Божествената Нова година за дъновистите започва на 19 август

По традиция големият събор на последователите на Дънов – „Бялото братство” – се прави край петото езеро на Рила – Бъбрека на 19 август, по стар стил Преображение Господне.

Тогава става „събор на Слънцето с представители от всички планети”, обяснявал на учениците си Петър Дънов.

„За 19 август – съборният ден – ще се приготвите като за Великден. Ще се измиете, ще се облечете с най-хубавите си дрехи – бяло палто и бяла шапка”, учел той последователите си. Чисто облечени те играят паневритмия – танцът, в който се съчетават ритъм, музика, движение и мисъл. Ангелите нямат петна по дрехите си, затова внимавайте да сте като тях, предупреждавал Петър Дънов.

Всяка година членове на „Бялото братство” играят паневритмия на платото край езерото „Бъбрека”. И тази година са дошли последователи на учението от много места по света: Русия, Полша, Англия, Шотландия, Швейцария, Италия.

По традиция за посрещане на изгрева на слънцето се събират близо две хиляди души. Ритуалът включва движения, музика и стихове. Музикантите се разполагат в центъра на кръга. Включените музикални инструменти също не са ограничени, но с предимство се използва цигулката. Според последователите целта на танца е постигане на хармония с природата, Бог, Вселената. Играе се в кръг, а танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка.

Паневритмията има три дяла. Първият съдържа 28 упражнения, вторият се нарича „Слънчеви лъчи”, а третият – „Пентаграм”. Запознатите с тази духовна наука разглеждат паневритмията като духовна практика, повлияваща благотворно физическото и духовното здраве чрез създаване на пълноценна връзка между силите на Духа, душата и тялото на човека. При практикуването й човек черпи от живите енергии на природата и влиза в синхрон с природния ритъм. Паневритмията съдържа дълбока философия – в нея чрез движение и музика са изразени ключови моменти от психическото и духовното развитие на човека. Тази практика е средство за самоусъвършенстване, разширение на съзнанието и придобиване на добродетели.

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителят или Беинса Дуно е българин, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство” и окултизъм и което е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му – дъновисти. Последователите му се наричат ученици на Всемирното Бяло Братство.

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. (29 юни стар стил, Петровден) в България – тогава официално част от Османската империя, село Хадърча, (днес Николаевка), област Варна. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
[Свързано изображение]
През август 1888 г. Дънов заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. През есента на 1892 г. започва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.

През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.