Доверието и адаптацията - големите теми на първокласника и семейството му
Има нещо особено мило в гледката на първокласника, който пуска ръката на майка си и тръгва след учителката. Сълзите, които напират в очите, говорят много - предстоят дни неповторими. Първи правописни букви, първи прочетени думи, нови съученици, непознати изисквания на учителката, други правила, различен режим. Всичко това е ново и различно не само за детето, за родителя и учителя също е. Всеки член в тази система има своите страхове, притеснения и въпроси. Какво да помним, за да преминем леко през тази значима ситуация?
Детето между 6 и 8 години
Физическо развитие - детето расте, големите мускули се развиват по-рано от малките и затова на децата им е по-трудно да се справят с фините движения. Уморяват се и е добре да пишат с чести почивки. Поради възможност за гръбначни изкривявания се следи стойката при учене и писане. На тази възраст детето има нужда от много движение, затова е необходимо да го има в дневния режим.
Възприятия - в тази възраст децата възприемат лесно чрез конкретен образ и онагледяване. Трудно различават сходни обекти и образи, затова могат да бъркат букви, които си приличат.
Паметта е нагледно-образна, т.е. децата помнят ярки събития, конкретни предмети и лица.
Вниманието лесно се отвлича и превключва. Децата задържат вниманието си в дейности, в които участват лично и активно. Привличат ги ярки цветове, блясък, размери. Затова е добре ученето да се разнообразява с игри.
Мисленето е конкретно-образно и ситуативно, опира се на нагледни образи и конкретни ситуации. В тази възраст се развива умението да се планират действия, да се прави програма.
В играта се появяват правила, съревнование и подкрепа. За децата е важен резултатът.
Във възрастта, на която е, първокласникът може съзнателно да си постави цел и да я постигне. В това отношение можем да му помогнем с преценката си за реалистичността на целта и с изработване на стратегия за постигането - стъпка по стъпка.
Децата на 7 години още не умеят да предвидят последствията от постъпките си, затова е необходимо да ги подкрепяме в извършването на различни нови дейности и спазването на правила. Задачата на родители и учители е да създадат ясни правила, да определят граници, да наблюдават спазването им, защото това дава сигурност и спокойствие на децата. Създаването на дневен ритъм носи предсказуемост и доверие към това, което предстои.
По отношение на общуването с връстниците, за първокласника е важен собственият успех и постижения - той не се интересува от тези на съучениците си. Това обаче не им пречи да си помагат един на друг.
Самооценка - първокласникът се самооценява, като се сравнява с връстниците и съучениците си и, разбира се, самооценката му е не реалистична. Ще го подкрепим в изграждането -, ако избягваме негативните оценки за неуспехите му, а забелязваме и поощряваме постиженията му. Ако му показваме, че вярваме, че ще се справи, ще му дадем смелост да опитва, да греши и да се справя.
Ритуалът, преходът, процесът
Когато детето тръгне в първи клас, то се научава не само да чете, пише и смята. Научава се на нещо много по-голямо - че уменията и постиженията се случват чрез ежедневна постоянна работа, за дълъг период от време, постепенно и плавно. От възрастните в неговия живот зависи какви нагласа и отношение към процеса на овладяване на умение и постигане на успех ще развие. От нас (защото сме най-важните в света му) зависи кой начин ще избере детето - трудния, лесния, забавния, интересния, тежкия, скучния. Който усвои, този ще използва в живота си.
Какво още е ново за първокласника? Ролята - той вече е ученик. В тази своя роля ще усвои навици за учене и за организиране на времето. Ако го подкрепим в създаването на това умение, ще му помогнем в създаването на стратегия за баланс между учене, работа и почивка, а това както знаем, е формулата на успешния и развиващ се съвременен човек.
Нищо не става отведнъж и не е за постоянно - казано с други думи, ученето е процес, овладяването на знание и развиването на умение става с полагането на ежедневни усилия. На родителя и учителя ще е нужно много търпение и себевладеене ежедневно да помнят това. Няма да е лесно... Танцът между подкрепата и натиска е съблазнителен. Но да не забравяме, че когато подкрепяме детето в процеса на учене, развиваме неговата нагласа за справяне. Когато осъществяваме натиск и искаме от него постижения, тогава му отправяме посланието: “Не си достатъчно добър, некомпетентен си“.
Пространството и начинът на учене
За да улесним прехода от “дни с игра” към “дни с учене и игра”, може да оставим в стаята на детето кътче за игра и да създадем заедно с него място за учене. Така то ще е спокойно, че играта не му е отнета, че нея също ще я има в дните на учене, че ще може да прави и двете. Има деца, които учат добре като редуват игра и учене. Има такива, които се справят като редуват почивка и учене. Други се нуждаят от тишина, на трети не им пречи музиката и шумът. Как ще учи вашето дете, зависи от темперамента и нуждите му - важното е да му е интересно и да има успешен резултат.
Дневният режим
Той помага на детето да учи добре и да се чувства спокойно. Нека детето да знае кога учи, играе, посещава други дейности (спорт, занимания с изкуство, език), кои и какви са домашните му задължения (оправяне на стаята, дрехите, ученическата чанта, помагане в кухнята). Времето за лягане и времето за ставане са отговорност на родителите. Те преценяват колко време е нужно на детето да се наспи, за да е спокойно и бодро. В колко часа е нужно да се събуди, за да може да се разсъни, извърши сутрешния тоалет, закуси и тръгне спокойно към училище.
Говоренето на един език
Ще мине време, докато родителите, детето и учителят изградят връзка на доверие и заговорят на един и същ език. Опитът е показал, че това е възможно. Всеки от нас поне веднъж в живота си е разбрал, че гради своя авторитет, когато уважава чуждия.
Борянка БОРИСОВА, психолог