Дончев представи Националния план за възстановяване на България - ето какъв е

30 Октомври 2020 | 15:24
0 коментара
Бизнес

Основният замисъл на пакета инструменти „Европа от следващо поколение“ е не само да даде отговор на кризата и да помогне на държавите членки да се справят с пандемията. Стратегическата му цел е след пандемията, след кризата тези средства да бъдат инвестирани по такъв начин, че да създадат дългосрочни предпоставки за растеж. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

Той припомни, че бюджетът на Европейския съюз – т.нар. многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. е над 1 трилион евро.

„В средата на тази година европейските лидери имаха и мъдростта, и смелостта да предвидят специално нарочно финансиране за борба с последиците от пандемията с COVID-19, икономическата и социалната криза, свързана с нея. 1/3 от тази сума са средства за т.нар. кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика. В отговор на кризата Механизмът за възстановяване и устойчивост, пакетът инструменти, известен като „Европа от следващо поколение е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. грантове, безвъзмездно финансиране и 360 млрд. достъп до кредити, разбира се, ако съответната държава-членка пожелае да ги използва. Видно е, че става дума за огромен ресурс – 75 % от обичайния европейски бюджет. Той трябва да бъде инвестиран в относително кратък период от време. Това е шанс за Европа. Беше едно добро решение, което България не просто подкрепи, България участваше във вземането на това решение“, подчерта Дончев.

Вицепремиерът допълни, че в рамките на механизма „Европа от следващо поколение“ има цял набор от инструменти.

„Имаме допълнително финансиране в рамките на съществуващите оперативни програми, допълнително финансиране по т.нар. „Зелена сделка“ или Фонд за справедлив преход. Имаме и нарочно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. България има много добре известни предизвикателства, необходимост от продължаващи реформи в редица публични сфери: публични администрации, социална сфера, образование. Имаме огромни нужди от още инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-енергоефективен, за да бъда по-конкурентоспособен, да смени машинния си парк и оборудването си така, че да може да произвежда продукция с по-малко разходи. Нуждите на базисната инфраструктура: пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, се оценяват на десетки милиарди евро. От ключово значение е българската икономика да стане по-конкурентоспособна, но не само произвеждайки повече, а правейки усилия производството да бъде с по-висока добавена стойност““, посочи той.

По думите му това е била националната задача на България преди началото на кризата.

Въпреки ефективната работа на мярката 60/40, има риск от увеличаване на безработицата. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

„През 2021 и 2022 г. България отделя и ще отделя близо 2,4 % от БВП за справяне с пандемията и непосредствена подкрепа на хората и компаниите във върлуващата икономическа криза. Това, обаче, са мерки за спасение. Това не са мерките, които ще доведат до дългосрочни предпоставки България да се върне по пътя на растежа. За да успеем в това начинание, на нас ни е необходима комбинация от инструменти: инвестиции от националния бюджет, инвестиции от традиционните инструменти по кохезионната политика, оперативни програми, програма за развитие на селските райони и фокусирани инвестиции по Плана за възстановяване и развитие“, допълни той.

Вицепремиерът обясни, че планът не е самостоятелна реалност, а само част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес.

„Трябва да отделим малко време да маркираме и опишем съществуващите вече инструменти, за да не изглеждат усилията ни, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост като фрагментирани или несъответстващи на 100 % на нуждите. Когато говорим за програмния периода 2021-2027 г., е редно да напомним, че България ще разполага почти с 18 млрд. лв. без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез добре познатите на всички оперативни програми. Близо 4 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони и близо 10 млрд. по линия на директните плащания“, напомни той.

Добавете Вашия коментар

TOP