„Горяла” задушница в опожарен преди век храм над Кресненското дефиле

„Горяла” е днешната Задушница край опожарен преди 105 години храм над Кресненското дефиле.

Между Мечкул-селото със страховито име и Кресненското дефиле има един храм, опожарен преди 105 години, а тази година край него загасна огнище на големия пожар, избухнал на 24 август.

Пожарът тръгна южно от пътя към храма, мина като хала през селата Стара Кресна и Ощава, за да стигне до Влахи - родното място на Яне Сандански. За седмица пожарът изпепели 9 къщи, стопански постройки и 20 000 декара площ, 13 хиляди от които гора.

Три дни след като пожарът тръгна край Мечкул, едно от огнищата над река Струма пламна пак, вятърът върна огъня обратно, той мина над жп-линията, изкачи се покрай „Червената” скала и обхващайки дъбова гора се качи до рушащия се храм. Там огънят изгасна, без да влезе отново и опожари израсналите в храма дървета, но изгори всичко край храма, включително старото гробище.

Някога тук е било днешното село Мечкул, край черквата им гробище, в което са погребвани местните хора. По старите надгробни кръстове са изписани годините: 1838, 1903, 1906-а, а има и много по-стари, които поради обраслите с мъх камъни не се четат. По надгробните надписи се проследява еволюцията на българската и гръцка писменост. Някои от тях са на „глаголица”, а гръцките са на „катаревус”, разговорната езикова форма на южните ни съседи от XIX век, когато гърците минават на „димотики”, днешната официална писменост. Старите гробове, включително и тези зад външната извивка на олтара са опожарени. Така днешната Архангелова Задушница може да се каже, че е „горяла”, а огънят е пречистил погребаните тук. Друг е въпросът, че тук вече никой не идва, камо ли на Задушница, след като селото се измести на 3 км от рушащия се храм.

По инициатива на бившия кметски наместник на Мечкул Христо Димитров, преди 2 години разрушения храм бе осветен наново, в ниша над стенописа на Иисус Христос са поставени свещи. Храмът „Свети Пророк Илия”, построен през 1805 година и опожарен през 1912-1913 година е свързан с „Аферата Мис Стоун”. Тук според преданието е кръстена дъщерята на Катерина Цилка, спътничка на отвлечената от четата на Яне Сандански американска мисионерка Елън Стоун.

Храмът се намира на около 3 километра южно от с. Мечкул в дол, за да не се вижда и дразни турците. Построен е от дялан камък от майстори от Санданското село Голешово. До храма имало и водпровод построен от калени тръби, а в стените му са вградени гърнета, за по-добра акустика.

Храмът е опожарен през размирните 1912 или 1913 година. При пожара е изгорял покрива, иконостаса и всичко дървено в храма. Той е бил с размери 17/12 метра. Днес в него растат дървета. Стенописът вляво от олтара, на който е изобразен Иисус Христос, все още личи. Зидовете на четирите стени на храма стърчат към небето, срутване има само в южната му стена. Олтарът и входната врата са запазени, а в югозападният ъгъл на черкавата към небето се извисява високо дъбово дърво. Още поне 10-ина по-малки растат в храма.

Според битуваща в района легенда, в храма „Свети Пророк Илия” е кръстено бебето на Катерина Цилка. Тя е отвлечена заедно с мисионерката от САЩ мис Елън Стоун на 3 септември 1901 година в м. „Подпрената скала” над село Градево в днешния проход Предел.

Отвличат ги за откуп четите на Яне Сандански и Христо Чернопеев, дейци на ВМОРО. След плащането на откуп от 14 000 златни турски лири двете са освободени след 173 дни в плен на 2 февруари 1902 година край град Струмица. При отвличането на Мис Стоун, първата похитена американка извън САЩ, Катерина Цилка била бременна в петия месец. На 2 януари 1902 година тя ражда момиченце, което наричат Елена, на името на Мис Стоун. Раждането е станало в района на днешното село Брежани, което тогава се наричало Сърбиново. Цилка е родила в м. „Гълъбови зимници” между днешните села Мечкул и Ракитна, последното било махала на Сърбиново. Тъй като Цилка нямала кърма, детето й е доено от местни жени, при раждането бабувала Невена Серафимова. Детето е кръстено от поп Илия, той бил даруван с везана риза, а Яне Сандански с извезана кърпа, в ритуала по кръщение участвала и местната жена Цвета Коева, разказват местните хора.

Пътувайки по черния път от Мечкул към разрушения храм се виждат следите от пожара. Тръгнал е под два от стълбовете на намиращите се един до друг далекопровода, единият от които е 110 кило-волта. Злополучното стадо на Фонда за дива флора и фауна, което пасял обвинения за подпалвач Костадин Митев, вече го няма. Преместили са се към клетката на лешоядите край съседното село Ракитна. В района на пожара пасе друго стадо крави, пастирите му смятат, че едва ли 30-годишният Костадин е причинил пожара. /БГНЕС