Държавата оцени изкуствения крак на дядо Асен от с. Церово на 30 лв. месечно, голямата му мечта е да стигне 300 лв. пенсия

21 Февруари 2019 | 07:01
0 коментара
Общество

Точно преди 3 години благоевградското с. Церово влезе в националните и световни новини с тогава 71-годишния церовец Асен Канджев, който продаде магарето си, за да си плати на Горското глоба за отсечено без разрешително дърво от зеленчуковата му градина. Иска да подгрее печката, но попаднал на горския. Дни по-късно – през февруари 2016 г., за дядо Асен се заговори отново, този път в контекста на нечовешката му доброта. След като милостиви българи му преведоха по карта 4000 лв., за да компенсират глобата, той от своя страна дари събраните пари до стотинка на болно от детска церебрална парализа 8-годишно момченце от Благоевград. Даде парите и си остана на пенсийката от 180 лв.
Днес, 3 години по-късно, пенсията на дядо Асен вече е 210 лв. Получава я от януари т. г. и в нея са включени както 25-те лв. вдовишки, които получава за покойната си съпруга, така и 

НОВАТА ИНВАЛИДНА ДОБАВКА ОТ 30 ЛВ. 

Толкова му отпуска държавата заради изкуствения крак. Здравия загубил при катастрофа. Въпреки че е с протеза, в ТЕЛК – Благоевград са му определили по-малко от 50% инвалидност, отговаряща на III категория с право на работа. “По-рано тютюн гледах, жниех, сега ми е трудно тия неща да ги върша с изкуствения крак, но държавата така е преценила”, примирено обяснява дядо Асен. Ходил по съвет на съседи в София да види не може ли малко да му качат процентите, но оттам били категорични, че не може.
“30 лева отгоре не са малко, но ако можеше пенсията да е 300 лева, тогава щях да се почувствам истински щастлив”, споделя дядо Асен, когото намираме пред къщата му да се грее на февруарското слънце. Току-що си е купил 

ХЛЯБ И ТОВА ЩЕ Е ПАЗАРЪТ МУ ЗА 3-4 ДНИ НАПРЕД. 

С 210-те лева на 7-о число на месеца гледа първо да си плати сметките. През януари дал 26 лв. за ток, 12 лв. за вода и 20 лв. на козаря да пасе 4-те му козички. Чуди се откъде му се е натрупала сметката за ток, след като в дома му не се изключва само хладилникът. Чул, че дори лампичките на уредите гълтали електричество, затова изключва централно от контакта и печката, и телевизора, когато не ги ползва, а вечер дори 

ГАСИ ОСВЕТЛЕНИЕТО, ТЪЙ КАТО ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ЕКРАН ОСВЕТЯВА ДОСТАТЪЧНО СТАЯТА МУ. 

Понякога в месечните разходи на дядо Асен влизат и хапчета за кръвно, но ги пие рядко – когато реши, че се чувства зле. “Пестя от хапчетата, защото то работа като има човек, и лекарства забравя, та даже забравя да яде”, усмихва се инвалидът. Иначе в мазето има картофи, няколко буркана с домати и компоти. От козето мляко си прави сирене и масло, но за продан не му остават. Месо си купува веднъж месечно – около пенсията. Взема 1 кг кайма и запратя ръкави – задължително прави една тава мусака, после пържени кюфтета. През лятото е друго – понякога си позволява да заколи някое яренце и да сложи малко месо в хладилника. 
Дрехи не си е купувал от 2012 г., когато починала съпругата му. Износва старите. Като на инвалид държавата му дава всяка година по 36 лв. за обувки и това е единствената новост, която прибавя в тоалета си. Другият му харч е 7 лв. за кутия и половина цигари на месец. Пуши по 1 цигара на ден – и по здравословни причини, но повече по финансови. 
“Ако пенсията ми беше 300 лева,

МОЖЕ БИ ЩЯХ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА СИ КУПУВАМ КАЙМА”,

удря го на мечти 74-годишният инвалид. 
Прословутият му позитивизъм обаче явно се е пропукал, защото на няколко пъти, докато разговаряме, дядото подхвърля “Не, не живеем добре”. 
Болката му е за децата, които живеят в Испания от 2000 г. Оттогава синът и дъщерята са се връщали само веднъж – за погребението на майка им. Използвали престоя си в България, за да вдигнат II етаж на къщата. Покрили го, но оттогава той стои празен и не е далеч денят, когато, като всяко нещо, което не се използва и поддържа, ще започне да се руши, притеснява се дядо Асен. “Аз съм се сврял в едно салонче долу, че ми е по-лесно да го отоплявам с дърва, и горе хич и не се качвам, че няма какво да правя там”, обяснява дядото. 
Освен за децата, мъчно му е и за внуците – 2 момичета и 2 момчета. Те се родили в чужбина и само веднъж дошли на село през 2013 година. Говорят български, но в Церово не им харесало, и дядо им има лошото предчувствие, че едва ли някога пак ще си дойдат. 
Освен че му е откраднала децата и внуците, Испания всъщност е страната, свързана с 

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ЖИВОТА МУ. 

