусира вниманието си върху много теми. Липсва структуриран план за действие, който отчита приоритетите. В момента българските граждани са притиснати от екзистенциални проблеми, от липса на базови неща като вода, въздух, достъпно здравеопазване. Точно това са предизвикателствата от спешен порядък за институциите в страната, включително президентската.

 

ГЕРБ завършва годината като първа политическа сила по социология, с успех в изборния цикъл, но и с вътрешни колизии. Предстоят трудни месеци, като подводните течения са и около управлението, и в партията.

Коалиционното сътрудничество на ГЕРБ със СДС се превърна в константа. В някакъв смисъл партията на Борисов приватизира реформаторското минало на „марката СДС“.

След „Апартаментгейт“ Цветан Цветанов няма шанс за триумфално завръщане, но има инструментите да ерозира партията и управлението отвътре.

 

През 2019-а БСП не успя да трансформира политиките си и острата си опозиционност във възходяща обществена подкрепа и това остава водещата й задача. Две са основните причини за това: вътрешно-партийните саботажи и подценяване на съпротивителните сили и ресурсите на ГЕРБ. До края на април 2020 година, когато са преките избори за лидер на партията, Корнелия Нинова ще бъде в менгемето на проправителствената пропаганда и вътрешната опозиция. Шансовете є за успех на вота обаче са безалтернативни.

 

С коледното си обръщение почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган отправи предложение за промяна на модела чрез елита, опитвайки се да сведе до минимум хипотезата за промяна през стихийни фактори – улично недоволство и натиск. Настояването за програма за устойчиво развитие и вид програмно правителство продължава да е на дневен ред, но не среща одобрението на останалите политически сили, фактори и институции. Провеждането на честни избори е изведено като абсолютен императив и непосредствена цел.

 

Върху двата големи енергийни проекта - интерконекторът с Гърция и продължението на „Турски поток“ през България, е заложено политическото бъдеще на Борисов. В тях се оглеждат и мощните геополитически процеси в триъгълника ЕС – САЩ - Русия. Германия може да издържи на натиск отвън по отношение на „Северен поток 2“, но България - не.

 

България живее върху екобомба. Над 500 фирми внасят боклук от цял свят без ясни отговорности. Вносът на боклук е римейк на случилото се около югоембаргото, когато стройни структури между държава и мафия се занимаваха с контрабанда на горива. Сега върви същият процес със световния боклук. Напрежението по тази линия ще ескалира през първите месеци на 2020 година.

 

Ескалираща е и водната криза в Перник. Градът се превръща в социална и екологична бомба. Цял областен град е на колене от текущи кризи, които пряко засягат здравето на хората. Водната криза в Перник е най-драстичната, но не е изолиран случай, което говори за системен проблем.
Проблеми с язовирите и водната инфраструктура има навсякъде в страната. 350 000 граждани са оставени без вода, стотици язовири са без установена собственост .

 

На фона на избухващите проблеми, без тяхното решение, обществото показва признаци на вътрешна деструктивност. Това намери израз в липсата на солидарност към перничани, когато бе лансирана идеята да се свържат язовирите „Искър“ и „Студена“. Социалните мрежи се препълниха с откази и отправяне на обиди не към отговорните, а към техните жертви.

Налице е агресия на пътя, на пациенти спрямо лекари, а вече и разделение между лекари и медицински работници.

 

Отчитаме растящо социално недоволство - бунт за водната криза, на служители в БАБХ, на медицинските сестри и др. Изпълнителната власт е в непрекъснат режим на кризисен пиар, а в такава среда управлението по-скоро блокира, отколкото може да намери адекватно решение на проблемите.

 

Статистиката на Евростат показа, че България вече трайно заема последното място в подреждането на страните от ЕС по БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS).

 

Една от лошите новини през декември е фаталният завършек на сагата с пакета „Мобилност”, гласуван в рамките на триалога между Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на ЕС.

 

ЧЕЗ продължи да разпродава активи не само в България, но и в Рyмъния. Te включвaт eднa oт нaй-гoлeмитe кoмпaнии зa дистрибуция, кaктo и нaй-гoлeмият вятъpeн пapк нa cyшaтa в Eвpoпa.

 

Както през 2019 година, така и през следващата, основен проблем за икономиката остава човешкият капитал. През третото тримесечие на годината разходите на работодателите за един отработен човекочас нарастват с 10% - растеж, движен от слабото предлагане на работна сила и повишаването на заплатите в публичния сектор.

 

Бизнесът желае радикално подобрение на инвестиционната среда в България.

 

ИСА направи кратка равносметка на очакванията и резултатите в икономически план.
Какво се случи през 2019?

- Най-вероятно растежът за 2019 г. ще бъде около 3,4%
- Запази се макроикономическата стабилност
- Приключи успешно проверката на качеството на активите на българската банкова система, което потвърди нейната стабилност
- Увеличиха се шансовете за стартиране на проекта АЕЦ „Белене“
- Мащабна хакерска атака на НАП осветли данните на 2/3 от българите
- Кристалина Георгиева беше избрана за управляващ директор на Международния валутен фонд

Какво не се случи?
- Не влязохме в Банковия съюз, нито във ВМ II
- Фолксфаген не дойде в България
- Не се състояха реформите в администрацията, здравеопазването и енергетиката
- Не успяхме да спрем пакета „Мобилност“

 

Краткото обобщение: несбъднати прогнози, нереализирани проекти и въпреки всичко растеж.

 

Започналите газови войни във връзка със Северен и Турски поток допълнително ще влошат и без това уязвимия енергиен сектор на Европа, който е изправен пред радикално преструктуриране за целите на диверсификацията и промените в климата.

