96 години от рождението на Радой Ралин

23 Април 2018 | 08:06
0 коментара
Общество

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра. Това е една от крилатите мисли на Радой Ралин, който на 23 април щеше да стане на 96 години.

Димитър Стефанов Стоянов, по-известен като Радой Ралин - писател, поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата, е роден на 23 април 1922 г. в Сливен. За него поетът Борис Христов казва: "Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора".

Поетът Недялко Йорданов пък наскоро издаде книга за него. В интервю за БГНЕС той си спомни: „В “Моят Радой“ разказвам за Радой Ралин, защото малко хора познават истинския Радой. За тях Радой е сатирикът, язвителният, човекът, който смело си казва всичко. Или пък зевзекът, който върви там по улиците и трамваите и се закача с жените. Шут едва ли не. Радой Ралин беше много сантиментален, много романтичен човек. В тази книга, която реших да издам, аз публикувам почти всички писма, които ми е писал, когато бях в Бургас. Даже това е едно щастливо стечение на обстоятелствата, че аз съм в Бургас, а той в София. В писмата се вижда колко е чувствителен и сантиментален. Как си признава откровено, че ме обича, как вярва в мене. Всичко това много ме задължаваше. Радой живя много трудно. Той беше уволняван, много години без заплата, а сам отглеждаше двамата си сина. Трябваше да продаде бащината къща в Сливен, за да може да ги издържа. Когато дойде промяната получи толкова апетитни предложения да заеме различни постове, но той отказа. Той нямаше да бъде Радой Ралин, ако беше приел. Той живееше бедно, скромно и така си отиде – скромно. Беше изключителен човек тепърва трябва да се проучи какъв беше.“ Валентин Караманчев в новата си книга „Патила и страдалчества на книги и люде“ е отделил също много място за Радой Ралин и си спомня как му е било възложено от Георги Йорданов като министър на култура, по решение на Тодор Живков да извърши пълна проверка защо се бавят и протакат изданията на Радой Ралин, може би с десетилетие, след случая с „Лютите чушки“. „Извърших пълна проверка във всички издателства. Който нямаше хартия, му дадохме.

Историята с Радой Ралин е интересна и преписката, и как отговорихме на неговите неоснователни в много случаи оплаквания, за да стигнем до месеците след 10 ноември“.

Радой Ралин остава запомнен заради епиграмите , събрани в "Люти чушки". През 1968 г. те, вбесяват комунистическите власти. Книгата е иззета от книжния пазар и се превръща в апокриф. Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство. Превеждан е на 27 езика (включително и китайски). "Има една хубава мистификация, която той сам организира. В държавния архив се пази оригиналният му акт за раждане от 23 април 1922 година. Радой се е родил в Ямбол в семейството на Рада и Христо Хадживълчанови. Рада е сестра на сливенския книжар Стефан Димитров, женен за Кина, и тъй като не са имали своя рожба, са го осиновили. Така е било едно време, семействата, които са се чувствали близки, са взимали роднински деца за осиновяване. Още повече, че точно тогава Рада и Христо са имали друго дете, починало, когато баща ми се родил. Тази история разказва много драматично в своята книга Вълчан Хадживълчанов, който всъщност е по-големият му брат. Кръщелното име на Радой е Димитър. Как става така, че в паспорта му като дата за раждане е записана 1923 година, въпреки че единният му граждански номер започва с 22, не е ясно. Да приемем, че това е една от неговите шеги, които и сега посмъртно пак прави. Ето че така се подреждат нещата, че две години подред му отбелязват 90-годишнината", заяви преди години синът му Кин Стоянов.

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред старото кино "Изток" (днес магазин) срещу хотел "Плиска" в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптура на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов.

БГНЕС

Добавете Вашия коментар

TOP