Евроизборите предизвикаха трус в политическата система на България. Започва рестарт
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец май 2019 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ СЛЕД ЕВРОВОТА:
ТРУС В ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА
ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОИСКА КОНТРОЛ ВЪРХУ ЕЛИТА НА БАЗАТА НА ЗАКОНА
ГЕРБ – КАМПАНИЯ НА АЗ-А
БСП – ФРОНТАЛНА АТАКА СРЕЩУ ГЕРБ С ВИСОК ЗАЛОГ
ДПС – ПОЗИТИВНИ ПОСЛАНИЯ, ИСКАНЕ НА ПРОШКА, ОБЕЩАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО
ФРАГМЕНТАЦИЯ И НОВИ БАЛАНСИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози, свързани с водещото събитие през май: Европейски избори 2019
ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2019: РЕЗУЛТАТИ, ИЗВОДИ, ПРОГНОЗИ
Изборите за Европейски парламент конструираха моментната снимка на българския политически ландшафт. Партиите от управляващото мнозинство затвърдиха позициите си чрез изборните резултати, а опозиционните формации не успяха да регистрират очаквания пробив на електоралната карта.
Процесите, които започнаха вследствие на Евровота, ще обхванат цялата партийна система и ще ускорят политическата динамика пред следващия месец, което може да се пренесе и през юли - висши форуми, персонални промени, коалиционни размествания, кадрови рокади.
Първите трусове по върховете станаха факт почти светкавично. Корнелия Нинова подаде оставка ден след вота. След официалните резулати всички ръководни постове в ГЕРБ напусна Цветан Цветанов.
Пред Нинова се очертава важна битка за доверие в партията.
За ГЕРБ започва нова ера.
Изборните резултати показаха, че партията на Борисов може да побеждава и без Цветанов, чието участие в кампанията бе под видимото ниво. Моторът този път бе Борисов, който я пое лично, енергично и ефективно.
Рестартът на парламента, където се завръща ПГ на БСП, ще даде допълнително ускорение на тези процеси.
Очакванията са за горещо политическо лято.
В една от ключовите теми в Европа се превърна избирателната активност. Откакто се провеждат избори за Европейски парламент (1979), тя постоянно намалява, докато на настоящия евровот за първи път в своята история отбеляза ръст. Избирателната активност в Европа бе най-високата от 20 години насам като достигна 51% (2019), а преди пет години бе 43%.
В целия Европейски съюз видимо нарасна интересът към политиката, особено с активизация на младежки вот.
На този фон активността в България отбеляза значителен спад от европейските показатели - около 33 % и то при поляризирана политическа среда и ускорена динамика. Едни обвиняват партиите и кампанията, други - фалшиви статистики и неизчистени списъци, но е факт, че у нас пасивността взе връх над интереса към изборния процес и политиката.
Кампанията бе доминирана от сблъсъка ГЕРБ-БСП, което активизира твърдите ядра на двете партии.
ГЕРБ затвърди мястото си на първа политическа сила. Кампанията и резултатите показаха, че това се дължи основно на ролята и действията на партийния лидер Бойко Борисов. Той влезе в кампанията, когато ГЕРБ беше на 2-3% след БСП и на финала изведе партията си на плюс 7% от основния противник. Победата му даде нова легитимност за управлението на страната и за реализирането на заявката му отпреди вота, че ще „прочиства“ основно партията И ще я изгради "наново".
Тежкото за ГЕРБ предстои, защото победата е и отговорност, очаквания, концентрация на внимание както към личността на Борисов, така и към правителството, което представлява. Най-голямото предизвикателство пред Борисов сега е битката с корупцията - да покаже реални резултати и да предприеме законодателни промени, които поне да минимизират разпространението на това явление.
Ниската избирателна активност опровергава лансираната от представители на ГЕРБ теза, че избирателите са простили на ГЕРБ за скандалите, които се развиват от втората половина на април – Апартаментгейт, къщи за гости. Борисов демонстрира по-верен усет, като обяви прочистване на партията. Засега не е ясно обаче по какъв критерий – съмнения за корупционни практики, лоши изборни резултати? Или и двете?
