Най-голямото перо от харчове в "потребителската кошница" на българина за 2017 г., е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС.

По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където "храната" е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата. 

Общият потребителски разход на българина по различни пера е бил 82% от общо 100, от които близо една трета, или 30%, са отивали за храна и неалкохолни напитки.

Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - около 15%.

За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7% от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2%.

За здравеопазване българинът е отделял 5,4 %, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4% и др.

В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5%. Доходите от всички други социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират около 30% от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.

От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът - близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30% - по два или повече телевизора.

Половината от българските домакинства (над 52%) са имали по един автомобил, а 5% - по два или повече автомобила.

Мобилни телефони притежават вече 94% от българите, а стационарни телефони - 32% и т.н. 

Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС са свързани с поддръжката на жилището

Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат.

Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление (тук се изключва покупката на жилището).

Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13%.

Около 12% европейците са харчили за храна. 

Следващи по важност разходи за европейците са били за "ресторанти и хотели" и "отдих и култура" с дялове от около 9%, отчита анализът. 

Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30%, Дания - 29%, Великобритания - 27%, Швеция и Франция - по 26% и др.

Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта - 19%, Кипър - 17% и Испания - 16%.

Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-висок дял от 20% се харчат за поддръжката на дома, около 17% - за храна и 16% - за хотели и ресторанти.

В Румъния най-значителни (подобно на България) са разходите за храна - 28%, за дома се харчат около 22% от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт - 12%.

През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за "ресторанти и хотели" - 51% над средното за ЕС, за "храна" - също 50% над средното за ЕС, за "отдих и култура" - 48% над средното за ЕС. 

Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74% над средното за ЕС.

Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ - 63% над средното за ЕС.

Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 % над средното за ЕС, а Швеция е била най-скъпа за "дрехи и обувки" - 34% над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.