Бивш агент на ДС и 2 мандата депутат от БСП източва държавните железници над 15 години
Разчита ли ръководството на „БДЖ-Кончар” АД само на договор от преди 20 години, за да съществува? Или целта му е по сериозна, заобикаляне на Закона за обществени поръчки? Отговорите на някои въпроси са еднозначни, но остават няколко с отворен отговор: Кой има сметка от всичко това, което се случва? Еднолични ли са всички тези действия от страна на изпълнителния директор на „БДЖ-Кончар” АД Гинчо Маринов Павлов или получава указания за това свое поведение? Дали пък неговата цел не е ремонт на локомотиви чрез заобикаляне на ЗОП? Какви са целите на различните медийни нападки?
Над 15 години бивш агент на ДС е несменяем изпълнителен директор в „БДЖ-Кончар“ АД. Професионалното развитие на Гинчо Павлов започва с преподавателска дейност, по-късно става и училищен инспектор докато е агент на ДС, може би на това се дължи това издигане в кариерата. След промените е депутат от БСП в два последователни мандата (36-то и 37-то Народно събрание) в периода 1991-1997 г., зам.-председател на Отечествената партия на труда и на Общонародния комитет за защита на националните интереси през 90-те години на ХХ век. Кариерата на бившия учител достига връх през 2001 г. когато застава начело на „БДЖ-Кончар“ АД като изпълнителен директор.
Проверка в търговския регистър показва, че зад част от акциите на главния акционер в „БДЖ-Кончар“ АД стои семейното дружество на изпълнителния директор Гинчо Маринов Павлов, сигурно това е причината за гласуваното доверие да седне на този пост. Семейният подход той прилага и при назначенията в смесеното българо-хърватско дружество, в което финансов директор е брат му, счетоводител е съпругата му, за племенниците си също е намерил подходяща длъжност.
Има ли конфликт на интереси при тези роднински връзки или единствената цел е еднолично управление на дружеството? Основната търговска дейност на „БДЖ-Кончар“ АД е свързана с изпълнението на един единствен договор за ремонт на локомотиви, собственост на националния железопътен превозвач. Въпросният контракт е подписан през 1997г между БДЖ ЕАД и КОНЧАР ЕЛЛОК Загреб, Хърватия, който към днешна дата е с 12 анекса. Последното удължаване на договора е от далечната 2007 г. Това е и периодът, в който БДЖ се намира в изключително трудно финансово състояние. Дружеството по това време не може да се разплаща към своите кредитори, доставчици и дори към своите служители. Една година по-късно, в края на 2009 г. БДЖ е със задлъжнялост от 849 млн. лева към различни институции. Тук изниква въпросът – Било ли е необходимо да се подписва Анекс 12? Имайки предвид, че дружеството от една страна е в тежко финансово състояние, а от друга – чрез него се договаря ремонт на 5 броя локомотиви тип Серия 46 на стойност над 5 млн. евро. Интересното в случая е, че тези локомотиви са мощни, предназначени са да возят товарни влакове и с голям разход на енергия, което ги прави не рентабилни за превозвача „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД.
През 2012 г. ръководството на БДЖ прави опит да прекрати това безумие и уведомява „БДЖ-Кончар” АД за отпадналата необходимост от тези 5 локомотива. Освен това държавното дружество настоява за прекратяване на търговските отношения между двете фирми, защото от 2001 г. са настъпили промени в законодателството в България съгласно изискванията на Закона за обществени поръчки. И това действие от страна на БДЖ не води до резултат, нито опитите на държавното дружество да сключи договор за наем с „БДЖ-Кончар” АД. Защото всички сгради и терени и други активи, които се ползват от „БДЖ-Кончар” АД за неговата дейност са еднолична собственост на БДЖ-Пътнически превози. Те се ползват абсолютно неправомерно от „БДЖ-Кончар” АД, тъй като договорът за наем е прекратен преди 6 години или по-точно – към 24.05.2012 г.
Към днешна дата „БДЖ-Кончар” АД дължи на БДЖ-Пътнически превози сумата от 3 110 000 лева. Тази сума е засвидетелствана не само в кореспонденция между двете дружества, но и пред компетентните органи. С тази сума семейната фирма на г-н Гинчо Маринов Павлов (агент „Пенев“) се е обогатила неправомерно от държавното дружество „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Намиращо се в един омагьосан кръг, държавното дружество е потърсило своите права по съдебен ред. След тези действия на националния превозвач да се защити, чрез типично агентурски подходи Гинчо Маринов Павлов започва медийни нападки в публично пространство, целящи компрометиране ръководството на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и други държавни институции с цел продължаване източването на държавното дружество и преливането на значителни средства в семейната му фирма. Тиражират се обвинения към БДЖ-Пътнически превози за задължения към „БДЖ-Кончар” АД, но те са напълно не основателни. Документите показват точно обратното.
Какви са целите на тези обвинения и кой има сметка това да се случва?
Причината е една – управляваното от Гинчо Маринов Павлов дружество да продължи да извършва ремонти на локомотиви като заобикаля ЗОП. Защо е необходимо всичко това? Отговорът на този въпрос е много прост – „БДЖ-Кончар” АД не притежава сертификат за ремонт на локомотиви и не покрива условията за участие в обществени поръчки. По тази тема защитната реакция на бившия агент бе същата, медийни престрелки, но този път към Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”. В тях той твърди, че умишлено не се издава този документ на българо-хърватското дружество.
Потърсихме отговори в ИА „Железопътна администрация” дали „БДЖ-Кончар” АД притежава сертификат за ремонт на локомотиви съгласно българското законодателство. Защото е редно, дружество създадено с тази цел да бъде сертифицирано за извършване на тази дейност. Такива са изискванията на националния орган за безопасност в железопътния транспорт.
От там ни отговориха: „От „БДЖ-Кончар” АД подадоха документи на 21.03.2016 г. за издаване на сертификат на лице, което изпълнява функция по поддръжка. След направен анализ на документите от експерти на Агенцията беше установено, че част от тях липсват, не е уточнен обхвата по отношение на функциите, за които се отнася кандидатурата, трябва да се представят актуални към датата на заявлението документи и др. За всички тези факти дружеството е уведомено в писмена форма много кратно, вкл. е проведена среща с ръководството на „БДЖ-Кончар” АД, но това не доведе до представянето на необходимия набор документи и доказателствени материали съгласно националното законодателство.
В тази връзка и поради неспазване и на неколкократно даваните му срокове от ИАЖА на 26.06.2017 г. е издадена заповед за отказ за издаването на сертификата за изпълнение на функция по поддържане на железопътни превозни средства.“ Справка за господин Гинчо Маринов Павлов - агент „Пенев“, вербуван на 16.10.1986г.
източник: БЛИЦ