Д-р Апостол Георгиев: Болестта на Крон протича по-тежко при пушачи

12 септември 2019 | 08:05
0 коментара
Д-р Апостол Георгиев: Болестта на Крон протича по-тежко при пушачи

Д-р Апостол Георгиев е специалист по гастроентерология. Завършва Медицински институт “Ив. П. Павлов”, град Пловдив през 1981 г.

Има придобити специализации по вътрешни болести, гастроинтестинална ендоскопия, гастроентерология, интервенционална и доплер ехография.

Започва практиката си като ординатор в гастроентерологичното отделение към Окръжна болница- Сливен, след това като ординатор и старши ординатор в гастроентерологичното отделение на МБАЛ “Пловдив”. От 2004 до 2010 г. е завеждащ на същото гастроентерологично отделение. От януари 2010 г. е завеждащ на гастроентерологично отделение в частна болница в Пловдив.

- Д-р Георгиев, отчитате драстично повишаване на възпалителните чревни заболявания през последните години. Какви са причините за това, според вас? Кои от чревните заболявания заемат първите места в този списък?

- Преди 30 години болестта на Крон беше рядко заболяване и почти не се познаваше у нас, докато в Западна Европа, Скандинавия и САЩ Синдромът на дразнимото черво (IBD) бе широко разпространен и често с тежко протичане. От около 20 г. болестта на Крон прогресивно зачестява, като през последните години новите случаи са повече от тези на язвен колит. Причините, най-вероятно, са във все по “западния” начин на живот, значителното ниво на стрес, употребата на хранителни продукти с различни химически добавки. Всичко това се отразява на имунните процеси в чревния тракт. От друга страна, сега болестта се познава по-добре от колегите, колоноскопията вече е широко разпространена и диагностиката е подобрена.

- С какви симптоми се проявява Синдромът на дразнимото черво? Какви изследвания прилагате за уточняване на диагнозата?

- Синдромът на дразнимото черво (IBS) е най-честото функционално гастроентерологично заболяване. Протича с разнообразна клиника - коремна болка или дискомфорт, подуване на корема, промяна в ритъма на дефекация и в консистенцията на изпражненията, облекчаване след дефекация, чувство за недоизхождане, слуз. Често има извънчревни оплаквания, като нарушения в съня, отпадналост, тревожност, депресивни състояния.

При ендоскопия не се намират морфологични промени в колона.

За да не се извършват излишни колоноскопии, при пациенти с начало на оплакванията под 50-годишна възраст е достатъчно да се изследва фекалният калпротектин. При IBS той е нормален.

- Какво е лечението?

- Лечението е със спазмолитици, пробиотици, корекция на храненето. Често се включват антидепресанти и седативи.

Д-р Апостол Георгиев

- Какво отличава болестта на Крон от останалите възпалителни чревни заболявания и по-специално, от улцерозния колит?

- И двете заболявания са автоимунни с неясна етиология. При язвения колит възпалителният процес е дифузен, засяга само лигавицата на колона

Започва от ректума и е с тенденция при всеки тласък да ангажира проксимални отдели на колона. Много рядко обхваща и илеума.

При болестта на Крон възпалението ангажира цялата чревна стена със склонност за фистулизиране в околните тъкани и органи. Чести са стенозите. Засягат се отделни сегменти на чревния тракт, като между тях лигавицата е нормална.

Може да засегне всеки отдел на чревния тракт - от устата до ануса, като ангажирането на илеума е много често

- Кои са съвременните методи за лечение на заболяването?

- Съвременното лечение е т.нар. биологична терапия с анти-TNF препарати. Използват се при средно тежки и леки форми на IBD, както и при липса на ефект от стандартната терапия.

- Посочвате, че тези заболявания се диагностицират късно. Каква е причината?

- Наистина, възпалителните чревни болести (IBD) се диагностицират късно. Особено това се отнася за болестта на Крон. В 30-40% от случаите Крон започва със симптоми, идентични с тези при Синдрома на дразнимото черво. Това води до продължително симптоматично лечение преди извършването на илеоколоноскопия. Най-лесно този проблем се решава с изследване на фекалния калпротектин. Положителният резултат изисква колоноскопия със задължително оглеждане на терминалния илеум. При язвения колит е по-лесно - наличието на кървава диария води до по-бърза ендоскопия и диагноза.

Какво представлява неинвазивният тест за диферинциална диагноза и за проследяване на лечението? При кои пациенти е ефективно прилагането му?

- Калпротектинът е протеин, намиращ се в голямо количество под формата на гранули в цитоплазмата на неутрофилните гранулоцити, моноцитите и активираните макрофаги. При възпаление на чревната лигавица настъпва дегранулация и той попада в чревния лумен. Количеството му е пряко свързано с активността на възпалителния процес. Изследва се във фекална проба. Използва се основно за отдиференциране на чревно възпаление от функционални нарушения в чревния тракт и за проследяване ефекта от лечението на IBD.

Повишените стойности на фекалния калпротектин не поставят диагноза, затова е задължително извършването на колоноскопия. Стойностите се покачват при IBD, дивертикулен колит, микроскопски колит, глутенова ентеропатия, при употреба на НСПВС. Стойности под 50 микг/кг не изискват ендоскопия. При резултати от изследването над 300 микг/кг - ендоскопията е задължителна. В т.нар. “сива зона” - между 100 и 300 мкг е необходим контрол след 1-2 месеца.

- Кога няма как да се избегне колоноскопията? Доколко, със съвременните методи се избягват болката и дискомфортът при провеждането й?

- Колоноскопията е задължителна, когато има алармиращи симптоми - анемия, консумативен синдром, кръв в изпражненията, неясен фебрилитет, при фамилност с КРК, при поява на оплакванията при възраст над 40-50 г, при висок фекален калпротектин. Изследването вече се извършва почти навсякъде с венозна анестезия, така че болката и дискомфортът отпадат.

- Каква информация в повече дава това изследване?

- Колоноскопията позволява директен оглед на чревната лигавица, вземане на материал за хистология и е златен стандарт при диагнозата на IBD.

- Може ли да се говори за профилактика на възпалителните чревни заболявания? Възможно ли е да върнем баланса на чревната микрофлора и това да намали риска от тези заболявания?

- IBD са автоимунни заболявания с неизвестна етиология, така че за истинска профилактика не може да се говори. Болестта на Крон е по-честа и по-тежко протича при пушачи. Може да се очаква, че нормалната микрофлора намалява риска от развитие на IBD.

- Кои от чревните възпалителни заболявания са най-опасни? До какви усложнения може да доведе неглижирането им?

- И болестта на Крон, и язвеният колит са хронични заболявания, протичащи с периоди на ремисия и на обостряне. И при двете са възможни тежки усложнения, които да доведат до фатален край. За болестта на Крон това са дълбоки пенетрации с абсцедиране, фистулизиране в съседни органи, стеноза. Често те налагат многократни оперативни интервенции.

Язвеният колит може да протече фулминантно, с тежки токсоифекциозни усложнения, с токсичен мегоколон, перфорации, масивни кръвозагуби. Тези усложнения изискват спешно оперативно лечение - обикновено с проктоколектомия.

Милена ВАСИЛЕВА /zdrave.to


Добавете Вашия коментар!