Царя на баничките Димитър Бакалов затвори 5 от обекти за производство на хляб и закуски в Благоевград
Благоевградският бизнесмен Димитър Бакалов, известен в Югозапада, като Царя на баничките, с верига от обекти за производство на хляб и закуски, рязко сви бизнеса си в резултат на ограниченията, наложени като мерки срещу коронавируса. Бакалов е сложил катинара на пет от обектите си и в момента само 3 от тях продължават да работят.
Димитър Бакалов, който има 40-годишна бизнес история зад гърба си коментира за извънредните обстоятелства и проблемите, с които се сблъскват работодателите:
"В момента са отворени само обектите ми, които отговарят на новите изисквания – да имат гише и специално разрешително за производство. Няма какво да правим, принудени сме да затваряме, още повече че ситуацията няма да се промени в близките 2-3 месеца. Времето до вдигане на ограниченията е много далече, пикът на разпространение на вируса в България още не е дошъл, после трябва да изчакаме броят на заболелите да тръгне надолу и едва след това заразата да се излекува окончателно. Поне до края на април според мен няма да стигнем пика. Заради затварянето на обектите ми се наложи да съкратя 15-20 души, но вероятно скоро ще оставя само един обект да работи, защото днес (б.р. вчера) разбрах, че от РЗИ са поставили още някакви допълнителни изисквания. Очертава се и него да затворя, защото не си струва за един обект да държа хора, транспорт, счетоводители, касови апарати…
По-страшното е, че пандемията ще отмине, но нашият град умира. Ние спираме да работим не само заради пандемията, от месеци насам нещата в Благоевград изобщо не вървят, защото няма хора. Аз съм продавал по 500 закуски сутрин от 6.30 до 8 часа, сега за този отрязък минава да купи само един! И няма оправяне като цяло за бизнеса, идва момент да обявим фалит и всички да пратим на борсата. Това е! Звучи ужасно, но е факт и нищо не можем да направим.
Паралелно с производството на закуски фамилията ми имаме и ферма с животни, които целогодишно са на ясла. Проблем за тях с храната нямаме, защото сме се запасили, но пък пазар няма за продукцията ни. Всичко е затворено, а в големите супермаркети не можем да влезем, защото за тях трябва да имаш голяма мандра, а ние не сме такава. Особено в нашия град и като цяло в региона положението е отчайващо.
Мерките, които коментират от правителството за справяне на бизнеса в ситуацията на криза, важат за големите градове, в които ходи Бойко Борисов – София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен… Там има развитие, там се правят предприятия, там хората работят. Тук нищо не се случва.
Само помислете какво е да се подпомогне бизнесът с 60% от заплатите на работниците?! Хайде да го сметнем: на минималната заплата това са 360 лв., а аз трябва да доплатя около 250-300 лв. за осигуровките, в това число дела на работодателя и на работника, защото ако той не е на работа, какво ще покрие?! Ако от тези 260 лв. ти му вземеш парите за осигуровки, дали ще ти даде?! Това означава, че ти трябва да му дадеш тези 250 лв. и да му допълниш заплатата с още 250 лв., стават 500 лв. На 20 души това са 10 000 лв. на месец, за 3 месеца – 30 000 лв., а държавата ще ти даде смешните 900 лв. на работник! Такава помощ е малко измислена. Аз не искам помощ от държавата, искам държавата да направи така, че градът ни да живее. Техният кмет, на ГЕРБ, за 8 години унищожи града и сега аз за какво да искам помощ – да не работя и да ми дават пари ли?!
Главният прокурор щеше да разследва защо, но нищо не прави. Щяха да разследват и бившия кмет защо изгони всички инвеститори и бизнес от града, колко имота е купил не само в България, а по цял свят, с колко пари и с колко коли излезе от управлението, но кой го разследва – никой! И никой нищо не говори и не пише по тези теми.