 

Brexit е поредното и крайно болезнено доказателство, че в сегашния си вид проектът „Европейски съюз“ е в криза. Излизането на Великобритания вероятно ще доведе до значително съкращаване на икономическите, финансовите, политическите възможности на ЕС. Напускането на една велика сила, постоянен член на СС на ООН с ядрени възможности, значително намалява и геополитическата тежест на ЕС. Негативните финансови последици се изчисляват в милиарди евро както за Великобритания, така и за останалите в ЕС. Реформите в съюза ще се провеждат в атмосферата на финансово-икономически и военно-политически затруднения.

През 2019 година концепцията „Европа на различни скорости“ придоби все по-ясни очертания. Засилва се ролята на обединения „по интереси“ в рамките на ЕС, което още повече раздробява европейския континент (еврозоната, Вишеградската четворка, Ваймарски триъгълник и др.). Извършват се действия и се предлагат закони – на национално и европейско ниво, които са на ръба да нарушат основните човешки права, с които Европа се гордее.

 

Задълбочават се егоизмът и интровертността на националните правителства. Пукнатините в отношенията между „бедния” Изток и „богатия” Запад в Европа в някои области се превръщат в пропаст. Натискът върху по-малките членове на Съюза за приемане на непопулярни за тяхното общество решения се увеличава (например Истанбулската конвенция).

 

Напрегнатите отношения САЩ-ЕС се отразяват и върху отношенията на съюзниците в НАТО. Въпреки силните и резки изказвания на лидерите на НАТО за готовността и решимостта на Съюза да отрази всяка атака срещу всеки и всички, започнаха да се появяват публични изказвания в обратна посока. Макрон например отиде твърде далеч като диагностицира, че НАТО е в „мозъчна смърт“.

 

Рязко се динамизираха обществено-политическите процеси в резултат на новите комуникационни възможности. Това от своя страна съкрати съществено времето за традиционния начин на обмисляне, подготовка и вземане на политически решения, адекватни на тази усложнена среда. Този фактор води към увеличена опасност от емоционално мотивирани действия, които увеличават рисковете.

 

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Валентин Радомирски (геополитика и дипломация)
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)

Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Борислав Ангелов (Русия, Северна Македония)

Ето и цялото съдържание на анализа:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. УПРАВЛЕНСКИ ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ

ПРЕМИЕРЪТ Е ПРЕД ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ИЗПИТАНИЯ – ЕНЕРГИЙНИ ПРОЕКТИ И СОЦИАЛНИ БОМБИ
ПРАВИТЕЛСТВОТО – С ЛАВИНА ОТ ПРОБЛЕМИ
ПАРЛАМЕНТЪТ - БЕЗ РЕФОРМИ И С НИСКО ОДОБРЕНИЕ
ПРЕЗИДЕНТЪТ – САМО С КРИТИКА КЪМ ВЛАСТТА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО
ВЕНЕЦИАНСКАТА КОМИСИЯ И КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОМЕНИ

III. ПРОБЛЕМНИ КАЗУСИ
БОРБАТА С „ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА“ ОКОНЧАТЕЛНО КАТАСТРОФИРА

IV. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА

ГЕРБ РЕГИСТРИРА ПОБЕДИ, НО НЕ И РЕСТАРТ НА ДОВЕРИЕТО. ВЛИЗА В ТРУДНА ГОДИНА
БСП - ПРЕД ПРЕКИ ИЗБОРИ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ. НИНОВА - БЕЗАЛТЕРНАТИВНА КАТО ЛИДЕР
ДПС - ДОГАН С НОВА ОФЕРТА ЗА ПРОМЯНА ЧРЕЗ ЕЛИТА И РЕСТАРТ НА МОДЕЛА
ПАТРИОТИЧНИЯТ СЕГМЕНТ – РАЗПАД, РАЗНОГЛАСИЯ, СТИХИЙНОСТ
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ И НОВИ ПРОЕКТИ

V. ИКОНОМИКА – ДОБЪР ФИНАЛ НА СЛОЖНА ГОДИНА И ОПТИМИСТИЧЕН СТАРТ НА НОВАТА

VI. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
НАЙ-НАКРАЯ „БРЕКЗИТ ЩЕ ИМА“! КАКВИ ЩЕ СА ПОСЛЕДСТВИЯТА
СРЕЩАТА НА НОРМАНДСКАТА ЧЕТВОРКА В ПАРИЖ
РАЗГОВОРИТЕ НА НАТО В ЛОНДОН – РАЗЛИЧНИ ВИЗИИ ЗА БЪДЕЩЕТО НА СЪЮЗА
ПИРОВА ЛИ Е ПОБЕДАТА НА ТРЪМП В ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА С КИТАЙ?
ЕСКАЛАЦИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ
РУСИЯ - РЕКОРДЕН ИНТЕРЕС КЪМ ГОДИШНАТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ПУТИН

VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ПРЕД ИЗБОРИ И НЕЯСНО БЪДЕЩЕ
ГЪРЦИЯ – МЕЖДУ МИГРАНТСКИЯ ПРОБЛЕМ И ПРОТИВОРЕЧИЯТА С ТУРЦИЯ
КИПЪРСКИЯТ ВЪПРОС – РАЗМИНАВАНЕ МЕЖДУ ЕЛИТ И ОБЩЕСТВО
В КОСОВО НАРАСТВА ВЕРОЯТНОСТТА ОТ НОВИ ИЗБОРИ
АЛБАНИЯ – АКТИВНА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЩЕТИТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЕТО

 

Пълният 68-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713

 

източник:Епицентър