Сравнение между абсолютните числа показва, че на тези евроизбори ГЕРБ имат около 80 000 гласа по-малко, отколкото на Евроизбори 2014, както и спад от близо 600 000 избиратели в сравнение с последния парламентарен вот. Разбира се, трябва да се отчита спецификата и структурата на евровота, но спадът е факт. Трябва да се отчете също, че основният конкурент – БСП, конструира европейските избори като вътрешни и като вот на доверие към кабинета. Това мобилизира до крайност структурите на управляващата партия, но това се оказа недостатъчно за целта, която си беше поставила БСП - предизвикване на предсрочни избори.
При постигнатите резултати ИЗВОДЪТ е, че ГЕРБ остава първа политическа сила, правителството получи вот на доверие, но управлението губи електорален потенциал.
Подкрепата за управляващата партия се е концентрирала в лоялната чиновническа класа.
БСП влезе в кампанията с тежки вътрешни проблеми и излиза с още по-тежки, които ще се задълбочават до изчистване на въпроса с функционирането на партията и утвърждаването на лидера.
БСП е единствената формация, която отбеляза ръст (както в гласове, така и в мандати) от 4 на 5 представители в Европарламента, но политическата загуба е факт.
Резултатите в числа са успех за партията, но са загуба от гледна точка на поставената цел да имат повече гласове от ГЕРБ, което да доведе до предсрочни парламентарни избори и промяна на политическата карта на страната.
Основната грешка е стратегическа – БСП пренебрегна факта, че в страната няма революционна ситуация за предсрочни избори. Посланията й не отключиха такова мащабно доверие, което да вдигне протестна вълна. БСП не успя да привлече периферия отвъд твърдото си ядро, защото не отправи послания извън партийната реторика на политическо противопоставяне.
Това, което липсваше в кампанията на "БСП за България", беше позитивната перспектива. БСП съсредоточи енергията си в разобличението на „модела ГЕРБ“ и корупционните практики, включително с нови данни и персонални атаки към премиера, които обаче бяха на дребно, на битово ниво. БСП не каза какво ще прави и с кого, след като свали Борисов. Анти-реториката доби допълнителна плътност в последните дни от активната кампания, но остави достатъчно време на Борисов за реакция.
Тук са важни някои особености на процеса на масова комуникация и на развитие на една предизборна кампания. Всеки публично изнесен факт отива в графата „предизборна кампания“, без да добива институционалност и независима медийна оценка. В този смисъл изнасянето на „уличаващи“ факти за къщи и зайчарници не стана тема на обществото и не доби ефекта, който се очакваше. Разнасянето на папки и скици по тв студия в последните дни на кампанията не събуждаше доверие във фактите, скрити в тях, а се приемаше като част от предизборната битка, в която няма правила.
По време на кампанията вътрешният разнобой публично бе туширан, но електоратът на БСП остана раздвоен и объркан от битката, която се водеше по места между основните лобита на партията. Резултатите се оказаха изненада за БСП и отприщи лавина от обвинения, реваншизъм. Като по сигнал вътрешната опозиция атакува Нинова.
Въпреки че по време на реденето на листата председателят на БСП декларира, че няма да носи отговорност за резултатите заради бламирането в Националния съвет през април, именно тя първа пое отговорност и подаде оставка като се насрочи конгрес, който да проведе пряк избор на нов лидер. Самата тя ще участва в него, което ще се превърне в своеобразен вот на доверие към Нинова, поискан от всички членове на партията.
Това обаче не свали напрежението, вътрешната опозиция продължава да копае разломи. Партия, която е заявила ясна цел да свали „режима на Борисов“, не може да си позволи подобна кондиция. Още повече с оглед на предстоящите местни избори.
БАЛАНС ОТСЪСТВАШЕ и в двете водещи кампании – на ГЕРБ и БСП. Управляващите прекалиха с положителното, опозицията – с отрицанието. И двете ще загубят в бъдеще, ако преескпонират крайните резултати – ГЕРБ да ги разчетат като убедителна победа, БСП – като катастрофална загуба.
ДПС запази добри позиции – като проценти резултатът на партията е сравним с тези от 2014-а, но има един евродепутат по-малко – сега са трима. Движението приключи с конкурента ДОСТ, върна си стабилното място на трета политическа сила. Вижда се, че има отлив от гласове в така наречените бастиони на Движението, но поставените цели са изпълнени. Като абсолютен брой гласове подадените бюлетини за Движението сега са повече от последните парламентарни избори.
Почетният лидер д-р Ахмед Доган присъстваше знаково в кампанията - не само с огромния си портрет по сцените на срещите на ръководството на партията с електората, но и с обръщението си, с което поиска прошка от разочарованите за допуснати грешки. Това изигра консолидираща роля в кампанията и даде своя резултат в урните.
