"Дойче веле": Между Скопие и София – недоверие и стереотипи за "дълбоката държава"

13 януари 2021 | 23:14
0 коментара
"Дойче веле": Между Скопие и София – недоверие и стереотипи за "дълбоката държава"

Нон-пейпър, план за действие, обмен на коментари, пътна карта за по-нататъшни действия и сътрудничество, има анекс, няма анекс ... Колкото изяви, толкова различните термини следват опитите на Скопие и София да разрешат спорните въпроси. В интерес на процеса информацията от срещите и обмена на предложения са доста оскъдни. Специалният пратеник на македонското правителство за България Владо Бучковски заяви пред българските медии, че "трябва да създаде доверие между правителствата и народите на двете страни", пише македонската редакция на Deutsche Welle, цитирана от Агенция "Фокус".

"Колкото и интензивни да са моите пътувания и срещи, очевидно е, че двете страни са заинтересовани да не замразяват отношенията или да общуват само чрез медиите и посредници. Близостта ни като две нации и две държави с общи моменти в миналото и общ поглед към историята ни кара да предприемем стъпки за намиране на решение и такива работни срещи са стъпка към това решение", каза Бучковски.

Докато Бучковски говори за доверие, други се съмняват, че то ще бъде изградено по една причина - „дълбоката държава в Македония“. Терминът, използван от бившия македонски премиер Любчо Георгиевски в интервю, дадено за българска медия по-рано , сега се използва като аргумент за недоверие към Скопие. Професор Кирил Топалов, член на българския екип в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, заяви пред БНТ, че очакванията му не са големи, тъй проблемът, който съществува между двете държави, не може да бъде разрешен с едно, две или пет посещения на специалния пратеник. Той вярва, че решението на проблема е подкопано поради вкорененеата неискреност на дълбоката държава.

"Държава, която се управлява от дълбока държава, т.е. от службите, в която всичко се контролира и ръководи, по никакъв начин не може да бъде честна", каза Топалов.

Меко присъствие

Според изявления и анализи на публични личности в българското общество, България остава със същите изисквания и очаквания от западната си съседка, но вероятно ще промени стратегията си - тя планира да компенсира пропуснатото в миналото в областта на образованието, културата и медиите. Това е стратегия за преход към така нареченото „меко присъствие“, особено след забележките, че в Северна Македония няма българска телевизия, факултет и, че българската позиция изобщо не се чува и не е известна. Вече има предложения България да инвестира в истинска информация, а не да я продава. Кирил Вълчев, юрисконсулт в българската информационна агенция БТА, пише, че продуктите на агенцията трябва да станат достатъчно финансирани от бюджета, така че да не се налага да се продават, а да се разпространяват безплатно, за да достигнат до възможно най-много потребители, в интерес на истината за българската позиция.

„Неразбирането на българската позиция по отношение на преговорите с Европейския съюз на Северна Македония показва, че българската държава трябва да използва националната информационна агенция много по-активно, освен дипломатите, за да обяснява позициите си пред света. Това не означава пропаганда, а честно, навременно и пряко представителство на България в чужбина, където благодарение на програма на английски език БТА пристига най-бързо и често е единствената, която пристига. Нелепо е да се продава това на чужди медии, защото България търси присъствие в авторитетните медии, за които рядко представлява интерес, а не обратното. Нелепо е също, с цел дофинансиране, с не толкова много пари, БТА да продава своите емисии на чуждестранни посолства, защото поради това около една пета от тях се отказват от най-чистия източник на информация за България и по този начин не успяват да разберат иначе "ясните послания като това в случая със Северна Македония - България призовава Скопие да остави мъртвите да бъдат такива, каквито са се самоопределили, без да пречи на живите да се самоопределят", пише Влчев, цитиран от български вестник.

Силата на невежеството

Въпреки че понастоящем остава впечатление, че напрежението намалява, зад кулисите се прави опит пламъкът в разговорите да продължи, за да не изгасне.

Професорът и бивш посланик на Македония в София Георги Спасов смята, че и двете страни се нуждаят от бързи резултати.

"Македония би искала да предприеме стъпка, която би позволила на България да отмени ветото си при започване на преговори с ЕС. А партиите в управляващата коалиция на Борисов биха искали, ако е възможно, преди парламентарните си избори през март тази година, да докажат, че с вето и силен натиск са успели да накарат македонското правителство да приеме поне част от онова, което смятат за историческо истината в произхода на македонската нация език. И двете страни са заинтересовани да демонстрират пред останалите членове на ЕС, че диалогът по спорните въпроси не е прекъснат и че и двете страни полагат усилия за сближаване на позициите", каза Спасов.

Предвид исканията на българската страна, изпратени в обяснителния меморандум до членовете на ЕС, според Спасов няма възможности за сближаване по спорните въпроси преди изборите в България, нито София да махне бариерата, за да започнат преговори. В състояние на реална стагнация на процеса се очаква Република Северна Македония, като заинтересована страна за влизане в ЕС, да предприеме определени стъпки, като изпрати някакъв план за действие и времеви план за реализиране на разпоредбите на споразумението. Целта е да се възстанови доверието в България и да се потвърди, че двете страни могат да преследват своите интереси в рамките на определен период от време, без да изменят или допълват споразумението с каквито и да било приложения.

„Но официална България и партиите в управляващата коалиция там, въпреки че твърдят, че България е най-заинтересованата държава-членка за присъединяване на Македония към ЕС, влизат във филма, за да демонстрират „арогантност на властта“. Те вярват, че като член на ЕС с право на вето върху влизането на други членове, имат силата да „цивилизоват, опитомяват“ кандидати като Македония, да ги направят послушни да приемат като истина само тяхната история за произхода на света и нациите, да се подчиняват на исканията им и по този начин да задоволяват „психологическата си потребност“ - както сенатор Фулбрайт ще заключи в своята работа „Арогантност на властта“ - че те са по-голяма, по-добра и по-силна нация от другите. В определени моменти лидерите на такива държави издигат своите политически цели до нивото на мисиии считат за свой свещен дълг да постигнат поставените цели с всички средства, с които разполагат. „Но често“, казва Фулбрайт, държави, които демонстрират арогантност на властта към по-слабите, в някакъв период са били победени и до известна степен демонстрацията на сила служи за възстановяване на тяхната „загубена гордост“, каза бившият посланик в София.

Спасов вярва, че въпреки желанието на Скопие за бързо членство в ЕС, трябва да стане ясно, че това ще бъде бавен и болезнен процес, в който трябва да страната да се въоръжи с мъдрост и търпение, с дългосрочно желание за подобряване ситуацията вътре в държавата и отношенията между гражданите на двете страни. Но когато сме изправени пред арогантността на силата на една от съседните държави и на някои политици в нея, според него не е лошо да се покаже „силата на игнорираните“, която отрезвява и ги поставя на мястото, което им се полага.Епицентър


Добавете Вашия коментар!