През 2013 г. ходил до там, на гости. Даже на самолет се качил – нещо, което не мислил, че някога ще се случи в живота му. 
“2 месеца изкарах там – през декември и януари 2013 година, отпразнувахме Нова година и рождените ни дни – моя и на двама от внуците, разгледах и Мадрид и хем ми хареса, хем исках да съм си у Церово. Децата ме караха да остана, ама аз какво да правя там? Синът работи в строителството, снахата май е в някакъв шивашки цех, ама парите им са малко и не е редно и аз да им лежа на плещите. Докато колегите им от Испания получават за тая работа по 3-4 000 евро, на българите дават по 1000 евро. Много ги мачкат. Дъщерята е по-добре, защото работи в бар, но пак не си е работа, Там е така – един работи, 4-ма ядат, 

СЪРЦЕ НЕ МИ ДАВА АЗ ДА СЪМ ПЕТИЯТ, ДЕТО ЩЕ ЯДЕ”, 

обяснява решението си да се върне на село дядо Асен.
Твърди, че в Церово му е спокойно, няма престъпност, с комшиите се погажда, не ги тормозят измамници по телефона за пари, че то и няма какво да им вземат. Преди 2 месеца даже асфалтирали улицата от площадчето до неговата къща, та сега поне не гази в кал. С протезата вече е свикнал и даже му е малко съвестно, че всяка година държавата дава за ремонта й по 3500 лв., а на 4 години му плаща и за нов изкуствен крак. И от социалните е доволен, понеже тази зима получил 500 лв. за дърва, а до миналата година сумата била 360 лв. 
В дневната програма на дядо Асен най-вълнуващата част са съобщенията, които му пращат внуците от Испания. 
“Миналата година дъщерята ми даде един модерен телефон и по него чат-пат ми пишат. Аз като получа нещо такова, 

ХОДЯ В КРЪЧМАТА ДА МИ РАЗКОДИРАТ НАПИСАНОТО, 

защото от екрана нещо ми става, почвам да се нервирам и ставам раздразнителен. То и телевизорът ме дразни. Като инвалид получих безплатен декодер и гледам безплатно телевизия, но то едно и също дават, та горе-долу го ползвам за осветление”, обяснява дядото. 
През изминалите 3 години нито за секунда не е е съжалил, че е превел на болното момченце 4-те хиляди лева. За случката с глобата му напомня само паркираното в двора до телената ограда зелено ремарке, което му подариха от ЮЗДП като компенсация за продаденото животно. Личи си, че ремаркето не се ползва – дядо Асен признава, че не му е много удобно. Пробвал един-два пъти да го закачи на мотофрезата, с която обработва градинката си в задния двор, но тя и продукцията не била толкова много, че да й е необходимо чак ремарке.
Всъщност – за онзи инцидент му напомня и самото магаренце, което Асен Канджев продаде на свой съселянин. “Идва ми от време на време на гости, аз му давам нещо да хапне и пак си отива. Вече свикнах. Друго магаре няма да си купувам – нито пари имам, нито ми трябва”, отсича старецът. 

Адвокат Теньо Тенев, собственик на единствения в страната специализиран център за рехабилитация на хора с ампутация в Бургас: В момента учим хора с протези от Разлог, Дупница и
Сапарева баня да ходят, докараха ни ги на колички,
но обещавам, че ще ги върнем по домовете им на крака

Адвокат Теньо Тенев е председател на УС на сдружение “Национален алианс за интеграция и политики за здраве и активен живот след ампутации и протезиране”, целящо да обучи хората с протези да ходят и да заживеят самостоятелен живот.

