18 прекрасни имена черпят на Голяма Богородица

15 Август 2018 | 08:13
0 коментара
Общество

Днес църквата чества Успение Богородично - моментът, в който Пресветата Дева Мария се е възнесла на небето с тялото си. Самата дума „успение” в превод от гръцки означава „заспиване”.

 Имен ден празнуват всички с имената: Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав, Преслава, Деспина

Според църковното предание Божията Майка починала на 64-годишна възраст. То разказва още, че да се простят с нея по чуден начин, водени от Светия Дух, всички апостоли, които проповядвали на различни места,  се събрали при нея, за да се простят. Църквата учи, че молитвите на Богороица за нас, християните, са много силни. Затова, вярващите се обръщат в трудни моменти към нея. Народът нарича  15 август Голяма Богородица за разлика от Малка Богородица на 8 септемви, когато се отбелязва Нейното раждание. Според традиция след литургията в храмовете се прави т. нар. възношение – въздигане на хляба, наричан панагия, което от гръцки означава пресвета. По време на този ритуал свещеникът издига високо в ръцете си хляб и казва благодарствени молитви към Пресвета Богородица от името на всички верни. Този ден се почита както от православните, така и от католиците.

По дългогодишна традиция в България на Голяма Богородица, но по стар стил на 28 септември, са ромските сгледи на моми. Едно от местата, където се събиат роми от цяла България, за да покажат  дъщерите си, станали вече моми са задомяване, е край Бачковския манастир. Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин. 

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

 

Добавете Вашия коментар

TOP