ДПС постигна психологическа победа, нещо което нито ГЕРБ, нито БСП успяха да направят – зае отново мястото си на политически фактор, без който стабилността на държавата е немислима. Като абсолютен брой гласове ДПС излезе далеч напред пред трите патриотични формации, взети заедно.
За партиите от Обединени патриоти резултатите предизвикват пореден вътрешнокоалиционен трус и нова серия взаимни обиди. Партията на Каракачанов е новият доминант в националистическото пространство с двама депутати. „Атака“ и НФСБ се сринаха до крайно ниски нива, дори зад независими кандидати, въпреки че са управляващи и имат вицепремиери, министри, ресурси. Кампанията в този политически сектор бе силно конкурентна, компроматна, мръсна. Закономерно първите изявления от лидерите на „Обединените патриоти“ („Атака“, ВМРО, НФСБ) след вота бяха срещу партньорите им, а не коментар на резултатите. Открит остава въпросът как ще функционира парламентарната им коалиция, но със сигурност няма да е на каквито и да е принципни постановки и вече няма оправдание по формулата „в името на…“
Ниската избирателна активност успя да изстреля коалицията „Демократична България“ в Европейския парламент, макар и само с един мандат (Радан Кънев). Това им дава нова легитимност в българската политика и ще е потенциалната платформа за създаване на проевропейски либерален център, около който да се обединят множеството разпокъсани малки групички. Влизането им ще създаде допълнителен дискомфорт на ГЕРБ както вътре в страната, така и в групата на ЕНП. До този момент това пространство имаше представител – Светослав Малинов, но смяната с Радан Кънев е по-проблематична за управляващите заради бекграунда на отношенията във второто правителство на Борисов.
Динамика има и в дъното на подреждането, където резултатите откроиха нови феномени.
НФСБ и „Атака“ са в управляващ формат, а бяха изпреварени и от независимия кандидат Минчо Христов, който участва във вота със скромни ресурси и фейсбук кампания. Той демонстрира типично ляв профил, силна социална компонента.
Част от протестния вот взе и Десислава Иванчева с резултат, който отчетливо надмина прогнозите – 1,8%. Очевидно е, че тя събра забележим процент с една единствена компонента на своето участие – подкрепа и съчувствие заради начина, по който бе третирана при ареста си.
Можем да очакваме, че и двамата – Минчо Христов и Иванчева, ще „загряват“ за местния вот през есента.
Партия „Възраждане“ демонстрира виталност и затвърди претенциите си за сериозно място в националистическата ниша и участие в наследството на „Обединените патриоти“.
Безславният край на АБВ е очевиден. Партията на Първанов изчезва от политическата сцена, което бе очаквано и обосновано от нейното поведение.
Тема като купен и контролиран вот продължава да е актуална в България. Даването на преференция се оказа един от начините за доказване на спазена уговорка. Информацията за аномалии при този начин на гласуване се разраства.
Политическите партии подкопават собствената си легитимност, като отдалечават все повече избиратели от убеждението, че в страната има честен изборен процес.
Ръстът на цените (ток, парно, топла вода, горива, транспортни разходи заради ТОЛ системата) в България носи риск от социално недоволство, а растящата инфлация е пречка пред заявката за членство в Еврозоната.
На паневропейско ниво очевидно предстоят размествания в баланса на силите в Брюксел.Електоралната карта бе променена след като досегашните водещи парти ЕНП (179 депутати заедно със замразените членове на Орбан) и ПЕС (153) загубиха доста от гласовете си, ерго и самостоятелното си мнозинство в 751 местния Европарламент. Оттук насетне ще трябва да разчитат на новите „звезди“ за прокарване на каквото и да е решение.
Либералите отчетоха ръст, след като депутатите на френския президент Макрон се присъединиха към тях (105). Солиден ръст и голяма група на Зелените (69), които освен, че са шумни вече се радват на много широко представителство в Западна Европа.
Победата на евроскептиците във Франция и Италия ще промени климата в институцията. Трите евроскептични и консервативни групи вече имат общо 175 депутата.
ХСД на Меркел почти няма шанс да упражнява досегашната си водеща роля в институциите и да лидира кадровите процеси. Макрон и Санчес (испанският премиер) дадоха заявка за нова роля в европейските институции, демонстрираха самочувствие и претенции. Те вече се обявиха срещу кандидатурата на Манфред Вебер за следващ председател на Европейската комисия, което прави номинацията му все по-обречена. Предстои период на тежки договорки, постигане на баланси и всякакви компромиси, за да не се стигне до блокаж.