  • Адвокат Тенев, какво Ви провокира да работите с хората, които имат протези?
  • Българите с ампутиран крайник се превръщат в пленници. Аз самият съм с ендопротеза и със 74 % нетрудоспособност. И искам да помогна на тези хора, защото страната ни не успява. Запознат съм с нормативната база, понеже имам магистратура по право на Европейския съюз, но в България на практика нищо не се случва. Въпреки че имаме правителествена стратегия до 2020 г. за интеграция на хората с увредания, у нас тя си остава пожелателна. А хората са много далече от това какви права имат. Нашата дейност лека-полека се разви, защото, от една страна, имаме медицинска експертиза, от друга – правна, и с тези две оръжия помогнахме на много хора да постигнат самостоятелна реализация в обществото.
  • Каква е конкретно дейността на центъра?
  • Обучаваме хората с ампутации как да се върнат към нормалния си ритъм на живот и им разясняваме какви права имат. Отделно ги насочваме към най-добрите специалисти, с които поддържаме постоянен контакт. За това ние не получаваме никакво заплащане. Протезите, които слагаме на хората, се заплащат от социалната помощ, която се полага по Наредбата за социално подпомагане за такива хора. 99% от тези, които идват, са само на минималните си инвалидни пенсии. Голяма част нямат нито осигуровки, нито нищо… В случая е добре, че социалните помощи не са обвързани със здравните осигуровки, защото в противен случай нямаше да получават дори и тази крайно недостатъчна помощ от държавата. Понякога срещаме затруднения в издействането на помощи за подобни хора, които се лекуват или са настанени на място, което не е по адресната им регистрация. Но в това е нашата сила – оказваме логистична помощ и успяваме да решим повечето от случаите.
  • Кой е основният проблем на хората с ампутации?
  • Първият е некачественото протезиране. То е оставено в ръцете на търговски фирми, върху които липсва контрол за крайния резултат. С нищожни изключения, фирмите действат по идентичен начин – оставят на човека една протеза и му казват задължително, че е “немска” и най-добрата. После си заминават, без да се интересуват дали е годна за ползване и може ли самият човек да ходи с нея. А са длъжни да го обучат – пише го в наредбата, и това влиза в цената. Но се изготвят фалшиви протоколи за обучение, които се отчитат пред социалните служби. Тук искам да бъда безкомпромисно откровен, защото знам какво е да не можеш да станеш месеци наред от леглото, да ти сменят памперса или да те влачат до тоалетната. Това убива вярата на човека в живота и неизменно настъпва отчаянието, че никога повече той няма да живее нормално. Другият проблем е, че преди да се появим ние, в България нямаше нито едно място за специализирана рехабилитация на хората с ампутирани крайници. Допреди 3 г. имаше такава в Горна Баня, но го закриха. Няма и подготвени рехабилитатори за това. В никоя болница или санаториум не искат хора с ампутации, недай, Боже, и на двата крака. Такава е картината. 85% от хората, които получават протези, ги държат само за семейни снимки, без да ги ползват.
  • Каква е инвалидната пенсия на един човек с ампутиран крайник?
  • Хората обикновено получават инвалидна пенсия поради някакво общо заболяване – размерът й е процент от персоналната им пенсия, плюс добавка от 25 лв. Това е. С новия закон за хората с увреждания поне свалиха от плещите им бремето да ходят на 3 г. на ТЕЛК, за да видят лекарите с очите си, че не им е поникнал нов крак.
  • Колко са хората с ампутирани крайници в Благоевградска област?
  • Ориентировъчно има около 3000 ампутации в България годишно, а в Благоевградска област те са стотици, макар че за точна бройка не може да се говори, понеже повечето от тях ходят за операция в София. Любопитно е, че само в едно с. Мосомище хората с ампутирани крайници са 5-има, което е страшно много. В момента в нашия център имаме трима инвалиди от Дупница, Разлог и Сапарева баня. Всички те са си платили само пътните разноски до Бургас, където е центърът ни. Слава на Бога, успяхме да намерим клинична пътека по Здравната каса, и хората не плащат нито за протезата, нито за обучението, нито за престоя при нас, който е 1-2 седмици, в зависимост от степента на ампутацията.
  • Какви са най-честите причини един човек да остане без крайник?
  • Почти всички ампутации са следствие от диабет или запушване на кръвоносните съдове, останалата част – от злополуки. Тук говорим най-вече за долни крайници, при горните – ръцете, повечето случаи са вследствие на различни инциденти. В България протезите за ръце са само козметични. Истинските са много, много скъпи и само единици могат да си го позволят. Държавата плаща само за елементарна козметика, а другата протеза за ръка струва над 50 000 евро.
  • Дълга ли е листата на чакащите за центъра?
  • Дълга е. Но дори 3 месеца да се наложи човек да чака, заслужава си, защото ще дойде на количка, а ще се върне у дома на крака.
  • Блока подготви: 
    ВАНЯ СИМЕОНОВА в.Струма

Добавете Вашия коментар

TOP