Като премине тази пандемия, хората ще тръгнат навън и лека-полека ще започнем и ние да работим, но градът е със затихващи функции, това е страшното. Няма хора, в Благоевград останаха само възрастни, които не излизат и не харчат. Всичко по-младо сутрин се качва на колите си, на рейсовете и тръгва към София на работа. Вечер се прибират при семействата си и почти не излизат навън. Вечерно време аз правех по 500-600 лв. оборот, сега правя едва по 30 лв. и ще затворя. Нощна смяна няма да имам, най-много да я оставя в събота, когато има някаква дискотека. Преди работеха 20 дискотеки, сега е една и тя е наполовина пълна. Всичко умира и не знам защо никой не реагира и не взима мерки да се спре този процес. Само аз от бранша алармирам, но никой не иска да ме чуе. Градът ни умира и Борисов и правителството трябва да предприемат държавнически мерки да стопират този процес с насочване на чуждестранни инвестиции за бизнес тук, а никой не прави нищо! И това е политика на държавата.
Държавата събира целия бизнес в София: от Дупница едно 5000-6000 работници отиват в столицата, от Перник са сигурно 15 000-16 000, от Благоевград едно 2000-3000 също, това са все кадърни хора и целта е малките градове да се съсипят. Нали ходим по Европа и гледаме какво правят там, във всяко малко градче има по 1-2 предприятия. Ще мине пандемията и ще видим колко работещи фирми ще останат в този град. Аз развивам от 40 г. бизнес тук и ме боли за Благоевград.
Ще ви разкажа нещо – 12 работници от централната ми фурна са в Лондон и преди няколко месеца една от жените си беше дошла във ваканция. Дойде да се видим и ми казва: „Шефе, ела в Лондон, ние сега чистим къщи, ако отвориш обект, идваме всички при теб на работа“. 12 човека са това, с тях сме работили, яли и пили по банкети заедно, доволни са били и сега ме карат да изнеса бизнеса си. Ако бях само с 10 г. по-млад, сигурно щях да го направя и да замина и аз. Хайде, моето време си отиде, но за младите хора няма нищо в града. Аз каквото съм направил, съм направил, име създал – не създал, няма значение, но не може един 120-хиляден град да се унищожи.
При мен бяха денонощно опашки, по 4-5 студенти съм имал непрекъснато на работа, а сега и ЮЗУ почти го затвориха. В университета (нали и той е държавен) от 12 000-13 000 студенти останаха 4500, които идват само за подписи и изпити и си тръгват. Проблемът е, че всички виждат какво се случва, но никой нищо не прави!
Като строяха магистралата в отсечката срещу бензиностанцията при полигона, на изхода на Благоевград, където е стопанството ми, видях, че изсипват земята от изкопите в коритото на р. Струма и тя започна да се премества към моя имот. Обадих се на „зеления телефон” на Регионалната инспекция по околна среда и водите. Дойдоха двама и започнаха да ми правят проверка дали имам вода, откъде я взимам, дали имам септични ями, какви са те, да ги видят… всичко. Аз им показвам отсреща строителите: „Вижте, изсипват земя и напълниха коритото на реката, 25 метра навлязоха в нея, при едно прииждане на водата тя ще отнесе всичко, защото навлезе с 8 метра в моя парцел“. Качиха се на колата и след малко се върнаха с отговор: „Работниците не знаят в коя фирма работят“. Така ми направиха на мен протокол от 4 страници, в който описаха, че имам всичко, и си тръгнаха. Ето така работят институциите по сигнал на гражданите! Никой не го интересува, че на фирмите е платено да извозват тази земя някъде, а те не го правят, за да си приберат парите за сметка на опасността, която създават.
Друг пример ще дам с жена ми, която работи в съда и с две дипломи за висше образование е на 630 лв. заплата. Колежката й със средно образование, с която работеха бюро до бюро, се премести със семейството си в София, където на същата длъжност получава 1800 лв.
Скоро с приятел бях до Гоце Делчев и видях, че този град все още е жив, работят много повече хора. Тенденцията обаче и там е заминалите по чужбина вместо да инвестират в домовете си тук, да изтеглят семействата си. И след 5-6 години и този град ще стане като Благоевград.
Сегашните управляващи разделиха хората, районите, всичко. Оставиха цяла Западна България в упадък и това е тенденциозно замислено. Резултатът е налице: районът обезлюдява, а целият клас на внука ми, които сега завършват, се готвят да заминат за чужбина. Всички, с изключение на едно момче. Това е страшната истина, не пандемията!”.