Основният ръст, който се забелязва на паневропейско ниво, е на антиемигрантските и зелени формации. Това са двете идеи, които привличат нови избиратели и се наложиха в дневния ред на Европа. Миграцията и климатичните промени са въпросите от голямо политическо значение наред с традиционните социално-икономически теми.
Във вътрешен план европейските избори и различни местни процеси доведоха до падане на правителства и/или предсрочни избори – Великобритания, Австрия, Гърция, най-вероятно Румъния. Ехото от европейския вот ще заглъхва поне няколко месеца из цялата територия на Европейския съюз.
Анализът е изготвен от авторски колектив:
Д-р Калоян Методиев - политолог
Валерия Велева - Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи
Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи
Международни наблюдатели:
Борислав Ангелов (Македония, Русия)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)
Иво Иванов (Турция)
Румън Гълъбинов (икономика)
Съдържание:
I. ЕВРОПЕЙСКИ ИЗБОРИ 2019: РЕЗУЛТАТИ, ИЗВОДИ, ПРОГНОЗИ
ИЗБОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ – ПРОТЕСТЕН ВОТ СРЕЩУ ЦЕЛИЯ ЕЛИТ
ИЗБОРИТЕ В ЕВРОПА – ФРАГМЕНТАЦИЯ И НОВИ БАЛАНСИ
II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА
ПАРЛАМЕНТЪТ – ЛИПСА НА ПОЛИТИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ И МАРГИНАЛИЗАЦИЯ
ПОСЕЩЕНИЕТО НА ПАПАТА – РАЗДЕЛЕНИЕ ЗАРАДИ МИГРАНТИТЕ
ПРАВИТЕЛСТВОТО ОСТАНА В СЯНКАТА НА ПРЕМИЕРСКАТА КАМПАНИЯ
РОКАДАТА ПОРОЖАНОВ - ТАНЕВА
ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОИСКА КОНТРОЛ ВЪРХУ ЕЛИТА НА БАЗАТА НА ЗАКОНА
МЕСТНА ВЛАСТ: ГОЛЕМИТЕ ПРОЕКТИ ГЕНЕРИРАТ НАПРЕЖЕНИЕ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИКОНОМИКАТА
III. ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В КАМПАНИЯТА
ГЕРБ – КАМПАНИЯ НА АЗ-а
БСП – ФРОНТАЛНА АТАКА СРЕЩУ ГЕРБ С ВИСОК ЗАЛОГ
ДПС – ПОЗИТИВНА КАМПАНИЯ, ИСКАНЕ НА ПРОШКА, ОБЕЩАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ - В ОСТРА КОНКУРЕНЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИЯ ВОТ
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ СЕ ПОЗИЦИОНИРА КАТО АЛТЕРНАТИВА НА ОП
„ВОЛЯ“ - МАСИРАНА КАМПАНИЯ, СЛАБ РЕЗУЛТАТ
ПРОБИВ НА „ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“
ПРОЕКТЪТ СЛАВИ ТРИФОНОВ – МАЯ МАНОЛОВА
IV. РЕГИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА ДИНАМИКА
ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – ОСТАВКА НА ПРЕМИЕРА И БЛОКАЖ НА БРЕКЗИТ
РУМЪНИЯ – ВИСОКА АКТИВНОСТ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ
ГЪРЦИЯ - ЕВРОИЗБОРИТЕ СВАЛИХА ЦИПРАС, ИЗГРЯ ЗВЕЗДАТА НА МИЦОТАКИС
КИПЪР - НАПРЕЖЕНИЕТО С ТУРЦИЯ РАСТЕ
МАКЕДОНИЯ СЛЕД ПРЕЗИДЕНТСКИЯ ВОТ – ЗАЕВ ЗАПОЧНА ЧИСТКА
АЛБАНИЯ – ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА
КОСОВО – ОТНОВО НАПРЕЖЕНИЕ СЪС СЪРБИЯ
ТУРЦИЯ – СИЛАТА НА ЕРДОГАН НАМАЛЯВА
РУСИЯ – РАЗГОВОРИ СЪС САЩ И ПРОТЕСТИ В ЕКАТЕРИНБУРГ
Пълният 59-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713
Епицентър